Полша ще приключи преговорите с ЕС до края на 2002 г.

Бетонна ограда с бързи темпове израства около американска база в Унгария, зенитни батареи бдят за сигурността на чешките атомни електроцентрали. Както по всичко личи, антитерористичната треска обхваща вече и Източна Европа.

Независимо дали са вече членки на НАТО, или се стремят да станат такива, бившите страни от социалистическия блок се надпреварват да изразяват солидарността си със Съединените щати след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон. Но със солидарността идва и страхът от терористични атентати на тяхна територия.

Около чешките и словашките АЕЦ бяха разположени противовъздушни батареи. В центъра на Прага два бронетранспортьора патрулират пред сградата на американското радио Свободна Европа, на две крачки от Вацлавски намести.

В южната част на Унгария от понеделник работници издигат висока метър и половина бетонна ограда около базата Тасар, където са разположени 250 американски военнослужещи.

В Словения бяха засилени мерките за сигурност около пристанище Копер на Адриатическо море, предоставено за база на американските сили.

Военната психоза може донякъде да се обясни с активността на медиите в район, който дълго време бе лишаван от независима информация.

Частни телевизионни канали никнат като гъби от Полша, в която се появи новият денонощен информационен канала ТВН24, до България, където обществената и частните телевизии часове наред излъчваха кадри на Си Ен Ен.

Членки на НАТО от 1999 г., Полша, Унгария и Чехия разрешиха американски военни самолети да използват въздушното им пространство за ответен удар срещу терористите. Страните, кандидатстващи в НАТО, сториха същото, заявявайки, че желаят да действат като членове на алианса.

Полша, която първа разтърси съветския блок през 80-те години, е най-безстрашна. Според неотдавнашно проучване на общественото мнение 77 на сто от поляците са на мнение, че страната им трябва да участва в евентуална операция на НАТО.

Унгарците са много по-сдържани. Социологическо изследване на Галъп показва, че 56 на сто от тях се боят от терористични нападения в Унгария. 91 на сто от анкетираните са против евентуално участие на унгарски сили в операции срещу държавите, подкрепящи тероризма.

Министър-председателят Виктор Орбан съвсем не им вдъхна кураж с телевизионното си изявление на 25 септември. "Обстановката е тежка. Живеем в изострено очакване, в страх, в мъчителен и страшен страх", заяви той.

Българите, които се надяват догодина да бъдат поканени в НАТО, също се опасяват от терористични атентати, показват анкетите. Според проучване на MBMD над 51 на сто от запитаните смятат, че очакваният ответен удар на САЩ ще предизвика нова световна война.

Румъния направи нова оценка на сигурността на атомните си електроцентрали. Румънският премиер Адриан Нъстасе предупреди, че войната срещу тероризма ще бъде по-трудна от войната в Персийския залив и че най-големият риск за неговата страна е прекъсването на петролните доставки.

Хърватите, чиято кандидатура в НАТО се очертава в по-далечна перспектива, не са така разтревожени от военните приготовления.

Сърбите, които преди две години бяха бомбардирани от НАТО, остават в по-голямата си част враждебно настроени към Съединените щати. Югославският президент Воислав Кощуница и повечето от политиците осъдиха атентатите на 11 септември. Кощуница обаче недвусмислено хвърли вината за международния тероризъм върху американската политика.