Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Прехвърлянето на неотложни пациенти към джипитата е спорно

0 коментара
Прехвърлянето на неотложни пациенти към джипитата е спорно
Едно от малкото нововъведения в здравната система от следващата година, отнасящо се до организацията на спешната и неотложната помощ, разбуни сериозно духовете в лекарските среди и отсега медици предричат провал на идеята на здравното министерство.

От следващата година достъпът до спешните портали в болниците ще бъде ограничен, като се прехвърлят отговорности към 24-часови групови практики на семейните лекари. В момента вечер и през почивните дни хората могат да потърсят лекарска помощ или в частен или дежурен кабинет, с който джипито има сключен договор, или в спешните кабинети на болниците. Хората масово избират варианта с болниците не само през почивните дни и вечер, като причините за това са няколко.

Първо, там може да отиде всеки, независимо дали е осигурен или неосигурен. Второ, в болниците е далеч по-сигурно, че ще попадне на квалифициран персонал, който няма да го върне, защото не е в състояние да му окаже помощ.

За всеки преминал през спешния кабинет болен, болницата получава по 20 лева. Заради лесния достъп обаче, разходите на лечебните заведения растат, а от здравното министерство твърдят, че по-голямата част от пациентите, изобщо не са били за спешните кабинети.

Затова от догодина парите за спешните портали на болниците се намаляват наполовина, като същевременно се отпускат 9 млн. лева за групови практики на семейните лекари, които трябва да дават 24-часови дежурства и междувременно да обслужват по-леките неотложни случаи. Замисълът на министерството е да се отнеме правото на пациента да прецени къде да отиде. Затова идеята е да се засили контролът на личните лекари на входа на системата и те да координират пътя на пациента.

Друг казус който се решава през груповите практики е въпросът с 24-часовите дежурства на джипитата. Семейните лекари и сега са длъжни да отговарят на пациентите си по всяко време на денонощието, което е невъзможно.

Лекари и от болничната, и от извънболничната помощ обаче имат резерви, че така измислената от министерството схема ще проработи на практика. Неясно е и как хората ще бъдат накарани да отидат първо в груповите практики, а не направо в болницата, както са правили досега.

Създаването на групови практики ще отнеме време, а стимулът е спорен

Най-притеснени и скептични са семейните лекари. Пред Mediapool д-р Диана Чинарска, която е в управата на Лекарския съюз и е общопрактикуващ лекар, заяви, че за сформирането на груповите практики е нужна сериозна чисто техническа организация, поради което този процес ще се проточи във времето. Иначе според нея идеята е добра.

“Невъзможно е от началото на следващата година да заработят, защото е нужно обединяването на лекари в такива практики, регистрация, която отнема време и т. н. Най-вероятно първоначално ще тръгнат пилотни проекти и след това ще се обхване територията на цялата страна“, посочи Чинарска. Тя заяви, че и в момента текат преговори между семейните лекари и здравното министерство.

Сега над 80% от общопрактикуващите лекари работят в индивидуални практики. Според Чинарска стимулът на джипитата да се групират в общи практики ще зависи изцяло от финансирането, което държавата ще отпусне. Засега не е ясно дали въпросните 9 млн. лева представляват такъв стимул.

Други нейни колеги обаче съвсем не приемат идеята толкова спокойно и коментират, че семейните лекари не могат да бъдат принудени да се обединяват в общи практики и да дават 24-часови дежурства.

Пестят се пари, а не се решава проблемът

Според председателя на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров целта на цялата реорганизация е да се спестят пари. Според него разкриването на дежурните кабинети само в населени места с над 20 000 души всъщност не решава никакъв проблем, тъй като тези хора и сега имат 24-часов достъп до лекарска помощ под една или друга форма.

“Половината население на България обаче остава непокрито, защото живее в по-малки населени места. Това е от една страна дискриминация за тези пациенти, от друга страна е дискриминация и за личните лекари в по-малките населени места, защото те ще имат достъп до по-малък финансов ресурс“, смята Киров.

“Ако в болницата ви кажат, че животът ви не е застрашен, можете да изчакате до следващия ден, а не да ходите през нощта в практиката на личните лекари“, смята още той.

Според него големият проблем е в близо двата милиона неосигурени българи, на които така или иначе не може да се откаже спешна помощ в болниците, тъй като спешната помощ е гарантирана за всички български граждани.

Има неспешни състояния, с които джипитата не могат да се справят

Пред Mediapool д-р Бойко Коруков, директор на университетската болница “Царица Йоанна“, където се намира един от най-големите и натоварени спешни портали в столицата, коментира че замисълът донякъде е добър и като цяло е стъпка в правилната посока. В същото време той посочи, че личните лекари нямат готовност да обслужват някои тривиални и често срещани в практиката състояния, които не се водят спешни.

“Порязана ръка, която се нуждае от шев, например, не е спешно състояние, защото животът на пациента не е застрашен, но в същото време му тече кръв и трябва да бъде зашита и личният лекар не може да го направи“, коментира Коруков. “Иначе идеята за груповите практики е хубава и се прилага и в други страни, например Франция. Абсурдно е иначе семейните лекари да са 24 часа на разположение. Така ще знаят, че докато колегите им ги заместват и дават дежурства те ще могат да почиват“, посочи той.

Във Франция обаче груповите практики са на същото място, където е и спешният болничен портал и така не се губи време в обикаляне от едно място на друго, коментира Коруков.

Той е на мнение, че безспорно най-добрата диагноза при спорни състояния ще бъде поставена от лекарите в болничната помощ, но е за това джипита да отнемат част от товара. “При леки случаи на бъбречни или жлъчни колики, ангина, те могат да се справят и не е нужно пациентът да стига до нас“, посочи Коруков.

Той съобщи, че преминаването на един спешен пациент през спешния портал на “Царица Йоанна“ струва около 45-46 лева без лекарствата и рентгеновите снимки, а за него болницата получава 20 лева.

Болничните лекари длъжни да отсяват пациенти, но и да ги прегледат

Проблем се явява и това, че според наредба на здравното министерство лекарите от спешните портали на болниците са длъжни да прегледат всеки, попаднал там, и едва след като видят какво е състоянието му, имат право да го пренасочат. “Така ние вече ще сме изразходвали средства, за да установим какво му е, а в същото време имаме финансови ограничения, които ще ни накарат да отсяваме много по-сериозно пациентите“, коментира той.

“От една страна всеки пациент има правото да се определи като спешен и да дойде при нас, от друга, има чисто медицински критерии за спешност. В същото време сме длъжни да го прегледаме, за да определим дали е спешен или не, и накрая имаме и финансови лимити“, обобщи противоречивите моменти Коруков.

“Познавайки българската народопсихология няма да се учудя като хората подминават груповите практики и продължат да идват направо при нас“, каза той.

Според него нещата биха си дошли на мястото, ако се представи една цялостна система от дейности, и напрежението в случая е възникнало, защото и извадено нещо на парче.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.