ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС внасят общ проект за промени в конституцията

"Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ), ГЕРБ-СДС и ДПС ще внесат през следващите дни общ проект за промяна в конституцията, като в центъра на дебата ще е реформата на съдебната власт. Това стана ясно от изявлението на председателя на конституционната комисия Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС) след първото заседание, на което бе представен проектът, който ПП-ДБ предложиха в неделя.

"Следващите дни ще бъде внесен законопроект, до голяма степен общ (между ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС – б.р.). Важно е да се знае, че нищо не е решено, докато не бъде решено. Общият законопроект няма да предрешава никой въпрос. Започваме много дълга дискусия, която ще продължи месеци", каза Чолаков във вторник и обеща депутатите да се вслушат в експертизата на конституционалистите, магистратите и гражданското общество.

ГЕРБ дава знак, че не подкрепя всички предложения на ПП-ДБ – например това за ограничаване на мандатите на кметове. Партията обаче ще подкрепи идеите за реформиране на служебното правителство. Групата на ДПС засега се въздържа от коментар, но като се има предвид, че най-влиятелният ѝ депутат Делян Пеевски даде всичко от себе си през последните два месеца да се докаже като привърженик на съдебната реформа, най-вероятно тази подкрепа вече е договорена.

Очакваният фокус на първата дискусия в комисията бяха предложените от прореформаторската коалиция ПП-ДБ промени във Висшия съдебен съвет (ВСС), които целят засилване на съдебната независимост, заедно с намаляване на властта на главния прокурор и повишена отчетност на държавното обвинение пред обществото.

ПП-ДБ освен това предлага да се свият мандатите на шефовете на двете върховни съдилища и на главния прокурор от 7 на 5 години.

На този фон публичният дебат досега се доминира от предложението на ПП-ДБ за 24 май да се превърне в национален празник, който да се запише в конституцията, за да смени разединяващата дата - 3 март.

Друго важно предложение в конституционния пакет на ПП-ДБ предвижда практическо отнемане на правомощието на президента да определя самостоятелно състава на служебните правителства. Друга спорна идея е кметовете да имат право най-много на два мандата.

Общият законопроект на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС ще бъде внесен преди лятната ваканция на парламента. След това той ще отлежава един месец, за да може всички да се запознаят с него. Гласуването на промените по същество ще бъде предшествано от два месеца дискусии.

Предложението за кметовете явно няма да мине

Още във вторник ГЕРБ обяви, че е против ограничаване на кметските мандати. ГЕРБ настоява да се постигне по-добър баланс и в предложението за служебните правителства. Партията разработва и собствени предложения за промени в конституцията, които засягат съдебния инспекторат, за да не може бившите инспектори да се връщат обратно на работа в съдебната система.

"По отношение на служебните кабинети трябва да намерим малко по-балансиран вариант, както и да не прекъсва работата си парламентът", каза Екатерина Захариева, която представи позицията на ГЕРБ.

"Не сме постигнали и съгласие за въвеждане на ограничение на мандатите за органите на местната власт. Не е ясно защо ограничението да е точно два мандата и каква е необходимостта от този текст", каза Захариева

Представителят на ДПС в конституционната комисия Гюнер Ахмед отказа да вземе думата, но това бе компенсирано от многословно изказване на Златан Златанов от "Възраждане".

24 май "легитимирал колониалния статут"

Според "Възраждане" промените в съдебната власт, определянето на 24 май за национален празник, орязването на мандатите на кметове и промените при служебните правителства "легитимират колониалния статут на България към настоящия момент".

"Във времена на геополитически турбуленции е нездравословно да се правят резки завои", каза Златанов и продължи: "Нищо против 24 май, това може би е най-българския празник. Но вкарването на тази дата сега е с цел да се прекъсват вековни връзки на Изток, което е във вреда на българския интерес".

Той не вижда как разговора за Левски и годините на Просвещението кореспондира с налагането на ЛГБТИ политиката "под чуждо влияние на фондации". "Възраждане" ще настоява в конституцията да се впише, че левът е българска национална валутна единица, за "да не се заменя с една валута, която куха и в бъдеще ще гръмне". Това няма как да бъде прието, защото България вече е ратифицирала Договора за ЕС.

"Защо България да се запише в конституцията, че България е национална държава на българския народ?", запита Златанов

Мая Димитрова от БСП каза, че няма да коментира проекта на ПП-ДБ и ГЕРБ, тъй като за някои предложения си струвало да се помисли.

Предупрежденията на експертите

Няколко бивши конституционни съдии участваха като експерти в заседанието на конституционната комисия и общата им позиция бе, че депутатите трябва да действат много внимателно и да не залитат в крайности. Повечето експерти предупредиха, че даването на възможност всеки гражданин да сезира Конституционния съд с пряка жалба, може да блокира неговата работа.

"Тези, които предлагат промените, трябва да проявяват сдържаност, защото самите конституционни промени подлежат на конституционен контрол. Другият риск е да се подведем по чисто конюнктурни съображения, които да се обърнат срещу тези, които ги предлагат", каза Румен Ненков, бивш конституционен съдия и заместник-председател на Върховния касационен съд.

Той предупреди да не се дава прекомерно мнозинство на съдиите в собствената им колегия във ВСС, защото съществува риск да се създаде нова съдебна аристокрация, която да се чувства безконтролна. Ненков настоя в конституцията да се закрепи процедурата за независимо разследване на главния прокурор, за да не бъде отменена от Конституционния съд.

Бившият конституционен съдия Благовест Пунев също призова поправките, с които се намаляват правомощията на главния прокурор, да се запишат в конституцията.

"Включването на националния празник е добро като идея, но едва ли мястото му е в конституцията. Няма пречка да е в Кодекса на труда. Това ще доведе до голям разход на енергия в спорове, защото всеки депутат има позиция", каза той.

Преподавателят по конституционно право и дългогодишен народен представител Екатерина Михайлова призова парламентът да даде възможност за отваряне на съдебния съвет към обществото. "По света има съдебни съвети, където има членове, които дори не са юристи", каза тя.

Близкият до БСП бивш конституционен съдия Пламен Киров призова депутатите да намерят начин да консултират предварително с КС проекта за промени в основния закон. Той насърчи провеждането на активна дискусия с представителите на съдебната власт и обществото.

Правосъдният министър Атанас Славов заяви пред депутатите, че те ще могат да разчитат през цялото време на експертизата на Министерството на правосъдието.

"В българската конституция единството на нацията е мислено през идеята за политическата и гражданската нация. Това не бива да се подменя чрез идеите за национализъм и националност, която си има своите привърженици", каза той.