Пресата "твърде плаха" в критиките към властта

Пресата "твърде плаха" в критиките към властта

За последните 3 месеца името на министър-председателя Бойко Борисов се среща в 1701 публикации в печата. Това сочат данни на агенция "Маркет линкс", представени в четвъртък от Николета Даскалова от екипа на Лабораторията за медиен мониторинг. Проучването е изготвено по поръчка на фондация "Медийна демокрация".

Изследването обхваща периода от началото на април до 15 юни т. г. и обхваща 4485 информационни единици. Наблюдавани са 7 национални всекидневника - "24 часа", Труд", "Дневник", "Монитор", "Новинар", "Сега" и "Стандарт".

Следващото по споменаване име е това на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов (768 публикации). След него се нарежда другият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков (721 пъти).

Четвърти се нарежда президентът Георги Първанов с 514 споменавания на името му.

По-нататък са предишният премиер Сергей Станишев, лидерът на ДСБ Иван Костов, министрите Трайчо Трайков и Анна-Мария Борисова, следвани от двама видни клиенти на Темида - бившият военен министър Николай Цонев и бившият съветник в ДАНС Алексей Петров.

Авторите на изследването констатират още, че се увеличава дистанцията между Борисов и останалите лица, които са обект на медийно отразяване. Наблюдава се тенденция медийният интерес още по-концентрирано да се фиксира върху фигурата на премиера.

За 3 месеца общо 2550 информационни единици са посветени на правителството, абревиатурата ГЕРБ остава на второ място с 825 публикации. Народното събрание е със 700, следвано от МВР с 699.

Както МВР, така и прокуратурата и ДАНС излизат на по-предни позиции в сравнение с първото тримесечие.

Относителен спад в позициите си по този критерий регистрират опозиционните БСП и ДПС, което Даскалова обясни с тенденция на растящ дисбаланс в медийното отразяване на власт и опозиция.

Според изследването премиерът и правителството са и водещите субекти, които акумулират оценъчно отношение в медиите. Премиерът присъства по-активно в медиите и предизвиква все по-ярко отношение към себе си - повече от половината публикации, в които се споменава името му, изразяват определена оценка към него. Оценъчен е тонът и спрямо президента Първанов.

Оценката за Борисов е "отчетливо положителна“, а отношението към правителството остава преобладаващо със знак минус.

Даскалова определи като "парадоксално“ това, че критичният поглед на медиите е върху колективната институция на изпълнителната власт, но не и върху фигурата, която я ръководи.

"Структурата на медийно отразяване в момента е такава, че създава предпоставки за фаворизиране на премиера“, допълни тя.

Според друг анализатор - Гергана Куцева, има ясно изразен процес на персонализация на политиката - поставянето на акцент върху индивидите вместо върху партиите и техните политически принципи.

Куцева констатира изразено от печатните медии силно положително отношение към премиера Борисов и вътрешния министър Цветанов, по-скоро неутрално към президента Първанов и финансовия министър Дянков и негативно към бившия премиер Станишев.

Според Куцева очевидно медиите упражняват без страх критичната си енергия, когато не е насочена към конкретен политически субект, но твърде плахо я насочват към властимащите.

Телевизионният наблюдател Калина Петкова посочи, че трите "топтеми" за наблюдавания период в ефира са финансите на държавата, полицейските операции и темата за натиск върху медиите.

Орлин Спасов - ръководител "Проекти" на фондация "Медийна демокрация", коментира, че ситуация в медиите е доста тревожна - напрегната дори без да сме в предизборен контекст. Има необходимост от спешни реформи и на нивото на регулацията, и на саморегулацията, които да гарантират демократичността на медийната среда, смята той.

Споделяне
Още по темата
Още от България