Поредна рецепта за оглупяване

Президентът Георги Първанов отново стъпи върху кънтящия на кухо пиедестал на всезнаещ и мъдър баща на нацията. Този път, за да съобщи някои съображения и да даде указания как трябва да се прави кампания за изборите за Европейски парламент.

Щели сме да сгрешим и да паднем много ниско, ако кампанията се превърне просто във вот "за" или "против" правителството, "за" или "против" една или друга личност.

Вместо това Първанов предлага да се дебатира за функционирането на европейските институции, разширяването, сигурността на съюза и на отделния европеец и прословутата идентичност на България.

Ако се направел такъв дебат, ангажиментът на избирателите щял да бъде много по-голям и те щели много по-активно да участва изборите.

Мимоходом да отбележим, че истината за слабия интерес към евроизборите, при това не само в България, е точно обратната – избирателите се ангажират по-силно с нещата, които ги засягат по-пряко.

По-важно е обаче да забележим, че предпазвайки ни от "принизяване" на дебата, българският президент съзнателно ни тласка към неговото пълно обезсмисляне. Това, впрочем, съвсем не е първият подобен случай в политическата практика на Първанов, който е сред основните фактори, усилено тласкащи през последните години политическото говорене и въобще българската политика към все по-осезаема загуба на смисъл.

Защото, за разлика може би от други страни, за България, даже в още по-голяма степен, отколкото в периода преди присъединяването ѝ към ЕС, най-важните ЕВРОПЕЙСКИ въпроси продължават да бъдат: защо не живеем по европейски, защо не се приближаваме, а се отдалечаваме от европейските принципи, правила, стандарти и ценности, кой е виновен за това и какво трябва да се направи, за да се промени тази тъжна и срамна реалност.

Президентът ни предлага да забравим тези въпроси и да обсъдим ланшния и бъдещите снеговалежи.

Предлага ни да забравим за правителството, което ни лепна срама на европейски символ на корупцията, престъпността, дивотията и мизерията.

При това ни предлага поредната си рецепта за оглупяване, воден не просто от инерцията на височайшото си ръсене на безсмислици, а от съзнателен смисъл – за да изберем и изпратим в Брюксел (а след месец и в българското Народно събрание), да ни представляват хора, чиято единствена грижа е да разиграват алиби за безобразията на правителство като днешното.