Повишената екотакса за найлоновите торбички щяла да удари над 200 фирми

Повишената екотакса за найлоновите торбички щяла да удари над 200 фирми

Увеличението на продуктовата екотакса за найлоновите торбички на 35 стотинки от 1 октомври и въвеждането ѝ не само за най-тънките, но и за всички видове торбички, ще доведе до фалита на над 200 малки и средни фирми, ангажирани в бранша. Това заявиха във вторник от Българска асоциация "Полимери", чиито членовете са ангажирани в този бизнес, по време на организирана в Българската стопанска камара (БСК) дискусия.

Досега се плащаше само такса от 5 стотинки за полиетиленовите торбички с дебелина под 15 микрона, но размерът на таксата става 35 ст. от следващата седмица. От 1 януари 2013 г. пък таксата става 45 ст. за брой торбичка, а година по-късно 55 ст., така че те да станат непродаваеми и хората да си носят хартиени или платнени торби.

 

Тези мерки, които целят опазването на околната среда, обаче ще увеличат "сивата" икономика и контрабандния внос на найлонови торбички, а между 3000 и 6000 заети в сектора ще останат без работа, смятат от асоциация "Полимери".

 

Практиката е показала, че стоки, облагани с такси над 3000 % от себестойността им, са особено привлекателни за контрабанда, което неминуемо ще доведе до намаляване събирането на митните сборове, а с това и ще компрометира ефективността от наредбата, посочват още от организацията.

 

В знак на неводолство отповишената екотакса в сряда представителите на бизнеса се събират на протестно шествие, което ще приключи пред Министерския съвет, съобщи Антонета Перникова, изпълнителен директор на Българска асоциация "Полимери".

 

Екотаксата е много по-висока от акциза за цигарите и алкохола и е 35 пъти по-голяма от себестойността на продукта, каза на дискусията Любозар Фратев, бизнесмен и член на БСК. По думите му полиетиленовите торбички не замърсяват околната среда, рециклируеми са и нямат алтернатива.

 

Андрей Ковачев от "Сдружение за дивата природа Балкани" обаче изрази мнение, че рециклирането на найлонови торбички ще бъде труден процес, при липсата на реално разделно събиране на отпадъците в страната.

 

Представители на бранша и природозащитните организации повдигнаха и въпроса защо не се плаща такса и за другите видове торбички, сочени като алтернатива на найлоновите.

 

Според Милен Георгиев, собственик на фирма за производство на найлонови торбички, памучните имали най-голям въглероден отпечатък, а хартиените трябва да се използват поне 4 пъти, за да имат по-малък принос за глобалното затопляне от полиетиленовите.

 

"Царевичните" торбички са три пъти по-скъпи, не се разграждат при обикновени условия и трябва да се компостират или изгарят в специални мощности, а такива в България няма, добави Георгиев.

 

От екологичното сдружение "За Земята” подкрепят мерките за ограничаването на употребата на полиетиленови торбички за еднократно ползване, но смятат, че такси трябва да се плащат и за биоразградимите и хартиените торбички. Организацията предлага събраните от купувачите суми за торбичките да отиват в специален фонд, който да финансира проекти за предотвратяване на образуването на отпадъци от опаковки за еднократна употреба.

 

Увеличението на продуктовата екотакса за найлоновите торбички на 35 стотинки от 1 октомври и въвеждането ѝ не само за най-тънките, но и за всички видове торбички, ще доведе до фалита на над 200 малки и средни фирми, ангажирани в бранша. Това заявиха във вторник от Българска асоциация "Полимери", чиито членовете са ангажирани в този бизнес, по време на организирана в Българската стопанска камара (БСК) дискусия.

Още по темата
Още от Бизнес