Политическото разделение в Полша се засили след убийството на кмет на Гданск

Протест във Варшава след убийството на кмета на Гданск

Кшищоф Стшемески с безпокойство наблюдавал как негов приятел от гимназията изразява в социални медии подкрепа за националистическото правителство на Полша, а после почнал да пуска изпълнени с омраза екстремистки постове. Но когато през януари либералният кмет на Гданск публично бе намушкан с нож и почина, той вече не можел да сдържи гнева си.

"Поздравления за постоянството ти в споделянето на крайнодесни гадости", написва 58-годишният университетски преподавател на бившия си съученик. Оттогава двамата не са били в контакт.

Политическите разделения в Полша се задълбочиха през последните месеци, изправяйки консерватори - повечето от които са привърженици на правителството - срещу либерални критици, които обвиняват управляващата партия, че заплашва трудно извоюваната демокрация, като подкопава независимостта на съдебната система и медиите.

В тази отровна атмосфера имаше засилване на речта на омразата и политическите заплахи, а най-потресаващо бе убийството на популярния кмет Павел Адамович, критик на антиимигрантската политика на партията "Право и справедливост". След като на 13 януари по време на благотворителна проява прободе с нож Адамович, нападателят грабна микрофона и каза, че това е неговото отмъщение срещу опозиционната политическа партия, чийто чрен преди време е бил Адамович.

Въпреки предположенията, че убиецът е имал психологически проблеми някои критици на правителството обвиниха за случилото се острото политическо говорене, включително по националната телевизия. Коментатори често са хулели Адамович затова, че открито подкрепяше бежанците и хомосексуалистите, а вдовицата му каза, че той е получавал смъртни заплахи и семейството е живеело в страх.

Поляците отдавна говорят, че в страната им сякаш има "две племена". Сега все по-често се говори за "полско-полска война" - разделение, което сега е най-силно, откакто през 80-те години просъветският режим се опита да смаже движението за свобода "Солидарност" чрез обявяване на военно положение.

Въпросите, разделящи обществото в Полша, са като в много други страни: имиграцията, границите, абортите, отношението на предимно католическото общество към евреите, мюсюлманите и другите религии, както и правата на хомосексуалистите и жените.

От една страна, това изглежда е микрокосмосът на политическите борби другаде в Европа и САЩ. Но Полша е една от най-големите и най-динамично развиващите се страни в ЕС и нейният курс ще е от значение за бъдещето на континента.

Сегашното правителство на Полша възприе общ курс с други популистки, консервативни или националистически политици - президента на САЩ Доналд Тръмп, премиера на Израел Бенямин Нетаняху и унгарския премиер Виктор Орбан. Партията "Право и справедливост" спечели изборите през 2015 г. на фона на миграционната криза и умората от центристкото правителство, управлявало осем години.

Лидерът на партията Ярослав Качински обеща повече помощи за бедните, здрава ръка срещу корупцията и твърда линия срещу мигрантите мюсюлмани, които според него като "паразити и едноклетъчни" са опасни за коренното европейско население.

След масови улични протести срещу плановете на неговата партия да реформира съдебната система Качински насочи острия си език към вътрешните критици, наричайки протестиращите "най-долна проба поляци" и "национални предатели". Неговите обиди бяха нашироко заклеймени като навяващи спомен за най-лошото от миналия век в Европа.

Миналата година в Полша имаше увеличаване на антисемитската реторика след приемането на противоречив закон, свързан с говоренето за Холокоста. Някои от изказванията бяха даже на официални лица и телевизионни коментатори и това създаде нова норма за допустимо говорене. На 27 януари, когато се отбелязва Международният ден за почитане на паметта на жертвите на Холокоста, крайнодесен активист бе осъден на затвор по обвинение, че е изгорил чучело на евреин по време на протест през 2015 г. пред музея "Аушвиц", като е приканвал към "борба с еврейството". Недалеч от мястото е имало бдение на оцелели от Холокоста.

Мюсюлманите, които са съвсем малък процент от полското население, все по-често са обект на подигравки, оплюване и даже нападения, твърди организацията "Никога повече", която наблюдава такива престъпления.

След убийството на Адамович прокуратурата бе критикувана, че не е разследвала смъртни заплахи срещу политици. Две седмици преди неговата смърт прокурор е прекратил дело за изпратени от крайнодясната група "Общополска младеж" до Адамович и други десетима кметове, подкрепили интеграцията на мигранти, "политически смъртни актове".

От всички страни имаше драматични призиви за помирение. Премиерът Матеуш Моравецки се срещна с опозиционни лидери и прикани към повече "взаимно уважение" в публичните дебати. Но националната телевизия продължи да очерня идеологическите опоненти.

Миналата седмица в токшоу журналисти обругаха социолога Рафал Панковски, председател на "Никога повече". Един от тях го нарече "ужасна" личност , един от хората, които "живеят от омразата към своето отечество". Панковски, който тази седмица ще бъде удостоен с награда от еврейската Лига срещу поругаването за борбата си срещу антисемитизма, порица "атмосферата на омраза" и факта, че парите на данъкоплатците се използват за финансирането на "невежествена пропаганда".

Марчин Маковски, консервативен журналист и коментатор, казва, че според него е несправедливо цялата вина да бъде хвърляна върху правителството. Той припомня за случаи на груба политическа реторика, използвана от опоненти на правителството, която разпалвала омраза и в някои случаи била близка до призиви към насилие. Когато братът на Качински, президентът Лех Качински, загина в самолетна катастрофа през 2010 г., някои от тях се шегуваха по този повод, припомня той. "Никой от тях не е светец и да се правят на такива си е чисто лицемерие", казва Маковски.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Европа