Превръща ли се Америка в провалена държава? Мич Макконъл може да направи страната неуправляема

Превръща ли се Америка в провалена държава? Мич Макконъл може да направи страната неуправляема

Когато пиша това, изглежда много вероятно Джо Байдън да е спечелил президентските избори. Той очевидно е получил милиони повече гласове от опонента си. Той може и би трябвало да претендира, че му е даден силен мандат да управлява страната.

Но има съвсем реални въпроси дали той наистина ще може да управлява. В момента има вероятност Сенатът, който въобще не е представителен за американския народ, да остане в ръцете на една екстремистка партия, която ще саботира както може Байдън.

Преди да навляза в проблемите, които вероятно ще причини това противопоставяне, нека да поговорим за това колко непредставителен е Сенатът.

Всеки щат, разбира се, има двама сенатори, което означава, че 579-те хиляди жители на Уайоминг имат същата тежест като 39-те милиона на Калифорния. Щатите, които са свръхпредставени, обикновено са доста по-слабо урбанизирани от страната като цяло. А като се има предвид нарастващото политическо разделение между големите градове и селските райони, това дава на Сената силен десен уклон.

Анализ на уебсайта FiveThirtyEight.com установи, че Сенатът на практика представлява електорат, който е с почти седем пункта по-републикански от средния избирател. Случаи като Сюзан Колинс, която запази позицията си в демократически щат, са изключение; десният уклон на Сената е главната причина, поради която Републиканската партия вероятно ще запази мнозинството си въпреки значителната победа на демократите при народния вот на президентските избори.

Но може да попитате: защо разделеният контрол в управлението е такъв проблем? В края на краищата републиканците имаха мнозинство в едната или двете камари на Конгреса през три четвърти от президентството на Барак Обама и оцеляхме, нали?

Да, но.

Всъщност спънките, създавани от Републиканската партия, причиниха големи вреди дори през годините на Обама. Републиканците използваха груби методи, включително заплахи, за да предизвикат неплатежоспособност по държавния дълг, да наложат преждевременно оттегляне на фискалната подкрепа, забавило темпото на икономическото възстановяване. Пресметнах, че без този де факто саботаж безработицата през 2014 г. можеше да е с два пункта по-ниска, отколкото беше в действителност.

А нуждата от повече разходи сега е още по-остра, отколкото беше през 2011 г., когато републиканците установиха контрол върху Камарата на представителите.

В момента коронавирусът се е развилнял, а новите случаи надхвърлят 100 000 на ден и бързо се увеличават. Това ще нанесе тежък удар върху икономиката, дори ако щатските и местните власти не наложат нови карантини.

Спешно се нуждаем от нови федерални разходи за здравеопазване, помощ за безработните и предприятията и подкрепа за изпитващите затруднения щатски и местни власти. Според разумни оценки би трябвало да похарчим 200 милиарда долара или повече всеки месец, докато ваксина сложи край на пандемията. Бих се изненадал, ако Сенат, все още контролиран от Мич Макконъл, се съгласи с нещо подобно.

Дори след края на пандемията вероятно ще се сблъскаме едновременно с трайна икономическа слабост и отчаяна нужда от повече публични инвестиции. Но Макконъл на практика спря разходите за инфраструктура, дори с Доналд Тръмп в Белия дом. Защо той да стане по-сговорчив с Байдън на поста?

Разходите обаче не са единственият начин да се прави политика. Обикновено има доста неща, които един президент може да постигне за добро (Обама) или лошо (Тръмп) чрез изпълнителни заповеди (укази). Всъщност през лятото работна група на демократите посочи стотици неща, които Байдън би могъл да направи като президент, без да е необходимо да търси одобрението на Конгреса.

Но именно тук се тревожа от ролята на един силно политически пристрастен Върховен съд, оформен от характеризиращото се с нарушаване на нормите поведение на Макконъл, включително прибързаното утвърждаване на Ейми Кони Барет броени дни преди изборите.

Шестима от деветимата върховни съдии са били избрани от партия, спечелила народния вот само веднъж през последните осем години. А мисля, че има големи шансове този съд да се държи като Върховния съд през 30-те години на 20 век, който непрестанно блокираше програмите на Новия курс, докато Франклин Делано Рузвелт не заплаши да разшири съдийския състав - нещо, което Байдън не би могъл да направи с контролиран от републиканците Сенат.

Следователно имаме голям проблем. Поражение на Тръмп би означавало, че за момента сме избегнали затъването в авторитаризъм - да, залозите наистина са толкова високи, не само заради това какъв е Тръмп, а и защото съвременната Републиканска партия е силно екстремистка и антидемократична. Но нашата изкривена избирателна система означава, че партията на Тръмп все пак е в положение да спъва, а вероятно и да парализира способността на следващия президент да се заеме с огромните епидемични, икономически и екологични проблеми, пред които сме изправени.

Да го кажа по този начин: ако гледахме някоя чужда държава със същото ниво на политическа дисфункция като Америка, вероятно бихме сметнали, че тя е на ръба да стане провалена държава, т.е. държава, чието управление вече не е способно да упражнява ефикасен контрол.

Втори тур на изборите в Джорджия може все пак да даде на демократите контрол върху Сената; ако не, Байдън би могъл да намери неколцина разумни републиканци, които да са готови да ни дръпнат от ръба. Но въпреки очевидната му победа републиката остава в голяма опасност.

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?