Презастрояването на курортите ще отблъсне богатите туристи

Мисля, че постигнахме поставената преди около четири години цел за намаляване на сезонната и териториална концентрация в туризма. Все повече и повече туристи пристигат в България, дори с чартърни полети, но не само за почивка по Черноморието, но и за посещение на българските културно-исторически забележителности. По данни на туроператорите, около 15-20 на сто от пристигащите с чартъри туристи през лятото правят турове по интереси. Това е положителна тендеция в развитието на отрасъла. Ако държавната политика продължи в симбиозата на култура и туризъм чрез промяната на няколко закона, които да позволят частният бизнес да се приближи към културно-историческите паметници, тази тенденция може да стане засилен процес. И след няколко години след инвестиции в инфраструктура и промяна на законодателството, България може да поведе в културно-историческия туризъм.

Какво имате предвид под допускане на частния бизнес до паметниците – тяхното управление?

Не управление, а развитието им  като туристически продукт. За да се превърне един културно-исторически паметник  в продукт, е дълъг процес. Става въпрос за  инфраструктура, но не пътна, а заведения за хранене, за сувенири, дори тоалетни. Не може да се очаква държавата да инвестира в това.

Винаги давам за пример Старосел – нещо, с което всеки българин се гордее. Но идете там и ще видите, че дори няма кой да ви вземе онези два лева, които са обявени като такса за посещение. Там трябва парк, заведения – всичко, което за да го направи частният бизнес, са нужни законови основания.

Да ви върна на прогнозите. Къде е българският турист в тях или за него всички тези луксозни курорти, които се вдигнаха напоследък, остават недостъпни?

Трябва да призная, че турстическият бранш е длъжник на българите. Но и потребителската култура на българите трябва да бъде повишена, за да не тръгват на почивка в последния момент и да плащат най-високите цени. Затова за трета година на пазара присъстват специализираните каталози, ориентирани към българския потребител. Държавата за пръв път през тази година, в субсидията за национална реклама има отделно перо за промоция на почивките за българите в страната ни. Затова се надявам българският турист да присъства все повече и повече в нашите курорти, защото той е много добър клиент. И хотелиерите, и държавата са заинтересувани той да прекарва ваканцията си тук, а не в Гърция или в Турция. Защото това влияе върху платежния баланс на страната ни.

Но покрай берлинската борса излязоха и прогнози за поскъпването на туристическите продукти у нас с около 5-10 на сто.

Увеличението на цените в България е заради повишеното качество на предлаганите продукти. Логично е хотелът, който миналата година е бил две звезди, днес реновиран при 3-4 звезди, да предлага други цени. Мисля, че България с икономическата си стабилност и ниската инфлация гарантира разумна и предвидима ценова политика. Тази година едва ли ни очакват ценови шокове.

Опасявате ли се, че ще се повтори миналогодишната сага със строежите по морето и след крайната дата за спирането им - 15 май, и отново ще има недоволни туристи заради шум и мръсотия?

Преди няколко дни направих инспекция от Албена до Слънчев бряг. За сравнение ще ви кажа как миналата година на 16 май, аз затънах в калта на един от строежите в Златни пясъци. Тази година на 11 май нямаше кал, но има довършителни работи. Благодарение на усилията на общините и на органите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, аз се надявам, че най-късно до 20 май Златни пясъци ще бъде нормален курорт.

Слънчев бряг обаче е голям проблем. За там имам опасения, че заповедта на кмета на Несебър за спиране на грубите строежи и извеждане на строителната техника на 15 май идва ли ще се спази. За огромно съжаление месец май все още не е туристически, а този месец ни е крайно необходим, за да имаме шестмесечен сезон.

Но има и друго. Когато говорим за туризма, ние все още се съсредоточаваме в три общини. А имаме Созопол, Приморско, Бяла, Обзор, където също има строителен бум и се бележи сериозен ръст. Бъдещето на туризма е и там, не бива да се подценява капацитетът на масовия туризъм.

Не се ли страхувате, че пренаселването на курортите може да има обратен ефект и да доведе до отлив на туристи?

В случая говорим за преструктуриране на предлагането не само по вид туризъм, но и по сегменти на търсенето. Преди три години аз казах, и за жалост се оказах прав, че Слънчев бряг от курорт се превръща в курортен град. Три хиляди апартамента е вече градско образувание. Такива примери имахме във Франция, в Испания.

И те хич не са добри.

Вижте, това е въпрос на цени. Защото този, който ще почива в град, плаща едни цени, а онзи – във ваканционното селище – съвсем други, а третият – в клубното селище – различни.

Искате да кажете, че пренаселението на курортите ще доведе до спад на цените?

Не че искам да го кажа, това е следствието. Защото съотношението цена-услуга не включва само сградата, а околната среда, която е елемент от качеството. Когато тя е градска – цената е една, когато е ваканционна – съвсем друга. Това е нормален пазарен процес. Застрояването до един етап носи печалби за бизнеса, на следващия етап идват загубите. И в България, аз съм сигурен, ще се стигне до този етап, който се случи в Португалия , а вече и в Турция. Това е нормален процес на развитието на търсенето и предлагането.

Това не може ли да се избегне с държавна регулация?

Всичко е въпрос на пазарно виждане къде и как да се строи и в този смисъм има нужда от регулация. И пак се връщаме на закъснелия неприет Закон за Черноморското крайбрежие, а възниква нужда от Закон за планината, идва потребност от Закон за селския туризъм и т.н. В момента частният бизнес изпреварва развитието на нормативната база. За съжаление законовата уредба изостава от  темпа, който е набрал частният бизнес.

Ако терминът национален курорт беше включен в Закона за туризма, може би разработката на стандарите му щеше да повлияе положително върху развитието на останалите курорти.

Значи в момента липсват стандарти за развитието на курортите?

Да, няма ги законодателно. И, слава Богу, че някои общински съвети създадоха местни регулации, както това стана в Бяла, в Созопол, в Приморско, които спират презастрояването на свободните територии. Там има ограничение за етажност, за плътност  на строителството, изискване  за зелени площи. Това, което с колегата Савин Ковачев от регионалното министерство се опитваме да прокараме, някои местни парламенти го разбраха преди този на жълтите павета.

Защо проектозаконът за Черноморското крабрежие не вижда бял свят, преработва се няколко пъти? Инвеститорските интереси и тези на агенциите за недвижими имоти ли го спират?

Не бих искал да коментирам това, но явно има интереси, които действат срещу една такава регулация. Но дори нормативно да не се регулира строителството, пазарът ще стори това, и то много по-лошо, отколкото ако стане това със закон. За жалост още българските инвеститори не си правят добър маркетинг. 12-етажен или 15-етажен хотел не е хотелът на бъдещето.

Не се ли вдигнаха прекалено много луксозни почивни бази, в които обаче качеството на обслужване не отговаря на категоризацията на сградата?

Това е следващият проблем. Когато се говори за качество, трябва да се знае, че на 4-5-звездният хотел, трябва да отговаря песонал със същата категоризация. Затова се радвам, че през последната година и половина бизнесът, който е инвестирал милиони в сградите, вече започва да разбира, че трябва да влага и в човешкия ресурс. В момента липсва обучен персонал.

Това проблем на образованието ли е?

Да, и на образованието. В България, почти във всеки университети присъства думата “туризъм” - в мениджмънта, в маркетинга. А на нас ни липсват практическите умения в масовите професии сервитьори, бармани, камериерки, рецепционистите. Пиколото също трябва да се обучи.  Това става с тренинг модули, каквито големите хотелиерски вериги, присъстващи у нас, започнаха да правят.

Как ще обясните това, че в един и същ курорт у нас тризведният хотел предлага по-добри условия от четиризвездния?

Нормите за категоризация предвиждат покриването на минимални изисквания, всичко друго е виждане на инвеститора. Това е свободата им, но темата за единна система за категоризация  в Европа отново е актуална. Тя бе на дневен ред в началато на 80-те години на миналия век, когато се формираше единният европейски туристически пазар. Тогава се стигна до извода, че такава система би навредила на самобитността на предлагането в различните държави. Но през миналата година в Будапеща, на третия европейски форум по туризма, се повдигна отново въпросът от Еврокомисията. Решението на форума бе първо да се унифицира информацията за качеството на предлаганите услуги. След време може би ще се стигне до единна европейска система за категоризацията, но на този етап са достатъчни и унифицирани изисквания към инвеститорите и хотелиерите. След което те да имат свобода да предлагат продуктите, които смятат за добре.

Доколко ниското заплащане на работещите в бранша е причина за несъответствието на категоризацията на базата и предлаганите там услуги? Разполагате ли с данни за възнагражденията в туристическия отрасъл?

Що се отнася до данни за заплати – не, не разполагаме с такива. И ще използвам този отговор, за да поставя другият остър проблем на отрасъла. В България нямаме статистика за туризма.

Как така?

Влезте в системата на Националния статистически институт и ще видите, че там липсва думичката туризъм! Там има услуги и др., но няма баланс на туризма. Ние се опитваме със съдействието на БНБ да правим тези анализи по нашите методологии, друг въпрос е доколко методите ни подлежат на критика.

Но се надявам от тази година да се въведе една програма на Световната огранизация по туризъм за унифициране на стандартите за оценка на мястото на туризма в националната икономика. И се надявам да имаме по-реална представа за това какво е туризмът за България, а не само данни от експерти и проучвания. В момента с НСИ дори имаме разминавания дори по наблюдаваните показатели. Те си следят нещо по техни си стари системи, при тях дори липсва терминът, който от три години съществува в България – средства за настаняване и за подслон. Това разделение го има в Закона за туризма, но не и в статистиката 

Дай Боже, следващият заместник-министър по туризма да продължи досегашната политика, защото аз съм оптимист за българския туризъм. Считам , че прогнозата на Европейската комисия за 10.500 милиона туристи в България годишно е нещо реално.