Прехвърлянето на неотложни пациенти към джипитата е спорно

Едно от малкото нововъведения в здравната система от следващата година, отнасящо се до организацията на спешната и неотложната помощ, разбуни сериозно духовете в лекарските среди и отсега медици предричат провал на идеята на здравното министерство.

От следващата година достъпът до спешните портали в болниците ще бъде ограничен, като се прехвърлят отговорности към 24-часови групови практики на семейните лекари. В момента вечер и през почивните дни хората могат да потърсят лекарска помощ или в частен или дежурен кабинет, с който джипито има сключен договор, или в спешните кабинети на болниците. Хората масово избират варианта с болниците не само през почивните дни и вечер, като причините за това са няколко.

Първо, там може да отиде всеки, независимо дали е осигурен или неосигурен. Второ, в болниците е далеч по-сигурно, че ще попадне на квалифициран персонал, който няма да го върне, защото не е в състояние да му окаже помощ.

За всеки преминал през спешния кабинет болен, болницата получава по 20 лева. Заради лесния достъп обаче, разходите на лечебните заведения растат, а от здравното министерство твърдят, че по-голямата част от пациентите, изобщо не са били за спешните кабинети.

Затова от догодина парите за спешните портали на болниците се намаляват наполовина, като същевременно се отпускат 9 млн. лева за групови практики на семейните лекари, които трябва да дават 24-часови дежурства и междувременно да обслужват по-леките неотложни случаи. Замисълът на министерството е да се отнеме правото на пациента да прецени къде да отиде. Затова идеята е да се засили контролът на личните лекари на входа на системата и те да координират пътя на пациента.

Друг казус който се решава през груповите практики е въпросът с 24-часовите дежурства на джипитата. Семейните лекари и сега са длъжни да отговарят на пациентите си по всяко време на денонощието, което е невъзможно.

Лекари и от болничната, и от извънболничната помощ обаче имат резерви, че така измислената от министерството схема ще проработи на практика. Неясно е и как хората ще бъдат накарани да отидат първо в груповите практики, а не направо в болницата, както са правили досега.

Създаването на групови практики ще отнеме време, а стимулът е спорен

Най-притеснени и скептични са семейните лекари. Пред Mediapool д-р Диана Чинарска, която е в управата на Лекарския съюз и е общопрактикуващ лекар, заяви, че за сформирането на груповите практики е нужна сериозна чисто техническа организация, поради което този процес ще се проточи във времето. Иначе според нея идеята е добра.

“Невъзможно е от началото на следващата година да заработят, защото е нужно обединяването на лекари в такива практики, регистрация, която отнема време и т. н. Най-вероятно първоначално ще тръгнат пилотни проекти и след това ще се обхване територията на цялата страна“, посочи Чинарска. Тя заяви, че и в момента текат преговори между семейните лекари и здравното министерство.

Сега над 80% от общопрактикуващите лекари работят в индивидуални практики. Според Чинарска стимулът на джипитата да се групират в общи практики ще зависи изцяло от финансирането, което държавата ще отпусне. Засега не е ясно дали въпросните 9 млн. лева представляват такъв стимул.

Други нейни колеги обаче съвсем не приемат идеята толкова спокойно и коментират, че семейните лекари не могат да бъдат принудени да се обединяват в общи практики и да дават 24-часови дежурства.

Пестят се пари, а не се решава проблемът

Според председателя на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров целта на цялата реорганизация е да се спестят пари. Според него разкриването на дежурните кабинети само в населени места с над 20 000 души всъщност не решава никакъв проблем, тъй като тези хора и сега имат 24-часов достъп до лекарска помощ под една или друга форма.

“Половината население на България обаче остава непокрито, защото живее в по-малки населени места. Това е от една страна дискриминация за тези пациенти, от друга страна е дискриминация и за личните лекари в по-малките населени места, защото те ще имат достъп до по-малък финансов ресурс“, смята Киров.

“Ако в болницата ви кажат, че животът ви не е застрашен, можете да изчакате до следващия ден, а не да ходите през нощта в практиката на личните лекари“, смята още той.

Според него големият проблем е в близо двата милиона неосигурени българи, на които така или иначе не може да се откаже спешна помощ в болниците, тъй като спешната помощ е гарантирана за всички български граждани.

Има неспешни състояния, с които джипитата не могат да се справят

Пред Mediapool д-р Бойко Коруков, директор на университетската болница “Царица Йоанна“, където се намира един от най-големите и натоварени спешни портали в столицата, коментира че замисълът донякъде е добър и като цяло е стъпка в правилната посока. В същото време той посочи, че личните лекари нямат готовност да обслужват някои тривиални и често срещани в практиката състояния, които не се водят спешни.

“Порязана ръка, която се нуждае от шев, например, не е спешно състояние, защото животът на пациента не е застрашен, но в същото време му тече кръв и трябва да бъде зашита и личният лекар не може да го направи“, коментира Коруков. “Иначе идеята за груповите практики е хубава и се прилага и в други страни, например Франция. Абсурдно е иначе семейните лекари да са 24 часа на разположение. Така ще знаят, че докато колегите им ги заместват и дават дежурства те ще могат да почиват“, посочи той.

Във Франция обаче груповите практики са на същото място, където е и спешният болничен портал и така не се губи време в обикаляне от едно място на друго, коментира Коруков.

Той е на мнение, че безспорно най-добрата диагноза при спорни състояния ще бъде поставена от лекарите в болничната помощ, но е за това джипита да отнемат част от товара. “При леки случаи на бъбречни или жлъчни колики, ангина, те могат да се справят и не е нужно пациентът да стига до нас“, посочи Коруков.

Той съобщи, че преминаването на един спешен пациент през спешния портал на “Царица Йоанна“ струва около 45-46 лева без лекарствата и рентгеновите снимки, а за него болницата получава 20 лева.

Болничните лекари длъжни да отсяват пациенти, но и да ги прегледат

Проблем се явява и това, че според наредба на здравното министерство лекарите от спешните портали на болниците са длъжни да прегледат всеки, попаднал там, и едва след като видят какво е състоянието му, имат право да го пренасочат. “Така ние вече ще сме изразходвали средства, за да установим какво му е, а в същото време имаме финансови ограничения, които ще ни накарат да отсяваме много по-сериозно пациентите“, коментира той.

“От една страна всеки пациент има правото да се определи като спешен и да дойде при нас, от друга, има чисто медицински критерии за спешност. В същото време сме длъжни да го прегледаме, за да определим дали е спешен или не, и накрая имаме и финансови лимити“, обобщи противоречивите моменти Коруков.

“Познавайки българската народопсихология няма да се учудя като хората подминават груповите практики и продължат да идват направо при нас“, каза той.

Според него нещата биха си дошли на мястото, ако се представи една цялостна система от дейности, и напрежението в случая е възникнало, защото и извадено нещо на парче.