Зеленият преход у нас: Тотална анархия, ново търсене на отговори или "боен" план

Година след провеждането на първия форум за зеления преход на България, на второто му издание стана ясно, че продължават празните приказки за трансформацията на енергетиката, икономиката и транспорта. И все още няма конкретни мерки, макар президентът Румен Радев във вторник да коментира, че трябва да се подготви план като за бойни действия за справяне с климатичните проблеми.

Съименникът му министър на енергетиката Румен Радев призна, че предизвикателствата често досега са били удобно подминавани или свенливо премълчавани, защото са чувствителни за обществото и бизнеса, но обеща да търси експертна подкрепа в намирането на прозрачни и работещи решения.

В същото време председателят на надзора на "Еврохолд", притежаващ най-голямото електроразпределително дружество у нас "Електрохолд" - Асен Христов, обяви, че на този етап зеленият преход в България е тотална анархия и липса на план.

Еврокомисарят по регионалното развитие Елиза Ферейра, която се включи дистанционно от Брюксел, пък тъжно отбеляза, че след като преди година на място в София е призовала за ускоряване на териториалните планове на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник, за да получат финансиране за трансформация от европейския Фонд за справедлив преход, те все още не са факт. "Днес посланието ми остава същото – да се финализират териториалните планове, за да се избегне загуба на нови средства. Това не може да чака, трябват средства за трансформация на тези региони, за да се създадат нови работни места и да се промени икономиката им", каза Ферейра. Тя направи препратка към скорошните наводнения у нас и връзката им с климатичните промени.

България вече загуби 100 млн. евро за зеления преход в тези три региона, но ако до края на 2023 г. не внесе най-сетне териториалните има планове за одобрение в Брюксел, ще загуби още 860 млн. евро от този фонд, а изпуснатите средства може да стигнат и 10 млрд. евро като продължи бавенето и неизпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост.

Загуба или получаване на икономическо предимство

Тази опасност бе потвърдена от министъра на икономиката Богдан Богданов, който коментира, че въпросните 860 млн. евро за нова икономическа инфраструктура за декарбонизация може да се разглеждат като загуба на икономическото и регионално предимство на страната ни, или като получаването на такова предимство. Той също така призна, че в момента изпълнението на зелените цели у нас се движи по-скоро от пазара и големите компании, отколкото от държавната политика.

При откриването на конференцията президентът Румен Радев посочи, че планирането на зеления преход трябва да стане на база възможности, цели и заплахи с участието на властта, гражданския сектор и научната общност. "Спирането на газовите доставки от Русия показа, че нямаме планиране, базирано на заплахите. Планът за възстановяване и устойчивост е планиране на базата на ресурсите, но това води до ограничение на националното ниво на амбициите, затова трябва да се планира според възможностите и да се постигне баланс между всички играчи и реформа на държава и общество", каза държавният глава. Според него обаче трябва да се внимава с бързината и със социалната цена за зеления преход, за да не се захрани евроскептицизмът. В същото време трябва да се преценят глобалните играчи като САЩ, Русия и Китай, където цената на енергията е най-ниска и влияе на изтичането на производства и инвестиции от Европа.

Маршрути и пари за постигане на целите

Румен Радев си припомни как като военен летец при изпълнение на бойни мисии в Българската армия първото е било да се проучва картата на мястото и маршрутите, докато като бил на обучение в САЩ тамошните военни винаги първо питали с какви пари разполагат за мисията. Според него тези два подхода трябва да се съчетаят

От думите на адаша му министър Румен Радев, който от две седмици е на поста, стана ясно, че ако екипът във ведомството има някаква позиция по темата за зеления преход, засега я запазва за себе си, като междувременно ще събира експертни мнения от професионалната общност и ще търси механизмите за проактивна подкрепа на знаещите, можещите и почтените експерти, сподвижници, предприемачи и инвеститори.

Според него пред енергийното министерство има много предизвикателства – да намери адекватни работещи решения за бъдещето на въглищните мощности и да предприеме конкретни и действени стъпки сега, а не в неопределеното бъдеще. Трябват и решения за развитие на ядрени мощности, ВЕИ, геотермален капацитет, системи за съхранение на енергия, нови високотехнологични нискоемисионни решения в синхрон с климатичните предизвикателства, както и дали България ще е център на енергийна сигурност и стабилност за региона и на каква цена, каза още министър Радев.

Проблемите, за които само говорим

Председателят на надзора на "Еврохолд" и мажоритарен собственик на компанията Асен Христов обаче разкритикува политиците, че не планират нищо конкретно за развитието на енергетиката, не предприемат действия за увеличаване капацитета на електрическата мрежа, за да може да поеме всички планирани досега 40 ГВ възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и положението е "тотална анархия".

"Ако продължаваме така, след 10 години си планирайте нула процента вятърна енергия и ще си загубим всички специалисти. Ако до 12 месеца България няма ясно създаден орган, който да се заеме с това как да направим нови ядрени реактори, няма да стане", предупреди Асен Христов.

"Енергетиката ни, колкото и да се хвалим, отива към дъното, ако не вземем мерки", смята още той в противовес на хвалбите на президента Румен Радев колко много е постигнато от назначените от него служебни кабинети за диверсификацията на енергийните доставки и мрежовата свързаност на България със съседните и европейски държави.

Председателят на парламента Росен Желязков от ГЕРБ на свой ред посочи, че за да има конкретни действия за отпушване на плащанията по Плана за възстановяване, трябва да съществува сегашният парламент и той да свърши, това което не успяха предишните три парламента, независимо от неимоверните усилия.

Политологът Иван Кръстев коментира, че проблемът със зеления преход е в това, че българите се страхуват, че ще доведе до по-високи цени и до закриване на определени индустрии. Политически зеленият преход няма да проработи, ако се разчита на мобилизиционната сила на хорските страхове, защото те имат парализиращ, а не мобилизиращ ефект, смята той.

“В България не съществува група, която да оказва политически натиск за налагане на зелената идея. В България няма особено политическо разделение по отношение на зелената сделка. Това я прави малко популярна. И ако нашите политици не си задават въпроса как ще реагират хората на зеления преход, те не могат и да извършат каквото и да било икономическо зелено планиране", посочи още Кръстев. Според него проблемът у нас е и поколенчески.