Повишената екотакса за найлоновите торбички щяла да удари над 200 фирми

Увеличението на продуктовата екотакса за найлоновите торбички на 35 стотинки от 1 октомври и въвеждането ѝ не само за най-тънките, но и за всички видове торбички, ще доведе до фалита на над 200 малки и средни фирми, ангажирани в бранша. Това заявиха във вторник от Българска асоциация "Полимери", чиито членовете са ангажирани в този бизнес, по време на организирана в Българската стопанска камара (БСК) дискусия.

Досега се плащаше само такса от 5 стотинки за полиетиленовите торбички с дебелина под 15 микрона, но размерът на таксата става 35 ст. от следващата седмица. От 1 януари 2013 г. пък таксата става 45 ст. за брой торбичка, а година по-късно 55 ст., така че те да станат непродаваеми и хората да си носят хартиени или платнени торби.

 

Тези мерки, които целят опазването на околната среда, обаче ще увеличат "сивата" икономика и контрабандния внос на найлонови торбички, а между 3000 и 6000 заети в сектора ще останат без работа, смятат от асоциация "Полимери".

 

Практиката е показала, че стоки, облагани с такси над 3000 % от себестойността им, са особено привлекателни за контрабанда, което неминуемо ще доведе до намаляване събирането на митните сборове, а с това и ще компрометира ефективността от наредбата, посочват още от организацията.

 

В знак на неводолство отповишената екотакса в сряда представителите на бизнеса се събират на протестно шествие, което ще приключи пред Министерския съвет, съобщи Антонета Перникова, изпълнителен директор на Българска асоциация "Полимери".

 

Екотаксата е много по-висока от акциза за цигарите и алкохола и е 35 пъти по-голяма от себестойността на продукта, каза на дискусията Любозар Фратев, бизнесмен и член на БСК. По думите му полиетиленовите торбички не замърсяват околната среда, рециклируеми са и нямат алтернатива.

 

Андрей Ковачев от "Сдружение за дивата природа Балкани" обаче изрази мнение, че рециклирането на найлонови торбички ще бъде труден процес, при липсата на реално разделно събиране на отпадъците в страната.

 

Представители на бранша и природозащитните организации повдигнаха и въпроса защо не се плаща такса и за другите видове торбички, сочени като алтернатива на найлоновите.

 

Според Милен Георгиев, собственик на фирма за производство на найлонови торбички, памучните имали най-голям въглероден отпечатък, а хартиените трябва да се използват поне 4 пъти, за да имат по-малък принос за глобалното затопляне от полиетиленовите.

 

"Царевичните" торбички са три пъти по-скъпи, не се разграждат при обикновени условия и трябва да се компостират или изгарят в специални мощности, а такива в България няма, добави Георгиев.

 

От екологичното сдружение "За Земята” подкрепят мерките за ограничаването на употребата на полиетиленови торбички за еднократно ползване, но смятат, че такси трябва да се плащат и за биоразградимите и хартиените торбички. Организацията предлага събраните от купувачите суми за торбичките да отиват в специален фонд, който да финансира проекти за предотвратяване на образуването на отпадъци от опаковки за еднократна употреба.

 

Увеличението на продуктовата екотакса за найлоновите торбички на 35 стотинки от 1 октомври и въвеждането ѝ не само за най-тънките, но и за всички видове торбички, ще доведе до фалита на над 200 малки и средни фирми, ангажирани в бранша. Това заявиха във вторник от Българска асоциация "Полимери", чиито членовете са ангажирани в този бизнес, по време на организирана в Българската стопанска камара (БСК) дискусия.