Преврат ли? О, той стана

Преврат ли? О, той стана

Тъкмо си помислихме, че агонията в Българската национална телевизия вече завършва и се разбра, че тя всъщност сега започва.

Константин Каменаров напусна поста на генерален директор след дълга игра на Том и Джери със съда. Той трябваше да си тръгне, защото съдът потвърди условната му присъда за каране на превозно средство в пияно състояние, а законът не допуска човек с условна присъда да ръководи държавната телевизия.

Колко е справедливо условно осъден човек да няма право да е шеф на БНТ, а осъдени и арестувани жени да могат от килиите си да се кандидатират за депутати в европейския парламент, е отделен въпрос и не от нашата компетентност.

Ние можем само да предполагаме, че когато е бил до такава степен взискателен към генералния директор на БНТ, законът всъщност е показал уважението си към този висок пост. На него трябва да стои човек безукорно чист  – това е посланието на подобна взискателност.

В държавите с по-дълга традиция в демократичността на медиите това не би учудило никого. Работещите в обществени медии трябва да са начисто със закона, неуязвими, несъобразяващи се с нищо друго, освен с обществените интереси, които са призвани да изразяват и защитават.

Говорила съм с няколко колеги от обществени медии от страни с традиционна демокрация и те всички описват сходна картинка. А тя е следната. Заплатите на журналистите в обществените медии не са високи, няма ги баснословните суми, които привличат звезди в конкуриращите се частни медии. Но затова пък журналистът в държавна медия не се съобразява с нищо друго, освен с професионалните правила и етичния кодекс, не се налага да угажда, да премълчава, да омекотява и т.н. по теми, свързани със собственика на медията.

Обществената медия не се конкурира с частните по забавления, но затова пък е задължителният победител в образователни програми, публицистични предавания и безпристрастност в новинарството. На практика обществените медии са най-свободните – техният работодател са всички, от чиито данъци се финансира бюджетът на медията. Не че и тук няма носещи приходи реклами, но не се налага медията да превива гръб пред рекламодателите, защото това не е единственият източник на финансиране.

От обществената телевизия не се очаква да те забавлява или да ти показва хитови продукции. Но затова пък се очаква да ти предлага образователни предавания, безпристрастни новини и важни за обществото теми за дискусия. По всички тези причини предполага се, че човекът, който ще ръководи обществената медия, трябва да отговаря на същите изисквания, на които трябва да отговарят и новините – да е прозрачен, безпристрастен, да е без примеси, без вкус и без мирис като водата.

Мирисът откъм националната ни телевизия се понесе веднага щом Константин Каменаров напусна поста и СЕМ обяви, че и.д. генерален директор ще бъде Емил Кошлуков. Длан държава, шепа народ, знаем се и едва ли човек може да си представи някой, който да е по-отдалечен от идеалната представа за шеф на обществената телевизия от Кошлуков. Чист от политически пристрастия и перфектен професионалист  – това е кратичката формула за подходящия шеф на обществена медия.

Симпатягата Кошлуков не е нито едното, нито другото. Виждали сме го в различни роли на екрана и определено можем да кажем, че стои добре във веселяшки журита, но не и на другите места.

Предаването "Още от деня", което Кошлуков често води, може да предостави брилянтни образци за това, как не трябва да се води дискусия и нямам предвид само показания легендарен среден пръст, а пристрастието, което често овъртолва разговора в махленско наддумване. Нормално е – няма как да си дошъл от политиката и да нямаш нищо общо с политиката.

И липсата на професионализъм е нормална – няма как на професионализъм да те е научила телевизия "Алфа", а на етични правила Волен Сидеров. В този смисъл не са моите обвинения към Кошлуков. Човекът това може, това прави и в някоя частна телевизия би могъл да е много полезен и забавен.

И лекцията ми за природата на обществената телевизия не е за него – такива неща се учат във факултет по журналистика, а не когато си станал генерален директор на БНТ без да си виждал учебник по журналистика. Лекцията е за Съвета за електронни медии, те носят отговорността за това назначение, техен е грехът. С него те показаха на цялата теория на журналистиката и на съвкупния български зрител същото, което им показа и Емил Кошлуков от екрана – среден пръст. Нещо като "той е прост, и ние сме прости, затова се разбираме."

Всичко това изглежда неколкократно по-недопустимо, защото се случва в навечерието на избори. Точно когато е повече от друг път нужно телевизията да е безпристрастна, равно отдалечена от всички участващи в изборите, тя ще се ръководи от човек, който биографично е свързан и с политиката, и с конкретни нейни медии.

Впрочем това е и аргумент, с който Асоциацията на европейските журналисти изрази протест срещу назначаването на Емил Кошлуков за и.д. генерален директор на БНТ: "Кошлуков дойде в БНТ след деклариран стаж в телевизия "Алфа" на партия "Атака", чийто лидер има три присъди за хулигански прояви. А идеологията на партията би могла да се определи като екстремистка и антиевропейска. Tози избор оставя съмнение, че позицията на генералния директор на обществената медия е зависима от интересите на управляващата коалиция, от която тази партия е част. И това се случва в период преди избори, което е сериозна опасност за безпристрастността на медията."

Това се казва в протестната декларация на АЕЖ. От СБЖ реакция не може да се очаква. Неколцината души около Снежана Тодорова, които наричат себе си СБЖ, реагират предимно на теми, допирателни на симпатията им към всичко руско.

Зрителите от своя страна са толкова претръпнали към подобни назначения, че вече са калени до степен, в която нищо не може да ги учуди.

Щом Данаил Кирилов може да е правосъден министър, що пък Емил Кошлуков да не директор на телевизията, даже стои добре на екран момчето, особено ако не говори. И така една по една всички колони, на които е закрепена демокрацията, се срутват пред очите ни.

От управляващата партия заговориха за пълзяща диктатура, напоследък и за преврат. Кой, извинете, ще го направи този преврат? Доколкото знаем превратите ги правят генералите. Само че нашите са във властта. Това какво означава – че няма да има преврат или че той вече е станал?

Още от Анализи и Коментари

Изненадани ли сте, че Антикорупционната комисия не откри нередности около "Апартаментгейт"?