Подкупът намалява, увеличават се корумпираните

Средният подкуп, с който ежедневно се сблъскват българите, е 80 евро. Това сочи последното проучване на международната неправителствена организация “Трансперанси интернешънъл” (“Прозрачност без граници”), измерващо нагласите на обществото към корупционните практики.

Данните бяха представени в рамките на глобалното изследване “Световен корупционен барометър”, което обхваща 62 страни. В България то се провежда за четвърта година.

Социологическите данни от представителната извадка от 1001 души показват, че в България най-висок е подкупът, плащан в системата на съдебната власт  – 237 евро. Следват подкупите в здравеопазването – 118 евро и в държавната администрация – 44 евро.

Най-нисък е подкупът сред полицаите – 10 евро.

Подкупът намалява, увеличават се корумпираните

Според проучването средната стойност на подкупите, които плащат българите всъщност намалява. Сходното изследване на същата организация през миналата година сочеше, че средният подкуп е 200 евро.

В същото време данните показват, че все повече хора признават, че са дали подкуп. Тенденцията е стабилна вече трета година. През 2004 г. 6 процента са отговори положително на въпрос дали са плащали под масата, през 2005 г. те вече са 7 процента, а за тази числото вече е 8 процента.

Над половина от участниците в проучването (51%) са определили правителствената политика за борба с корупцията като неефективна , 12 процента считат, че корупцията се поощрява, а останалите 37 на сто мислят, че от действията на кабинета има положителен ефект.

През 2005 г. около 70 процента от българите бяха изразили становище, че корупцията се увеличава или че нейните нива не се променят. Около 46 % от тях смятаха, че корупцията ще се увеличи, а година по-късно 51% заявяват, че тя се увеличава.

Най-корумпирани са магистратите и партиите

По думите на изпълнителния директор на българския офис на “Трансперанси интернешънъл” Диана Ковачева най-засегната от корупцията е съдебната система с индекс от 4,4. Следват политическите партии – 4,3, а парламентът и здравеопазването си делят третото място в антикласацията с 4,2. Според Ковачева тези резултати са сходни със световните тенденции

Корупционният индекс се определя по скалата от 0 до 10 като нула означава сериозни нива на корупция, а десет - липсата на такава.

Близо 75 % от запитаните са посочили, че корупцията има особено силно въздействие върху магистратите, 73 % сочат политическите партии и по 72 % здравеопазването и парламента.

Данните показват известен спад в здравеопазването като през 2005 г. тази система е била посочена като корумпирана от 83 процента. През миналата година като най-корумпирани бяха класирани митниците, докато през тази година не бяха изнесени данни за тях.