Полицай: Господа ръководители, не съм съгласен

Потребителят в policebg.free.bg, "Lord" се е погрижил да запази един от най-интересните постинги на полицай в спрения форум, като го е публикувал в този на сайта "Де зората". Mediapool предлага на читателите си цялото мнение на неизвестния автор.

"Уважаеми колеги полицаи!

Не се притеснявам да ви наричам така, защото аз не се срамувам от това, че съм полицай, а напротив – гордея се. Сигурен съм, че това важи и за вас.

Искам да използвам аудиторията ви, за да изразя своето, а сигурен съм и на всеки един от вас, несъгласие с някои от аспектите на работата ни, като наблегна твърдо на господа ръководителите ни на всички нива, че нещата са повече от сериозни.

На първо място, колеги, аз не съм съгласен моите пари да бъдат крадени и то по особено нагъл и безапелационен начин. Независимо дали ги наричат пари за дрехи, за извънреден труд, антикорупционни или както си пожелаят обсебилите ги, това несъмнено са наши пари. И тези пари са изработени с нашите ръце, с нашето време, с нашите нерви, с нашето здраве. И то, за да може определени кръгове да си припишат фалшиви заслуги на пестеливост и разумно харчене, когато други служби се чудят за какво да ги дадат, само и само да бъдат усвоени.

Не съм съгласен още, че тези пари после отиват не за разтръбяваните кампании в помощ на деца на пострадали колеги или друга очевидно също толкова лицемерно-благородна кауза, а за създаване на излишен и граничещ с тънкото ми чувство за кич лукс, който някои очевидно не могат да си позволят вкъщи и затова компенсират на работните си места.

Не съм съгласен още да осигурявам този чужд лукс, давайки всичко от себе си, скъсвайки се от работа, ограничавайки ce от нужната, а не прекалена почивка, лишавайки същевременно семействата и приятелите си от себе си, в отговор на което да бъда унижаван, като нагло и безнаказано бъда определян като некадърен, некомпетентен и мързелив.

Не съм съгласен да ме правят за смях, когато ходя като просяк по хората да моля за подаяния и милостиня, за да мога да свърша качествено работата си, да бъда осмиван поради отдавна престарелите, амортизирани и преминали всякакъв разумен и неразумен срок за експлоатация консумативи. После да бъда подиграван и от Вас, господа ръководители, като бъда следен за конфликт на интереси.

Не съм съгласен да бъда осмиван от обикновените хора, от престъпниците и от Вас, господа ръководители, когато заявявате, че няма пари за каквото и да било, а Вие същевременно да разхищавате тези уж липсващи пари за лични цели дори и в извънработно време, успокоявайки съвестта си с измисленото от такива като Вас за такива като Вас “полага ни се по закон”.

Не съм съгласен доблестни мъже да бъдат принуждавани да се молят и унижават, докато определени “колеги” в кавички, тъй като “полицай” не е признак за заемана длъжност, а начин на мислене – та тези “колеги” и ръководни органи да се възползват всячески от системата за лични нужди, да се возят на неприлично удобни и категорично поставящи под въпрос финансовата им независимост от хората от другата страна на барикадите автомобили, да живеят в отговарящи на същото описание жилища, да посещават лъскави ресторанти и заведения в повече от съмнителна компания, като на всичкото отгоре биват поощрявани, награждавани и рекламирани от ръководния състав, показващ в случая пълно нехайство към иначе силно прокламирания “добър имидж на българския полицай”.

Не съм съгласен да бъда хвърлян с прашка срещу тежкото въоръжение на престъпниците, когато нещата могат да се разрешат само с едно телефонно обаждане от страна на господата ръководители, които в случая подигравателно да демонстрират нищо повече от безхаберие и незаинтересованост.

Не съм съгласен да бъдат нарушавани мои лични права и Вие, господа ръководители, да се бъркате в личния ми живот, като ме заплашвате с професионални препънки във всички случаи, в които до Вас достигне слух за опитите ми да защитя законните си интереси. Моля да обмислете съвестно разликата между професионален и личен живот, защото ако досега макар и противоречейки на известните ни природни и физични закони чашата упорито не прелива, то засягането интересите на семейството ми би била липсващата капка.

Същевременно проявявам пълно разбиране към желанието на определени колеги МВР да остане тромава и мудна система и като такава да продължи да бъде лош стопанин и да позволява на въпросните колеги да се крият в уютните си лъскави канцеларийки, уповавайки се и оправдавайки огромните си заплати единствено с издаване, изпълнение и контрол на морално престарели, деградирали и безвъзвратно изгубили нравствената си сила милиционерски заповеди, на чиято “оглупяла мъдрост” всеки трезво мислещ човек единствено би “плюл намръщено”.

В тази връзка Ви призовавам, господа ръководители, да обърнете нужното внимание на протежетата си по места да имат предвид, че ако съвсем случайно дори само един от нас остане на работа и след като Вие се оттеглите в заслужена почивка или по друга скоропостижна причина, тогава те ще трябва да изпаднат в незавидното положение да се гледат в очите с този един и сами да се чувстват неловко от лицемерната промяна в собственото си поведение.

Ако случайно моето несъгласие Ви се стори възмутително или нагло, господа ръководители, то припомнете си наученото в час по физика, че всяко действие поражда обратно по сила и противоположно по посока противодействие. Т.е. моето несъгласие не е нищо друго освен адекватен отговор на демонстрираното през целия Ви ръководен стаж тенденциозно отношение от Ваша страна към подчинения Ви състав.

Може да Ви прозвучи гордо и неоснователно, но не защото аз или някой друг мисли, а просто наистина ние не заслужаваме показваното от Вас отношение. В случай, че сте забравили или не Ви е било казвано при постъпването Ви в длъжност, ръководните служби освен исканите от тях привилегии получават и редица отговорности, които трябва да поемат. Вие сте сложени тук не само за да налагате политиката на определени кръгове в иначе уж деполитизираното МВР, но и за да представлявате и защитавате подчинените си и техните права и интереси. Припомням все пак разликата между ръководител или работодател, каквито сте и господар или собственик, каквито със сигурност не сте.

Запомнете едно - по-високото професионално място в йерархията не дава право на своеволия, наглото и злобно отношение към другите не показва превъзходство над тях, говоренето на висок глас не е признак на образованост, незаинтересоваността от мнението на другите не е ерудираност, надменността не е равна на аристократизъм.

Знайте, господа ръководители, че ние, полицаите, стоим в МВР не заради нещо, а въпреки всичко.