Трансформация или хаотични идеи за въглищните региони?

Накъде след края на въглищната ера, който неминуемо ще дойде – дали 2026, дали 2029 или 2038 г., както нереално смело е записано във върнатия от Еврокомисията за поправителен национален план за възстановяване и устойчивост?

Това е въпросът, чийто отговор от години очакват хората във въглищните региони, чиито работни места в момента зависят от въглищните електроцентрали, въгледобивните мини и съпътстващите ги производства. Отговор, който не им бе даден от последното правителство на ГЕРБ, както и от двата последвали го служебни кабинета. Настоящият на Кирил Петков засега също не казва ще има ли ясен график за извеждане на въглищните мощности и замяната им с други. Какъв ще е срокът, какви ще са новите мощности? Вместо това с широк замах започна прекрояване на енергийните проекти в плана за възстановяване като зосега все още няма пълна яснота какти ще са финалните намерения, за които ще се търси европейско съфинансиране.

Той бе внесен от второто служебно правителство на Стефан Янев през октомври, но през декември, вместо да получи одобрение, стана ясно, че Брюксел има 207 забележки към него. Бе договорена нова отсрочка – до 15 февруари, за силно закъснелия български план, който би трябвало да получи безвъзмездни 12.6 млрд. лв. от ЕК. Страната ни обаче няма да получи накуп авансовите 1.6 млрд. лв., а предварителното плащане ще е проект по проект. Преди дни обаче финансовият министър Асен Василев каза, че най-вероятно внасянето на преработеният план за възстановяване и проектите по него ще стане през март.

Всяко правителство със своите идеи

На този документ се гледа с надежда от въглищните региони, защото досега обявяваните проекти са били за поетапна замяна на топлоелектрическите централи. След идеите за газова централа на мястото на държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", тръбопровод за пренос на газ с опция за водород до нея и двете американски въглищни централи, слънчеви табани на мините и други, наскоро Асен Василев лансира идеята и за преместване в комплекса "Марица Изток" на планираната в София мощност за производство на топлоенергия от гориво от отпадъци. Така и не се разбра как бе станало това, при положение, че столичният проект също има еврофинансиране. Дали ще се гори само боклук и ако да, откъде ще се осигурят количества отпадъци за производство на сегашните обеми ток (или пък ще са по-малко)? Ще се смесват въглища с отпадъци ли? Колко ще струва това?

От Министерството на енергетиката (МЕ) отвърнаха на въпрос на Mediapool, че "към момента, предвид институционалната компетентност, не е правен анализ на необходимо количество отпадъци, както и други конкретни проектни параметри". Работело се обаче по подобни разчети и те щели да бъдат включени в конкретните доклади, обясниха от ведомството.

Планът за възстановяване обаче съвсем не е единственият документ, свързан с въглищната трансформация, който се забавя значително. Същото може да се каже и за териториалните планове за справедлив енергиен преход на засегнатите региони, които трябваше да са готови още миналата лято, за да бъдат одобрени от Брюксел до края на 2021 г., за да се отпуши достъпът на България до 1.3 млрд. евро от европейския Фонд за справедлив преход.

Министерството на енергетиката обаче все още не е одобрило докладите и препоръките за въпросните териториални планове, които би трябвало да стартират до края на 2022 г., а още не са подготвени. Докладите са на консултанта "ПрайсУотърхаусКупърс България" (PWC), който бе финансиран от ЕК с 500 хил. евро за изработването им. Одобрението им щяло да стане в края на януари, според графика на енергийното ведомство, което обаче не е обявило това да е факт.

То твърди, че паралелно работи по самите териториални планове, щяло да ги представи за обществено обсъждане и одобрение от Министерския съвет преди да ги прати в Брюксел. Конкретни срокове за това от МЕ не дават.

Регионалното ведомство поема въглищната промяна

Вместо това става ясно, че самите териториалните планове за справедлив преход ще са част от Програмата "Развитие на регионите" 2021-2027. Тоест, те ще са извън обхвата на енергийното министерство, което досега е било отговорно за политиките във въглищните региони. Потвърждава се и нещо, което беше ясно от самото начало – че териториалните планове няма да включват конкретни проекти за трансформация на регионите, а ще се избират проекти за финансиране по "Развитие на регионите" на конкурентен принцип. Фокусът на подпомагането ще е върху пилотни иновативни проекти за нови устойчиви енергийни решения, а не мащабни инфраструктурни енергийни проекти.

От енергийното ведомство посочват, че индикативната дата за затваряне на всички въглищни мощности до 2038 г. остава, но тя трябва да бъде потвърдено от Народното събрание, на база на предложени от правителството енергийни сценарии. Кога ще стане това и колко и какви са тези сценарии, министерството не казва.

Новото правителство обеща да се създаде Комисия за енергиен преход с широко участие на заинтересовани страни, която до третото тримесечие на 2022 г. да изработи Пътна карта към климатична неутралност със сценарии за декарбонизация. Такава обаче не е обявявано да е сформирана.

Според представени в средата на декември пред засегнатите въглищни региони анализи на PWC и Министерството на енергетиката тази комисия трябва да изготви план за постепенно прекратяване на използването на въглища със стъпки до 2024 г., 2026 г., 2030 г., 2035 г. и 2038 г.

Предвид планираните и все още координирани с Брюксел промени в плана за възстановяване не е ясно и дали ще остане записаното в него намерение да се създаде държавно предприятие "Конверсия на въглищни региони" през второто тримесечие на 2022 г. Доколкото обаче идеята за такова дружество, което да се занимава с рекултивацията на държавните "Мини Марица Изток" и да поеме работещите в тях хора, е на коалиционния партньор "Има такъв народ", може да се очаква, че тя ще намери място и в редактирания за пореден път вариант на документа.

ВЕИ потенциалът в енергийния комплекс не е голям

Какво сочат дотук анализите за бъдещата трансформация на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник?

Общо засегнатите от зеления преход – пряко и косвено, в област Стара Загора ще са 12-16 хил. души до 2026 г., в Кюстендил – 4-5 хил. души, което означава, че дотогава ще са най-сериозните промени на пазара на труда в тези два региона. За област Перник се предвижда потърпевши да са 500 хил. души, защото очакванията са, че сегашните енергийни дружества ще продължат да работят. На територията на Пернишка област се намира въглищната топлофикация на свързвани с бизнесмена Христо Ковачки фирми, която е сред големите замърсители на въздуха.

Проблемите, които се отчитат специално пред област Стара Загора като най-потърпевша от прехода, са липсата на нововъзникващ сектор като двигател за бъдещ растеж на местната икономиката и недостатъчния потенциал за повишаване на заетостта в съществуващите малки и средни предприятия. В същото време между 15 и 30 процента от засегнатите от промените работници са на над 50 години, което прави трудна адаптацията им към променящата се пазарна конюнктура.

Широко лансираната идея за развитие на една или повече индустриални зони в комплекса "Марица Изток" е под въпрос, защото и сегашните три такива терена в региона са по-скоро съвкупност от предприятия, които не се управляват от публичен или частен оператор и трябват действия в тази посока.

Спорни са и коментирани от синдикати и дори от бивши депутати и представители на властта слънчеви панели на мястото на табаните на "Мини Марица Изток" – област Стара Загора е умерено подходяща за такива проекти, а областите Перник и Кюстендил имат значително по-скромен енергиен потенциал, става ясно от презентацията, направена през засегнатите страни.

И в трите региона вятърният потенциал е ограничен. Умерен вариант е производството на енергия от горска биомаса и такава от земеделски култури. Слаб е и геотермалният потенциал. Само в Кюстендил има някакъв такъв.

Въпреки тези очертани проблеми пред възобновяемите източници на енергия като възможност за замяна на въглищните има достатъчно заявени предложения от бизнеса в региона за трансформация и евентуално финансиране.

Идеите на местните бизнеси

След тях са завод за производство на електролизерни инсталации за водород; производство на хибридни водородни задвижващи системи за транспортни единици; проектиране и производство на инвертори за управление на електродвигатели; усъвършенстване и внедряване на нови покривни и стенни профили в строителната индустрия.

Има и идеи за инсталация за сушене на гипс, за производство на торове от утайките на пречиствателната станция за отпадни води в Стара Загора, както и от пепелината на "Мини Марица Изток".

Най-озвучените досега намерения и проучвания са за преобразуване на въглищните централи на биомаса, на водород или за изграждането на съоръжение за улавяне на въглеродния двуокис, изхвърлян при използването на въглища за производство на ток. Складът за парникови емисии обаче не е сигурно доколко е рентабилен и дали ще получи еврофинансиране.

Заради енергийния преход са очертани нови сектори, които биха могли да се развиват предвид въглищната конверсия. За Стара Загора са посочени мехатрониката, сферата на информационните и комуникационни технологии, химичната промишленост и чистите технологии в енергия. Отчита се, че в региона в момента има висококвалифицирани кадри, заети в топлоцентралите.

За Кюстендил се смята, че най-подходящи за прехода са селското стопанство, производството на храни и напитки, леката промишленост като цяло и туризмът. За Перник анализаторите смятат, че е подходящо икономиката да се трансформира в областта на преработката на метали, каучук, пластмаси в контекста на кръговата икономика, предлагане на услуги за индустрията и също да заложи на производството нахрани и напитки.

Какво от всичко това ще се случи предстои да се види, но новите управляващи трябва наистина да предложат на въглищните региони много ясна визия и графици за трансформация. Хората там са се примирили, че песента на мините и ТЕЦ-овете е на изпяване. Те не искат поднасяните им от ГЕРБ и техният последен енергиен министър Теменужка Петкова заблуди. Настояват просто възможно най-бързо да знаят какво следва. И то наистина да се случва.

Премиерът Кирил Петков и финансовият министър Асен Василев, които стартираха предизборната си кампания за парламента именно от Стара Загора, акцентирайки върху проблемите на въглищните региони, дължат това на тези над 20 хиляди души и избиратели.