Правителство и президент пак се разминаха за Брюксел

С две различни оценки излязоха днес правителство и президент за начинът, по който Европейската комисия споменава датата 2007 г. в годишния си доклад за България. Изречението в доклада гласи "Европейската комисия ще подкрепя усилията на България и Румъния за присъединяването им към ЕС през 2007 г. - дата, която двете страни са си поставили за реалистична"

В официално изявление говорителят на правителството нарече това важен знак и признание от Брюксел за реалистичността на поставената от нас дата. Президентът пък го определи като потупване по рамото без конкретен ангажимент.

Само за един ден Георги Първанов втвърди оценката си относно доклада. Вчера президентът получи документа от ръководителя на делегацията на ЕК в България Димитрис Куркулас. Разпространената реакция на държавния глава по време на срещата бе значително по-мека. В прессъобщението се казваше само, че президентът Първанов очаква Европейският съвет в Копенхаген да определи 1 януари 2007 г. като крайна дата за присъединяването на България към ЕС. Първанов е определил годишният доклад като най-позитивният досега, отбелязващ чувствителен напредък както по критериите за членство, така и по готовността на страната да изпълнява произтичащите от членството задължения.

Днес обаче, пред журналистите, държавният глава коментира оценките в доклада на ЕК с думите, че трябва да настояваме Европейската комисия да поеме конкретен ангажимент и изрично да запише 2007-ма като дата за членството на България в ЕС. Първанов заяви, че го тревожи фактът, че България остава на ниво похвали, но не достатъчно ангажирани, в отношенията си с Брюксел. "Добре е, че ни потупват по рамото, но е крайно време да настояваме по-активно за един конкретен ангажимент - изричното записване на годината 2007 като дата за реалното членство на България", каза президентът, на излизане от конференцията по повод 10-та годишнина от приемането на България в Съвета на Европа и подписването на конвенцията за защита на правата на човека.

От "Дондуков"1 не промениха тона си по отношение на еврооценките за България. След като вчера, на специална пресконференция половината правителство подробно обясни отбелязаните от Брюксел постижения на България в последната година, днес годишният доклад за напредъка стана повод и за специално изявление на говорителя на Министерския съвет.

Обръщайки се към зрителите и радиослушателите, Димитър Цонев отново изрази удовлетворението на кабинета от констатациите в доклада. Споделяме оценката на делегацията на ЕК у нас, че този доклад отбелязва най-големия и най-съществен напредък в прогреса на България по пътя на европейската интеграция, след решението от 1999 г. за започване на преговори за присъединяване, заяви говорителят.

Цонев отново подчерта факта, че за първи път Брюксел е потвърдил наличието на действаща пазарна икономика в България и отново спести добавката, че в средносрочна перспектива страната би могла да издържи на конкурентния натиск само ако продължи реформите с високо темпо.

Говорителят на МС наблегна на позицията в доклада, че напредъкът на всяка страна ще бъде оценяван на базата на диференциран подход и в съответствие с нейните индивидуални постижения. За нас това потвърждава шанса българите сами да бъдат господари на своето бъдеще, бе посочено в изявлението.

Ангажиментът на ЕК да подкрепя България в реализацията на целта ѝ за членство през 2007-ма се отбеляза в изявлението като признание от страна на Брюксел, че тази дата е реалистична. Говорителят припомни и мнението на британския премиер Тони Блеър, изразено преди няколко дни, че "членството на България в ЕС не по-късно от 2007 година е не само възможно, но и постижимо".

В изявлението се набляга на обещанието на ЕК за финансова помощ за ускоряване на нашата подготовка. На тази основа кабинетът се надява в Копенхаген ЕС не само да одобри пътна карта за България, но и да увеличи финансовото си съдействие.

Официалното правителствено изявление завърши с лайтмотива от предизборната кампания на Симеон, в която той обеща бързо и несимволично подобряване на жизнения стандарт за 800 дни. "Всички тези оценки и изводи няма да имат никакво значение, ако не сме убедени, че окончателното и безвъзвратно завръщане на българите в европейското пространство ще се отрази благотворно и положително не само на икономиката и политиката, не само на социалните показатели, но и на реалното и бързо подобряване на жизнения стандарт в България", завърши изявлението на говорителя на МС.