Президентът брани независимостта на Гешев пред Конституционния съд

Румен Радев, сн. БГНЕС, архив

Президентът Румен Радев започна битка за независимостта на главния прокурор Иван Гешев и неговите заместници пред Конституционния съд (КС). Държавният глава атакува фигурата на особения разследващ прокурор, използвайки аргументи, които сериозно се разминават с досегашните му позиции. Пред КС Румен Радев изразява сериозна загриженост, че Иван Гешев може да бъде подложен на “неправомерни влияния“ от специалния магистрат, който ще получи право да го разследва. Досега президентът изразяваше своите притеснения, че Иван Гешев е недосегаем, а прокуратурата е безконтролна институция.

Президентът твърди пред КС, че създаването на фигурата на особения разследващ прокурор засяга основни конституционни ценности като независимостта на прокурорите в рамките на съдебната власт, равенството на гражданите пред закона и забраната на извънредните съдилища. 

Първото опасение на президента е, че особеният прокурор ще бъде поставен извън йерархичната система за ръководство и контролв прокуратурата. Това означава, че този магистрат няма да има началници и друг прокурор няма да може да му отменя актовете.

В крайна сметка обаче всяко друго решение би било пълна пародия. Ако редови прокурор може да отменя актовете на особения разследващ прокурор, то той би останал на пряко подчинение на Иван Гешев, което би обезсмислило цялото законодателно усилие.

Президентът Радев казва, че задачата на особения прокурор е да разследва само престъпления, извършени отръководството на прокуратурата. Поради това този особен прокурор би бил мотивиран да води разследването точно в определена обвинителна посока, за да оправдае самото си съществуване.

“Особеният прокурор обаче, ако е наистина прокурор, трябва да бъде безпристрастен в преценката си и да събира и тези доказателства, които оневиняват конкретното длъжностно лице. В тази хипотеза обаче той рискува да остане без работа, защото длъжността му е да разследва престъпления на конкретни длъжностни лица. Не е случайно, че подобно институционално решение не се открива никъде другаде в държавите членки на ЕС“, пише Радев до КС.

Тезата на президента в тази част от конституционната жалба е необяснима.

Особеният прокурор няма да е безконтролен, а опасенията са в обратен смисъл - че тази фигура ще е поредният аватар на статуквото в съдебна система. Особеният магистрат вероятно ще остане “особен“ само на хартия. Той няма да може да разчита на институционална подкрепа при разследванията си, т.е. ще бъде напълно изолиран. Ще бъде избиран от Висшия съдебен съвет, където влиянието на главния прокурор е огромно. Ще подлежи на наказание и отстраняване от Висшия съдебен съвет. И не на последното място – прокуратурата, ръководена от Иван Гешев, може да му спретне контраразследване по всяко време.

Поради тези причини притесненията на Съвета на Европа са, че реформата в България няма да свърши никаква работа, защото ВСС остава изключен от нея, а особеният прокурор е оставен да виси самотно без да може да разчита на помощ отвън.

В конституционната жалба на президента има и множество основателни моменти.

В нея се казва, че фигурата на особения прокурор може да бъде създадена само с промени в конституцията. Основният закон постановява, че главният прокурор осъществява методическо ръководство върху всички прокурори, включително и върху този. А ГЕРБ решава да го изключи от общото конституционно правило с промени в Наказателно-процесуалния кодекс.

През юли миналата година Конституционният съд реши, че всеки компетентен прокурор би могъл да разследва главния прокурор без шефът да може да му се бърка. КС изведе решението си от правния принцип, че никой не може да бъде съдия по своето дело. Конституционните съдии обаче спряха до тук и не се акуширали фигурата на особения прокурор, както тя бе записана в НПК.

Отделно ГЕРБ прие, че отказите на особения прокурор за образуване на наказателно производство срещу главния прокурор могат да бъдат обжалвани пред Специализирания наказателен съд. Останалите български граждани не могат да обжалват пред съда отказите на прокурорите, а по конституция всички граждани са равни пред закона.

Президентът атакува пред съда и решението на ГЕРБ да прати делата срещу главния прокурор в специализираните съдилища, без значение какво престъпление е извършил. Тезата на държавния глава е, че така се създават извънредни съдилища, които са забранени.

“Всяка илюзия за предметна специализация на СпНС бива елиминирана. Той се превръща в извънреден съд, а с това се компрометира и независимостта на съдебния контрол над действията на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник“, казва президентът.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Подкрепяте ли антиинфлационните мерки на правителството?