"Политико": ЕС повтаря стара и опасна грешка в Тунис

Докато представителите на така наречения "Екип Европа" стискаха ръката на тунизийския президент Каис Саид през юли тази година, стотици бежанци и мигранти бяха блокирани в пустинните гранични райони на страната с Либия, след като нейните сили за сигурност ги събраха и ги изоставиха там без достъп до храна, вода и подслон.

По-късно председателят на Европейската народна партия Манфред Вебер определи тези съобщения - включително за множество смъртни случаи в близост до границата, като "някакви видеоклипове от пустинята или нещо подобно".

Меморандум за разбирателство

Европейските лидери бяха в Тунис, за да подпишат Меморандум за разбирателство целящ ограничаване на миграцията към Европа. В замяна те предложиха на Тунис 105 млн. евро за "управление на границите" и близо 1 млрд. евро допълнителни заеми и финансова подкрепа в условията на безпрецедентна икономическа криза в страната.

Въпреки това, докато Тунис и Европейският съюз обсъждат как да приложат сделката, човешката ѝ цена вече е очевидна.

И докато Европа си затваря очите за нарастващите репресии срещу правата на човека в страната, хората в Тунис - включително търсещите убежище, бежанците и другите мигранти - плащат висока цена.

Промяна на курса

Европейските лидери и лидерите на ЕС трябва спешно да променят курса.

На първо място, дори след постигането на споразумението тунизийските власти продължиха да принуждават мигрантите да се отправят към либийската граница, където много от тях закъсаха и спешно се нуждаеха от хуманитарна помощ, а международните медии съобщиха за множество смъртни случаи. Шокиращо е, че лидерите на ЕС все още не са осъдили публично тези нарушения.

Вместо това Европейската комисия се ангажира да си сътрудничи с тунизийските власти, за да попречи на бежанците и другите мигранти да достигнат Европа, знаейки много добре, че това ще доведе до продължаване на същите нарушения - поставяне на търсещите убежище, бежанците и другите мигранти в капан и допринасяне за враждебността, с която се сблъскват в Тунис.

Най-обезпокоителното е, че това споразумение беше подписано без никакви условия за спазване на правата на човека, без оценка или мониторинг на въздействието му върху правата на човека и без механизъм за прекратяване на сътрудничеството в случай на злоупотреба. Миналата седмица Европейският омбудсман обяви, че е поискала от Комисията да изясни как ще гарантира спазването на правата на човека от страна на Тунис.

Изглежда, че не са извлечени никакви поуки от сътрудничеството на ЕС с Либия, където подкрепата на либийските сили за сигурност направи блока съучастник в инфраструктура от злоупотреби срещу мигранти и бежанци, включително изтезания, изнасилвания, насилствени изчезвания, незаконни убийства и произволно задържане. Неотдавнашно разследване на ООН установи, че това може дори да представлява престъпление срещу човечеството.

Опасни маршрути

Споразуменията, целящи задържане на хора в страни извън ЕС, не спасяват човешки животи, нито намаляват зависимостта на хората от незаконните маршрути. Напротив, мигрантите са принудени да избират по-опасни маршрути, за да избегнат залавянето им от властите, а трафикантите печелят, тъй като бежанците и другите мигранти все повече разчитат на техните услуги.

Освен това подобни споразумения не допринасят за решаването на проблемите, които на първо място карат хората да мигрират в търсене на безопасност или сигурност, което ще продължи независимо от тях. Ето защо е разочароващо, че в своя "План от 10 точки за Лампедуза" председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен подкрепи споразумението с Тунис.

Върховенството на закона

Освен това споразумението на ЕС с Тунис рискува да узакони посегателството на Саид срещу върховенството на закона и все по-засилващите се репресии срещу инакомислещите.

В навечерието на споразумението европейските лидери все повече мълчаха, докато тунизийският президент премахваше почти всички институционални механизми за контрол на изпълнителната власт, издаваше укази, ограничаващи свободата на словото, и си предоставяше правомощия върху съдебната власт.

Тунизийските власти подложиха десетки критици, опоненти, адвокати, журналисти и съдии на произволни наказателни разследвания и ограничителни мерки или ги вкараха в затвора.

Неотдавна страната отказа влизане и на петима членове на Европейския парламент, които трябваше да посетят страната по служебни причини. Сред тях бяха членовете на Европейския парламент Мунир Сатури и Михаел Галер, които преди това се обявиха против сделката поради репресиите в Тунис. Отказът за влизане се възприема като отмъщение.

Тунис по пътя на Египет

Някога приветстван като успешен пример за протестите от "Арабската пролет" и бивш център на правозащитници от цяла Северна Африка, сега Тунис рискува да последва пътя на Египет, чийто президент Абделфатах ал-Сиси превърна страната си в затвор на открито, като същевременно наблюдаваше обедняването на милиони египтяни.

Лидерите на ЕС до голяма степен запазиха мълчание по време на бруталните репресии, докато Ал-Сиси блокира миграционните пътища от Египет към Европа, принуждавайки хиляди хора да мигрират през смъртоносния маршрут през Либия.

Липса на прозрачност

И накрая, може би знаейки, че споразумението ще увеличи риска от нарушаване на правата на човека на мигрантите и бежанците, Комисията избра да преговаря по меморандума за разбирателство в тайна. Преговорите се проведоха без контрола на Европейския парламент, националните парламенти и без каквото и да е участие на гражданското общество.

Тази липса на прозрачност намалява легитимността на миграционните политики на ЕС.

За да се гарантира, че ЕС няма да стане съучастник в нарушаването на правата и репресиите, ангажираността му с партньори в областта на миграцията трябва да зависи от строги условия за спазване на правата на човека, оценки на въздействието и мониторинг.

Нуждаем се от балансиран подход, който значително да разширява безопасните пътища за миграция и да се фокусира върху защитата, а не върху задържането на хора.

Нито едно от тези условия обаче не е изпълнено в споразумението с Тунис. Поради това меморандумът за разбирателство следва да бъде прекратен. А ЕС трябва да насърчи създаването на независима съдебна система, свободни медии и активно гражданско общество в страната.

Логиката на екстернализацията - чийто пример е споразумението с Тунис, е дълбоко неморална, опасна и потенциално незаконна.

Не е твърде късно лидерите на ЕС да обърнат курса и да се поучат от предишни споразумения, които вече са довели до огромни страдания.

Превод БГНЕС