ЦИД: Моменталната замяна на ТЕЦ с ВЕИ е най-евтиният зелен преход

Най-бързият и евтин начин за декарбонизация на българската икономика е трансформацията на електроенергийния сектор чрез моменталното (или най-бързо възможното) затваряне на лигнитните топлоелектроцентрали и отключване на огромния потенциал на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) на страната не само за производство на ток, но и за отопление. Това сочи доклад на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) с три сценария за ускорен зелен преход на страната ни до 2050 г., който бе представен във вторник. В него е разгледан и националният план "Енергетика и климат", който търпи критики и от страна на Европейската комисия.

Според документа трябва интегриран подход за екологизацията на енергетиката, транспорта, земеделието. От важно значение и рационалното използване на сградния фонд, който в момента е в състояние на 30 процента неизползвани жилища и 40 процента – претъпкани. Трябва да се ускори обновяването на сградния фонд, но не чрез сегашното повърхностно саниране, а с интегрирани енергийно ефективни решения. Необходимо е също така да се оптимизира използването на търговските и офис площите и да спрат строежите на нови и нови бизнес центрове и молове. В същото време трябват държавни стимули за прехода на промишлеността към кръговата икономика, създаването на по-малко отпадъци, както и отварянето на възможности за екопредприемачество.

Разнороден енергиен микс

Анализаторите от ЦИД отбелязват, че разнообразният електроенергиен микс е от решаващо значение за нисковъглеродния преход. Категорични са обаче, че въглищните централи нямат място в него след 2025 г., а използването на алтернативни горива като водород и други трябва да бъде ускорено. Препоръчва се внедряването на геотермални извори като източници на отопление. Това би могло да се постигне чрез специални държавни програми за изграждане на малки инсталации за ВЕИ, децентрализирано енергийно производство и намаляване на зависимостта на уязвимите потребители от субсидираните цени на енергията, пише в доклада.

В него се препоръчва на българското правителство да стимулира производството на електроенергия от ВЕИ, като организира търгове за присъединяване на нови мощности, въведе специализирана законодателна рамка за децентрализирано производство на електроенергия и насърчава масовото създаване на енергийни общности от домакинства и малки и средни предприятия, подкрепени с държавни инвестиции.

България трябва да разработи и регулаторна рамка, която ще улесни интеграцията на най-модерните технологии в икономиката, включително чрез инвестиции в офшорна вятърна енергия в Черно море, индустриално производство на зелен водород и разработването на наличната геотермална енергия на местно ниво, посочва се в анализа на ЦИД.

Според него правителството в момента залага само на технологични подобрения и преход към нисковъглеродни горива за намаляване на парниковите емисии със 75 на сто, но неглижира транспорта като начин за намаляване на вредните въглеродни газове.

Стимули за електромобили

Въпреки съществуващите данъчни стимули, електрическите превозни средства в страната са под 1% от общия автомобилен парк в страната или под 300 електромобила през 2018 г., а хибридните автомобили са около 3000. За да има съществен ръст обаче трябват по-големи стимули, иначе дизеловите и бензиновите коли ще продължат да доминират автопарка.

"Политическите стратези не са в състояние да дадат начален тласък в прокарването на ясен път, очертаващ прехода от използването на въглища към чиста енергия, да осигурят справедлив преход за засегнатите региони, нито да увеличат значително инвестициите във ВЕИ технологии. Така България попада между чука и наковалнята - от една страна, договорените задължения към ЕС за амбициозен енергиен преход до 2050 г., и от друга, популярните сред обществото искания за достъпна енергия, които са допълнително усложнени от продължаващото увлечение по мащабни проекти, като атомната електроцентрала "Белене" и газопровода "Турски поток", пише в доклада на Центъра за изследване на демокрацията.

Съществуващите политики са в разрез със сценариите за широка икономическа транс­формация, основана на бързо възстановяване от COVID-19 пандемията в рамките на глобалните икономически тенденции и целите на Европейския зелен пакт, допълват анализаторите.

Три ниско въглеродни пътеки

Затова те са адаптирали един от водещите европейски инструменти за планиране на енергийния преход – Калкулатор на ЕС, и са разработили иновативен инструмент за моделиране на сценарии за декарбонизация. Така в партньорство с белгийския институт CLIMACT са начертани три ниско въглеродни пътеки за развитие на зеления преход в България с хоризонт 2050 г. Те са:

1. Референтен (базов) сценарий: в съответствие само с текущите политики и мерки в страната.
2. Сценарий по Интегрирания национален план за енергетика и климат: базиран на целите и мерките заложени в плана.
3. Сценарий за дългосрочен преход, който чертае необходимите политики и мерки за постигане на пълна декарбонизация до 2050 г. чрез трансформиращи икономически и социални реформи.

Моделираните сценарии ясно разкриват, че основната разлика между умереното намаляване на вредните емисии и пълната декарбонизация на икономиката се състои в трансформацията на индивидуалния и колективния избор на начин на живот, включващ изброените вече препоръки в енергетиката и транспорта, но и повишаване степента на рециклирането на отпадъци и развитието на жп инфраструктурата.

Пълната декарбонизация ще изисква дълбоки и дръзки икономически и социални реформи и българските политици трябва да разберат и да направят тези избори сега или да се изправят пред риска за икономическо и социално изоставане на страната в бъдеще, пише в доклада.

Калкулатор на енергийния преход за политици

От ЦИД отбелязват, че с Калкулатора българското правителство и политическите партии могат да начертаят пътна карта за предприемане на конкретни мерки за декарбонизация, както и първоначален анализ на различните пътища и алтернативи за устойчив преход на България. Калкулаторът ще позволи да се диагностицира дали планираните финансови инструменти и реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост, оперативните програми и други заложени държавни и частни инвестиции са в синхрон с дългосрочните цели за ниско въглеродно развитие на българската икономика, къде се очертават най-значителните финансови дефицити и в кои области и технологии трябва бъдат поставени основните приоритети, посочват анализаторите.

Според тях следващите 3 до 7 години ще бъдат от решаващо значение за осъществяването на тези възможности и постигането на зеления икономически преход в България.

Изборите за Народно събрание 2021 г. ще бъдат решаващото експериментално поле за политическата воля на партиите и кандидатите да поставят зеленото възстановяване, икономическото преструктуриране към нисковъглеродна индустрия и дигиталната трансформация на България след кризата, като основни политически приоритети, и да предложат дългосрочна стратегия, визия и решения за устойчиво развитие и справедлив преход.

Преходът на икономиката към нисък въглероден интензитет поставя значителни икономически, социални и управленски предизвикателства, но също така предоставя широки възможности за нов тип еко предприемачество, зелен растеж и новаторско прилагане на зелените иновации, смятат още от ЦИД.