Предизборното харчене продължава

Институт за пазарна икономика

През изминалата седмица стана ясно, че правителството възнамерява да изхарчи всички 220 млн. лева от капитала на публичната инвестиционна компания до изборите. Заложените в бюджета за 2005 г. средства за дружеството бяха 340 млн. лева, но впоследствие по искане на МВФ те бяха намалени до 220 млн. Става въпрос за около 300 проекта, свързани с изграждане и ремонт на пътища, опазването на околната среда и безопасността на движението и развитие на железопътната инфраструктура.

Тези 220 млн. лева са част от излишъка в бюджета от миналата година. 

 Какви ще бъдат ефектите:

 1/ Държавата ще налее дискреционно пари в икономиката, а едновременно с това създава законови ограничения за нарастване на кредитите. Нарастването на държавните разходи (още повече концентрираното харчене в кратки периоди от време) е вероятно да се окаже по-голям риск за финансовата стабилност от нарастването на кредитите.

На практика е странно, че дебатът в обществото продължава да акцентира върху ограничаване на кредитирането, вместо върху намаляване на държавните разходи. Някак си встрани от общественото внимание остана обстоятелството, че за миналата година в бюджета имаше преизпълнение на приходите от 1.5 млрд. лева, голяма част от които в последствия бяха изхарчени. Неизпълнено остава обещанието за намаляване на държавните разходи до 35% от БВП.

2/ Въпреки огромното преизпълнение на приходите за миналата година (и през тази година очакваме подобно преизпълнение) това не беше разбрано като сигнал за по-ниски данъци, а напротив – като възможност за допълнителни държавни разходи. Беше пропусната огромна възможност за чувствително намаляване на данъците. 

3/ Отново се харчат огромни средства, без да се предвиждат реформи на проблемни сфери. Тоест щеше да бъде много по-рационално, ако тези средства се използваха за реформи в образованието, здравеопазването или пенсионната система. Най-често обяснението е, че няма средства за финансиране на тези реформи. В повечето случаи вероятно става въпрос за липса на политическа воля.

4/ Нещо повече. Когато се харчат огромни държавни средства без срещу това да стоят съществени реформи, се създават стимули и очаквания да се взимат все повече пари от държавата. Това допълнително спира реформите, защото реформирането ще намали възможностите за получаване на пари от държавата. Колкото по-дълго продължава това, ще става все по-трудно въпросните реформи да се предприемат.

5/ В реда на очакванията е концентрираното харчене до изборите да усложни приемането на критерии за изпълнение на споразумението с МВФ за тази година. Правителството вече неколкократно наруши принципни договорености с фонда, така че успешното завършване на преговорите става все по-трудно.

6/ В горе-долу същия контекст на неясна ефективност се вписват и сделките за магистрала “Тракия” и за АЕЦ “Белене”. И в двата случая пред обществото не е предоставен анализ на очакваните разходи и ползи.

7/ Като цяло прави впечатление, че е налице устойчиво нарастване на държавните разходи, което ще бъде пречка за намаляване на данъците в бъдеще. Нарастването на тези разходи обаче, в общия случай не води до по-качествени публични услуги. Удачен пример в тази връзка е обстоятелството, че съдът не може да гарантира изпълнението на договорите в България. В момента в парламента събира прах законопроект за “частното изпълнение”, но вместо неговото приемане се измислят всякакви публични проекти със съмнителна целесъобразност.