Последен опит за резолюция на ООН по иракската криза

Президентът Джордж Буш ще се срещне в неделя с британския и с испанския премиер. Тримата ще обсъдят последното дипломатическо развитие в Съвета за сигурност по разоръжаването на Ирак.

САЩ, Великобритания и Испания са съвносители на проекторезолюция, която дава време на режима в Багдад да се разоръжи до понеделник 17 март.

Въпреки усилията си трите страни обаче не успяха да получат дипломатическа подкрепа за ултимативната резолюция, а Франция и Русия заплашиха да наложат вето на всеки текст, който автоматична употреба на сила.

Успоредно с това САЩ продължава струпването на войски в района на Персийския залив.

В опит да си осигури подкрепа на арабските държави президентът Буш обяви днес, че скоро ще оповести пътна карта за мирния процес между палестинци и израелци.

Последен опит за постигане на резолюция на ООН

Американският президентДжордж Буш, британският премиер Тони Блеър и министър-председателят на Испания Хосе-Мария Аснар се срещнат на Азорските острови в неделя. Говорителят на Белия дом Ари Флайшер каза, че САЩ все още продължават с дипломатическите усилия и че срещата е "последен опит" за резолюция на ООН.

Говорителят добави, че срещата на върха е организирана, тъй като тримата лидери искат да финализират предложенията, които са получили от други страни, така че да предвижат нещата в ООН.

Той остави отворена възможността това да доведе до съставяне на нова проекторезолюция.

Дипломати от Ню Йорк казват, че Вашингтон не е успял да получи подкрепа на мнозинството в Съвета за сигурност. В момента в подкрепа за ултимативната резолюция със срок 17 март на САЩ, Великобритания и Испания, се е изказала само България.

САЩ вече отстъпи от искането за гласуване в края на тази седмица на проекторезолюцията и даде сигнали, че може да започне военна акция и без одобрението на ООН.

Би Би Си отбелязва, че президентът Буш има проблем как да се отметне от искането си, оповестено миналата седмица, че е време Съветът за сигурност да сложи картите на масата и да гласува, независимо от възможния неблагоприятен резултат.

Една възможност е Буш да използва срещата на върха на Азорските острови като прикритие за взимане на решение, при което президентът да обяви, че има различия с европейските си партньори.

Ширак оповести вчера, че е готов да работи с британците, но че продължава все така да отхвърля всяка резолюция на ООН, която води до автоматична употреба на сила.

Едновременно с това премиерът Блеър повтори, че в резолюция 1441 се съдържа предупреждението към Ирак, че ако не се разоръжи, рискува "сериозни последици".

Великобритания и САЩ, които са категорични, че Саддам не се е разоръжил, тълкуват това като достатъчно за започване на военна акция.

Другите страни от Съвета за сигурност обаче не приемат тази позиция и смятат, че е необходимо изрично съгласие на ООН за започване на военно операция.

Изправяйки се срещу силно разделения Съвет, Великобритания предложи серия от конкретни искания, които Багдад да изпълни, за да премахне подозренията по отношение на оръжейните си програми и така да избегне войната.

САЩ, Великобритания и Испания имат нужда от подкрепа на поне 9 от 15-те члена на Съвета, за може да прокарат нова резолюция.

Под заплахата за френско вето никоя от 6-те колебаещи страни от Съвета за сигурност, не иска да гласува. Мексико, Чили, Пакистан, Камерун, Ангола и Гвинея, които са непостоянни членове на Съвета, заявиха по време на дипломатическите разговори, че най-вероятно ще се въздържат, докато постоянните членове не се разберат и не излязат с обща позиция.

Според някои съобщения 6-те ще представят собствен проект за резолюция, които най-вероятно ще предвижда продължаване на инспекциите при фиксирани изисквания и срокове към Ирак.

Днес се очаква иракските власти предоставят на Ханс Бликс в Ню Йорк нови данни за нервнопаралитичния газ VX. През следващите дни те са обещали да оповестят и данни за биологичните си оръжия.

Ирак твърди, че всички оръжия за масово поразяване са унищожени през 1991 г., но в известните досега документи се губят следите на тонове забранени вещества. Миналата седмица Ирак показа на инспекторите местата, където твърди че е унищожили химически и биологически оръжия. Инспекторите потвърдиха, че могат да установят дали там са унищожени такива оръжия, но ще е много трудно да се установи количеството на унищожените вещества.

Шрьодер е убеден в успеха на оръжейните инспектори

Германският канцлер Герхард Шрьодер произнесе днес реч пред Бундестага под мотото "Със смелост към мир и със смелост към промяна". Според него Германия трябва да се бори за мир, докато има поне една искрица надежда, че войната може да бъде преодоляна.

Заедно с нашите френски партньори, с Русия, Китай и мнозинството от Съвета за сигурност ние сме повече от всякога сигурни, че разоръжаването на Ирак може да се постигне с мирни средства, заяви Шрьодер.

Според него докладите на оръжейните инспектори показват, че под натиска на международната общност Ирак сътрудничи по-добре и по-активно. Унищожаването на ракетите Ал Самуд бил видим знак за реално разоръжаване. Това доказвало, че инспекциите са един работещ инструмент и че винаги е възможно кризата да се разреши по мирен начин.

В същото време той каза, че трябва да се подходи също със смелост към вътрешните промени, които са необходими за да може страната да се върне на върха в Европа по отношение на икономическото и социалното развитие.

Той обърна внимание на това, че кризата около Ирак допълнително влияе негативно на вътрешната конюнктура. Германия трябвало да се бори за постигане на икономически растеж, защото само през последните три години активите търгувани на фондовата борса във Франкфурт са загубили 700 милиарда евро от стойността си. Канцлерът определи като основен проблем високите осигуровки, които плащат работодателите.

В заключение Шрьодер каза, че Германия може да изпълнява ролята си в един мултиполярен световен ред само на основата на една обединена Европа.

Германският канцлер смята, че Европа е задължена да изнася мир и стабилност, справедливост и шансове за икономическо развитие. Той припомни, че Германия дава 25% от бюджета на Европейския съюз и дава всяка година 7 милиарда евро повече, отколкото получава.