Половината българи не плащат сметките си за вода

Под 50 на сто е средната събираемост на вземанията от клиентите на ВиК-дружествата в страната, съобщи председателят на Националния комитет за подобряване водоснабдяването на България Ганчо Хитров. Това означава, че всеки втори у нас не си плаща сметката за потребената вода. За сравнение Хитров посочи, че в страните от Европейския съюз процентът на събираемостта е между 95 и 97 на сто.

От комитета за пореден път предложиха със законови и подзаконови актове държавата да осигури вземанията на водните дружества, като се въведе и временно спиране на водата на нередовните потребители.

Това на практика обаче е неприложимо у нас, тъй като според европейските директиви водата е ресурс, до който всеки гражданин трябва да има осигурен достъп. Лишаването от живителната течност е и нарушаване на човешките права. Затова в подготвения нов проект на Закон за водите, който в момента се съгласува преди да бъде предложен на Министерски съвет и парламента, се предвиждат по 2 куб. м вода на месец за социално слабите. Разходите ще се поемат от държавата на принципа на помощите за отопление, а потребеното над тези количества остава за сметка на потребителя. По-скоро този метод ще подобри до някаква степен събираемостта на новите сметки, отколкото принудителното отрязване на домакинствата от водопровода.

По-сериозният законодателен проблем е уреждането на старите борчове, които се трупат от години на сметката на цели входове, в които една част от хората плащат сметките на останалите собственици, част от тях съвсем не неплатежоспособни. Така или иначе обаче сметката продължава да се трупа на общия водомер, до изплащането на барча и разделянето на индивидуалните партиди.

Безспорно несъбраните вземания на ВиК-ата се отразяват зле върху финансовите им възможности да изпълняват рехабилитационните си програми за намаляване на загубите по преносната система. А също и да доставят качествена питейна течност. Но впечатление прави, че всички мерки, предлагани, както от комитета на г-н Ганчо Хитров, така и дискутирани от ресорното Министерство на регионалното развитие и благоустройството, са в полза на ВиК-дружествата. Същите, на които чат пат министър Церовски опрощава дългове към бюджета.

През март 2004 г. борчът към хазната на три ВиК-а в размер на 10 млн. лв. бе редуциран. Същата сума обаче си остава дължима за абонатите им. Основно битовите, защото за общинските пак държавата благосклонно отпуска пари за погасяването им от бюджетния излишък. Отделно по предприсъединителната програма на ЕС ИСПА за 2005 г. 13 водоснабдителни дружества ще получат грантове в размер на 13 млн. евро за ремонтни дейности.

Така че фактически дружествата все пак по някакъв начин са предпазени от потенциален фалити дейността им е обезпечена в някакви граници. Същото обаче не се отнася за потребителите, на които никой не опрощава борчовете. А им се трупат лихви, които се капитализират и сметката добива космически размери

По-разумно и с обозрим ефект, както за водните дружества, така и за потребителите им, е едно друго предложение на комитета - отпадането на данък печалба за ВиК-ата и задължаването им да реинвестират тези средства в ремонти водоснабдителната и канализационната мрежа. Но това трябва да е за определен период от време, след който да се контролира изпълнението на рехабилитационните дейности. Това би довело до постигането на по-приемливи стойности на водата за крайния потребител, когато догодина Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, по силата на очаквания да влезе в сила Закон за водния регулатор, ще одобрява продажните цени на ВиК-ата.

Ефектът би бил комплексен, защото тогава водните дружества не би трябвало да товарят цените с инвестиционните си разходи за ВиК-мрежата, което на места ще доведе до сваляне на стойностите на водната услуга. Това би значело и по-голяма поносимост на сметките от населението и фирмите. И съответно повишена събираемост.

В идеята да се предвиди в проектозакона за водите и възможността за чуждестранно участие до 30 на сто от дяловия капитал на ВиК-ата също няма нищо лошо. Но вече е въпрос на политическо решение - ще се концесионират ли водоснабдителните дружества или ще приватизират част от активите им.