У нас само дебати за енергийния преход. А съседите махат въглищата

Докато България все още е на ниво преконфигуриране на политики и проекти за трансформация на енергетиката си и декарбонизацията на икономиката и транспорта си и организира дебати за инструментите, с които да постигне екологичните цели на Европейския съюз, съседките ѝ Румъния и Турция вече работят по извеждане от експлоатация на въглищните си централи и замяната им с възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и малки модулни реактори. Това стана ясно в първия ден на международната конференция "Енергия за зелено бъдеще", която бе открита във вторник в София по инициатива на българското Министерство на енергетиката. Неговата амбиция е проявата да стане ежегодна.

"Всички гледат на енергетиката като на основен замърсител и се говори за трансформацията ѝ, но днес енергетиката става сърцето на зеления преход, защото той не е възможен без електричество – смяна на горива, електромобили, електрификация на производства", каза при откриването на форума служебният министър на енергетиката Росен Христов.

"Служебното правителство успя за реши стратегически задачи. И което и да е редовно правителство да дойде, с летящ старт може спокойно да гради зелено бъдеще, защото базовите проблеми в енергетиката са решени със стратегически ходове", заяви пък президентът Румен Радев.

Отвъд кръговата икономика към съюзнически амбиции

Според него "сегашният дебат надхвърля рамките на кръговата енергетика и зеления преход, той е за нивото на нашите национални, регионални и съюзнически амбиции и къде искаме да се видим на индустриалната карта".

"Дебатът е къде сме, къде искаме да идем и с какви инструменти да го постигнем, но най-важното каква ще бъде цената. Нямам предвид само финансови понятия, Този преход има икономическа и социална цена", посочи още държавният глава. Той предупреди за риск от прекалено голямата скорост – "ако въвеждаме само енергийни проекти и се разделим прекалено бързо с базовите мощности". Според него е важно да се търси баланс и да се калкулира опасността от прекалени амбиции.

"Зелената трансформация е трансформация на целия ни живот – не само на начина, по който произвеждаме, но и на начина за консумирането ѝ, начина на живот, поведение и възпитание на децата как да опазват ресурсите. Преходът не трябва да влоши начинът на живот на отделни групи хора", продължи той.

Президентът призова още "да впрегнем преконфигурирането на националния план за възстановяване и устойчивост и (предоставяните възможности на) RePowerEU за получаване на финансов ресурс и да постигнем с него най-добрите резултати и да не съжаляваме за днешните решения и някои проекти".

Зелен водород, индустриализация, електрификация

Росен Христов представи вижданията си за производството на зеления водород. Според него това трябва да става близо до консуматора. "За производство на ток не е рентабилно да се използва зеленият водород. До развитие на технологиите ще се използва за индустриални цели. В момента химични заводи са най-възможният консуматор. Обсъждаме различни проекти за развитие на консумацията на водород от индустрията и производство близо до тях", каза още българският енергиен министър, но не посочи какви точно проекти се обсъждат. Стана ясно, че по-скоро се мисли за преобразуване на регионите с доминираща въглищна индустрия за производство на зелен водород, но отново не беше казано нещо по-конкретно.

От думите на Христов се разбра, че засега не се разглежда вариант за използването на водород в транспорта, а намаляването на въглеродните му емисии ще се търси в развитието на електрифицирания жп транспорт и интермодалните терминали, както и купуването на електрически автобуси за градския транспорт.

За разлика от общите приказки на българския министър, румънският му колега Върджил-Даниел Попеску обяви, че страната му има стратегия и национален план за постигане на климатична неутралност до 2050 г. "Имаме законодателство и план за извеждане на въглищните централи, одобрихме план за преструктурирането им", каза той. Попеску даде пример с изпълнявания проект по модернизационния фонд на Европейския съюз за трансформация на ТЕЦ "Олтения". С 1 млрд. евро ще се инсталират слънчеви панели и мощността ще се преустрои да работи с природен газ. Отделно са привлечени частни инвестиции за използване на водород за производство на ток, а чужди инвеститори проявяват интерес към строеж на нови реактори в АЕЦ "Черна вода“. Северната ни съседка има и план за шест малки модулни реактора и до края на тази година ще започне втората фаза на този проект.

Зам.-министърът на енергетиката на Турция Алпарлсан Байрактар посочи по време на конференцията, че в последните 20 години турският енергиен пазар се е трансформирал от вертикален към конкурентен модел и са привлечени много части инвестиции в производството на електроенергия.

"Сега предизвикателството е декарбонизацията на сектора и ние искаме да използваме всичките си възможни ВЕИ – слънчеви, вятърни, водни", каза Байрактар. По думите му южната ни съседка смята да въвежда ежегодно по 5 ГВ слънчеви мощности. От миналата седмица Турция вече добива първите количества природен газ от находищата си в Черно море, намеренията са всяка година да се черпят 13 до 17 млрд. куб. м.

"Напълно сме убедени, че енергийната ефективност има най-голям смисъл, а третият стълб е ядрената енергия – без нея трудно глобално ще се постигне въглеродна неутралност", заяви още Байрактар.

До дни Турция ще получи първото си свежо ядрено гориво за зареждане и догодина ще работи първият ѝ ядрен блок в изгражданата от руската "Росатом" АЕЦ "Аккую". "Разглеждаме възможността за малки модулни реактори. Изключително важна роля ще има газа за декарбонизацията и ако искаме да изградим нови ВЕИ, трябва да има гъвкави балансиращи мощности и газовите централи са перфектна възможност. Затова развиваме своята газова мрежа, газови хранилища и подкрепяме все повече транзитни газопроводи", заяви зам.-министърът на енергетиката на Турция.

Един трилион долара трябва да бъдат инвестирани на територията на Европа, за да се достигне пълна въглеродна неутралност до 2050 г., каза по време на конференцията регионалният директор по инфраструктурата на Европа и Централна Азия от Световната банка Чарлс Кормие. Според него пред Европа стоят много предизвикателства, но има и голям потенциал за развитието на енергетиката.