Пресметнатият от Иран край на кризата със заложниците

Това беше необичайно ефектно представление. Напомняйки “годишнината от смъртта на Исус Христос” и духа на опрощение, неуравновесеният ирански президент Махмуд Ахмадинеджад вчера приключи своята както винаги разточително дълга пресконференция с неочаквана театрална развръзка: обяви освобождаването на 15-те британски моряци и морски пехотинци, задържани от части на Революционната гвардия преди 13 дни в северната част на Персийския залив. Този “дар” към британския народ  неутрализира твърде взривоопасната ситуация – и Иран сега ще настоява за колкото може по-голяма отплата.

Връщането на военнослужещите е огромно облекчение за Великобритания. Но на правителството ще се наложи да отговори на някои тежки въпроси: как бе допуснато този инцидент да се случи, като зле въоръжените патрули се оказват беззащитни в практически най-опасните морски територии в света; за обстоятелствата, при които моряците признаха пред иранската телевизия, че наистина са нарушили иранските териториални води; за показаната от световните телевизии унизителната пропаганда, разиграна с дългото сбогуване на Ахмадинеджад с освободените, и тяхната безмерна благодарност.

Тактиката на Великобритания беше изначално неуместна. Особено глупаво беше да се претендира, че моряците от Кралския флот са били откъм иракската страна на морската граница, каквато формално не съществува, вместо да настоява, че те са действали в рамките на изпълнение на резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

Иран, от друга страна, няма да се чувства натикан в ъгъла, както преди две седмици, преди Съветът за сигурност на ООН да гласува разширяване на санкциите срещу Техеран заради отказа му да прекрати обогатяването на уран. Непопулярният режим сплоти нацията, болезнена на тема незаконно англо-американско вмешателство във вътрешните работи на Иран. Резкият стил на Техеран впечатли арабите и мюсюлманите, които смятат своите лидери за продажни лакеи на Запада. Иран също така показа, че ще отговаря на провокативното разгръщане на англо-американските сили в Персийския залив. Иран успя да изведе на преден план тази опасност и даде да се разбере, че скокът на цените на петрола вследствие на тази криза е само подготовка за това, което би могло да се случи, ако Иран бъде атакуван.

Фактът, че освобождаването на екипажа бе предшествано от освобождаване на иранския дипломат, отвлечен в Багдад през февруари и обещанието за достъп на консула до другите петте официални ирански лица, задържани от американските сили в Ирак през януари, засилва подозренията, че се е състоял класически близкоизточен обмен на заложници.  Това би било жалко – и опасно. Малцина в момента си спомнят, че кризата със “западните” заложници по време на гражданската война в Ливан през 1980-те започна със залавянето на четирима ирански дипломати.

Основният урок от тази афера е колко бързо бе разрешена кризата, след като упълномощените представители на двете страни започнаха директни разговори. САЩ и техните съюзници би следвало да се противопоставят по същия начин на ядрените и регионалните амбиции на Иран. Ако този подход не сработи, нищо няма да бъде загубено.