Може ли Народното събрание да избере нов конституционен съдия, без да отмени решението си за избор на г-жа Венета Марковска?
Поначало всеки държавен орган може да отмени свой акт, освен в два случая:
1) ако в съответен по степен нормативен акт изрично е записано, че органът няма право да отмени акта си и
2) ако актът на държавния орган вече е изпълнен.
Нито в конституцията, нито в закон, нито в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има забрана Народното събрание да отменя решението си за избор на съдия в Конституционния съд.
Ако обаче избраният конституционен съдия положи клетва, той вече става съдия в Конституционния съд. А това означава, че решението на Народното събрание е изпълнено докрай и поради това вече няма как да бъде отменено. Но преди да бъде положена клетва, Народното събрание може да отмени решението си.
Народното събрание не може да избере нов конституционен съдия, без да е отменило решението си за избор на друг съдия в Конституционния съд. Това би означавало да избере трети конституционен съдия. Нещо повече – последният избор би бил нищожен, т.е. няма да породи правно действие, защото вече има избран друг конституционен съдия и избор на трети съдия ще противоречи директно на Конституцията.
Срокът за полагане на клетва очевидно не е преклузивен и поради това няма как да се приеме, че решението на Народното събрание е останало без последици поради това, че избраният конституционен съдия не е могъл да положи клетва. Изборът на г-жа Марковска е валидно направен и подлежи на изпълнение, докато не бъде изрично отменен.
Има ли право президентът да напусне клетвата на новоизбраните съдии от Конституционния съд, преди да е приключила?
Президентът няма право да наруши своето задължение да присъства на клетвата. Освен това – ако се приеме, че президентът може по свое усмотрение да осуети избора на конституционен съдия, избран от друг орган, това би означавало, че изборът на съдии в Конституционния съд подлежи на одобрение от президента. Което очевидно противоречи на изрична разпоредба в конституцията, а и на нейната цел.
По същата логика и председателят на Народното събрание и председателите на двата върховни съда биха могли да осуетят избора на Конституционен съдия като напуснат клетвата.
Това е още един важен аргумент, че фактически осуетената клетва на един конституционен съдия не може да бъде аргумент, че решението на Народното събрание е останало без последици. Последиците си стоят – просто липсва един от елементите (клетвата) за встъпване в длъжност, за който няма преклузивен срок. Дори избраният от Народното събрание конституционен съдия да не иска да положи клетва, това ще е само основание за отмяна на решението на Народното събрание за избора му.
От всичко казано дотук може да се направи изводът, че евентуалното неприсъствие на който и да е от изброените лица, които трябва да присъстват на клетвата на избраните за конституционни съдии (председателят на НС, президентът, двамата председатели на върховните съдилища) е едно несъществено процесуално нарушение, което не би могло да опорочи клетвата на конституционен съдия, но само ако тя се беше състояла. Обратното ще означава да се подмени изискването на конституцията даден орган самостоятелно да избира съответният брой конституционни съдии.
В случая се поставя и друг много важен въпрос – дали беше правилно последният избран председател на КС да води процедурата по полагане на клетва на новоизбраните съдии в Конституционния съд и съответно – имаше ли право той да прекрати клетвата?
На първо място Конституционният съд вече е отменил чл.5, ал.2 от Закона за Конституционния съд, според който: "Членовете на Конституционния съд продължават да изпълняват своите функции до встъпването в длъжност на техните приемници."
Този текст е обявен за противоконституционен с Решение № 1 от 2006 г. на КС, обн. ДВ, бр. 23 от 2006 г.
Казано с други думи, КС изрично е приел, че мандатът на конституционните съдии се прекратява с изтичане на срока, за който са избрани, а не с встъпването на новите конституционни съдии. Между другото, това следва поради непосредственото действие на чл.148, ал.1 от Конституцията:
"Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при:
1. изтичане на определения срок..."
Това не се променя по никакъв начин от обстоятелството, че тази година законодателят в противоречие с конституцията и в противоречие с тълкуването на Конституционния съд в РКС №1/2006 г., е приел противоконституционния текст на чл. 11, ал. 3: "(Доп. - ДВ, бр. 50 от 2012 г.)
Прекратяването на мандата по чл. 148, ал. 1, точки 1 и 6 от конституцията се обявява от председателя на съда, като в случаите по чл. 148, ал. 1, т. 1 от конституцията прекратяването настъпва с полагане на клетва от новоизбрания или новоназначения съдия."
Този текст от закона не може да превентира непосредственото действие на конституционния текст.
Срокът, за който е избран бившият председател на Конституционния съд, е изтекъл и поради това към момента на клетвата той не е имал качеството конституционен съдия. Ето защо не е имал и качеството председател на Конституционния съд. Следователно той няма в какво правно качество да води една правна процедура, а още по-малко има правото да я прекратява.
Казано с други думи – неговите действия са без правни последици.
Това по никакъв начин не накърнява положената клетва от встъпилите конституционни съдии – те са положили изискваната от закона клетва. Кой води процедурата в случая, е въпрос на протокол. Дори клетвата да се водеше от действащ председател на Конституционния съд, той няма право да прекратява клетвата. Защото ще излезе, че встъпването на новоизбраните съдии зависи от волята на един друг конституционен съдия и поведението на други държавни органи. Което, както казахме, ще е в противоречие с конституцията.
Дали един кандидат за важен държавен пост има качества или не, е изключително важен въпрос. Но той трябва да се решава навреме – в една прозрачна и добре регламентирана правна процедура, която да показва по безусловен начин наличието на висока професионална компетентност и високи нравствени качества. Това са очевидни неща и липсата им, естествено, предизвиква въпроси.
Сигурен съм, че и президентът, и досегашният председател на Конституционния съд са били водени от най-добри намерения. Но от правна гледна точка дали един държавен орган е съгласен с решенията на другите, би следвало да се изрази с думи по съответния категоричен начин, а не с действия, които са в нарушение на правото.
Освен това органи като президента имат и немалък набор от правомерни начини да обърнат своевременно вниманието на обществото и на другите държавни органи върху дадено евентуално неправилно решение.
Тъжно е, когато единственото влияещо мнение върху държавните органи и политиците идва отвън – в случая от Европейската комисия. В съвременното общество основният белег дали една държава е цивилизована, е спазването на правовия ред.
След това идва всичко останало.
_____________________________________
*Проф. Кино Лазаров е бил член на работната група, изготвила проекта на действащата конституция и председател на работната група по изготвяне на АПК. Мнението е поместено в Правен свят.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
46 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
НА АНОНИМЕН
""" Анонимен 00:24 | 19.11.2012
Тогава ще излезе, че ако един избран за конституционен съдия не ще да положи клетва примерно в продължение на 6 месеца, избралият го орган не може да отмени решението си и да избере друг на негово място. Айде сега. """
Такова нещо хич не може "да излезе", защото Законът за Конституционния съд изисква и разрешава полагане на клетва от избран за конституционен съдия само в срок от една седмица от избирането му. Ако избраният за конституционен съдия …
не положи изискващата се клетва в изисквания срок, това означава, че той е не е станал конституционен съдия и никога няма да стане конституционен съдия независимо от причината - било собствено разтакаване и хитруване да положи клетва, било, че междувременно е умрял и не е в състояние да положи клетва.
Въпросната Марковска можеше да положи клетва в изискания от закона едноседмичен срок от избирането си за конституционен съдия, подписвайки пред нотариус законоустановения текст на клетвата и внасяйки своята заверена от нотариус писмена клетва в деловодството на Конституционния съд срещу разписка и вписване с входящ номер във входящия му регистър, алтернативно изпращайки я с препоръчано писмо с обратна разписка до Конституционния съд. Въпросната Марковска не го направи в изискания от закона едноседмичен срок и повече никога не може да стане конституционен съдия, защото законът не допуска полагане на клетва изън определения от закона едноседмичен срок от избирането на дадено лице за бъдещ конституционен съдия.
НАЙ-ПОСЛЕ ИЗДЪРЖАНА ПРАВНА МИСЪЛ !
""" Анонимен 22:45 | 18.11.2012
Нещо се е объркал, любимият ми проф. Лазаров. Йезуитският принцип в правото - нещо щом не е забранено, значи е позволено, може да се приложи в конституционното право само когато на босия му цъфнат налъмите.
...
Въобще, отказът, по лични подбуди и самоупълномощаване, на президент и на когото и да било от законодателната или съдебната власт,... [Прочети целия коментар] да изпълни свое служебно задължение (защото всяко предвидено …
действие по закон е СЛУЖЕБНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ!!! ) се нарича ДИСКРЕЦИЯ НА ВЛАСТ (звучи невероятно, но е така) ..."""
Разбира се !
Принципът, че не е престъпление и не е забранено и наказуемо всичко, което не е изрично обявено от закон за престъпление, важи само в наказателното право !
Това, което е вписано в Конституция за правомощия и задължения на институция в лицето на мимолетния й приобретател, не може нито да се ограничава с премахване на правомощия и задължения, нито да се разширява с добавяне на правомощия и задължения, нито от приобретателя на институцията, нито от друга институция, включително от Народното събрание, включително и със закон без предварително да бъде променена Конституцията ! Това, което е вписано в закон за правомощия и задължения на институция в лицето на мимолетния й приобретател, не може нито да се ограничава с премахване на правомощия и задължения, нито да се разширява с добавяне на правомощия и задължения нито от приобретателя на институцията, нито от друга институция без предварително да бъде променен закона !
Та в случая имаме първо невалидно добавяне чрез противоконституционен текст на Закона за Конституционния съд на недадено му от Конституцията правомощие и задължение на президента да е поемно лице при полагане на клетва на нановоназначени конституционни съдии и второ дори за момент да се приеме условно, че президентът може да бъде такова поемно лице, днешният президент в случая с Марковска сам си добави недадено му и от Закона за Конституционния съд правомощие да пресява кой да стане и кой да не стане конституционен съдия. С това президентът наруши изискването на Конституцията
Чл. 58.
(1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите.
и по силата на нейния
Чл. 103.
(1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
подлежи на Конституционен съд и прекратяване на пълномощията му !
Абсурдът ГЕРБ-ова мутреса да стане конституционен съдия е абсурд, но абсурдът президент да отменя конституционния ред в държавата е държавен преврат !
До къде ли още ще доведе наглостта?
Тогава ще излезе, че ако един избран за конституционен съдия не ще да положи клетва примерно в продължение на 6 месеца, избралият го орган не може да отмени решението си и да избере друг на негово място. Айде сега.
Нещо се е объркал, любимият ми проф. Лазаров. Йезуитският принцип в правото - нещо щом не е забранено, значи е позволено, може да се приложи в конституционното право само когато на босия му цъфнат налъмите. За съжаление подобен казус се случва поне за втори път, след потресаващият отказ на президента Стоянов да издаде указ за назначаване на Бойко Рашков за главен прокурор. Въобще, отказът, по лични подбуди и самоупълномощаване, на президент и на когото и да било от законодателната или съдебната власт, …
да изпълни свое служебно задължение (защото всяко предвидено действие по закон е СЛУЖЕБНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ!!! ) се нарича ДИСКРЕЦИЯ НА ВЛАСТ (звучи невероятно, но е така), защото не подлежи на СЪДЕБЕН КОНТРОЛ. Все пак, административните актове може да се изразяват и в БЕЗДЕЙСТВИЯ. Уникалното в случая е, че президентът по-скоро чрез действие осъществи бездействие, колкото и да е абсурдно. Особено очевадно е неспазване на задължение, посочено в Конституцията. Но за какво се използва Конституцията днес? За настойчива закрила на правата на гражданите или за оправдаване на незаконни действия на властта? Хайде да бъдем честни, а? Та, пак, ако трябва да сме честни, изборът на Марковска не е противоправен или незаконосъобразен, и колкото и да не ни харесва, тя не може да бъде възпрепятствана да положи клетва пред КС, защото това е ПРОТИВОЗАКОННО, а препятстването може само да се определи като УЗАКОНЕН ПРОИЗВОЛ С ВЛАСТ, т.е. с ДИСКРЕЦИЯ НА ВЛАСТ от страна на президент и председател на КС. И след като тази дискреция не подлежи на съдебен контрол, то те двамата няма да носят отговорност. Нелепо, но единственият логичен акт, който трябва да предприеме Марковска, е да попълни клетвената декларация и да я депозира в КС, както вече предложиха някои хора. Недопустимо е НС да отменя решението си за избор поради лична преценка на президента и председателя на КС. Ако това се случи, то прави се оказват всички, които твърдят, че е твърде възможно занапред президентът да суспендира конституцията и който си иска закон, а защо не и изборни процедури и осъществени избори. НЕ ДОПУСКАЙТЕ НОВИ БЕЗУМИЯ, особено измайсторени от И.Фид., която е много печена в манипулациите тип "селска чест", но като законотворец и конституционалист е овална нула.
Гицка
Що е добра съвест и има ли почва...
Зависи.
Другаря експерт грешно тълкува Закона.
Изключително погрешно е да се разглежда
участието на пряко избран от Народа Президент
в официална Клетва на кандидати за членове на
уникално важен за Народ и държава Конституционен съд
сакаш ролята на Президента в Клетвената Процедура
е нищо повече от роля на безпрекословно изпълнителна кукла,
дори кукла заменяема с двойник, стига да не личи.
Няма такава абсурдна правна презумпция.
Естествено, няма …
такава закодирана писмено в Закона.
Другаря експерт, както други подобни,
неглижира съществената важност на Клетвата на един или друг кандидат -- че кандидатът се Анжажира да Изпълнява Добросъвестно
Законовите Задължения изисквания за сътветната Длъжност в служба на Народа Суверен.
Някои юристи в публичното пространство вече обърнаха внимание
върху такива много съществени въпроси.
Диктуването на Клетвата изглежда нарочно е било опорочено -- пропускайки съществени неразделни части от текста.
Така Тримата уж заклели се кандидати Не са положили
обсъжданата Изисквана по Закон Клетва.
Президентът Не е задължително присъстваща кукла,
а е съществен Правомощен участник Свидетел
на такава една Клетва,
участвайки /или не/ с Валидното си Лично и служебно право и отговорност на Преценка и /Добра/ Съвест.
Скандалният казус започна като скандален далеч преди Клетвата,
с нови и нови противоречиви и манипуативни подробности научавани разбирани/недоразбирани непрекъснато в реално време
и по време на Клетвената Процедура.
Президентът Има Правомощия да прекъсне участието си и цялата Клетвена Процедура.
Дали какви доколко е имал Достатъчни основания за това
е Отделен съществен въпрос.
Изглжда самият Президент е бил манипулиран, както и Гражданското Общество, с противоречива или прикривана информация и лъжи... Антиконституционно прикривани факти
за съществуващо прокурорско разследване срещу Марковска и пр.
"Има ли право президентът да напусне клетвата на новоизбраните съдии от Конституционния съд, преди да е приключила?
Президентът няма право да наруши своето задължение да присъства на клетвата.
Освен това – ако се приеме, че президентът може по свое усмотрение да осуети избора на конституционен съдия, избран от друг орган,
това би означавало, че изборът на съдии в Конституционния съд подлежи на одобрение от президента.
Което очевидно противоречи на изрична разпоредба в конституцията, а и на нейната цел. ..."
Бай Кино е прав.Няма по-добър специалист по административно право у нас,от него.
до 37 Ти си объркал държавите - в Америка или в Англия сигурно се прави така, обаче в БГ както знаеш най-често прокуратурата и съдът не тръгват да дирят истината, а започват да преследват лицето което е подало сигнала. Спомни си само какво направи лъжливата Марковска - вместо да докаже, че всиако това е лъжа, тя тръгна да търси кой е написал доноса.
Не мога да преценя дали Марковска заслужава или не да бъде избрана за конституционен съдия. Единствено е важен въпросът, защо въобще се разглеждат анонимни доноси и сигнали. Такива трябва веднага да се хвърлят в коша. Ако някой има аргументи, нека да се подпише. Иначе става "твоята сестра е к..ва, ама аз нямам сестра".