Българската прокуратура е пред изолация в ЕС за международните арести

Българската прокуратура е пред изолация в ЕС за международните арести

Държавите от ЕС могат да не изпълняват заповедите за арест, които идват от България заради липса на ефективен механизъм за защита от прокурорски произвол. Това става ясно от решението на Съда на ЕС в Люксембург по преюдициално запитване на британския съд, отправено след отказ да се изпълнени българска заповед за арест.

Съдът на ЕС тълкува член 47 от Хартата на основните права на ЕС. Така достига до извод, че България не е изпълнила всички изисквания, присъщи за ефективната съдебна защита, от която трябва да се ползват всички лица, срещу които са издадени европейски заповеди за арест

Европейската заповед за арест се издава от прокурор, но в България тя не подлежи на съдебен контрол. България от години отказва да предостави възможност на гражданите си да обжалват пред съда редица актове на държавното обвинение.

Съдът на ЕС посочва, че при европейската заповед за арест прокурорът може да се квалифицира като "издаващ съдебен орган" и трябва да подлежи на съдебен контрол.

Решението на Съда на ЕС задължава българските власти да предвидят съдебен контрол единствено за прокурорските актове за европейската заповед за арест. Въпросът обаче може да бъде продължен и за прокурорските откази да се образува наказателно производство, които са далеч по-голям проблем.

От Свищов до Люксембург

Казусът е от 28 януари миналата година, когато прокурор от Районна прокуратура в Свищов издава европейска заповед за арест на българин, който е заподозрян за кражба на пари и бижута за близо 15 хиляди лева. Европейската заповед за арест е издадена от същия прокурор, който е образувал и наказателното дело.

Заподозреният е арестуван на 11 март 2020 година във Великобритания. Арестуваният обаче оспорва българската заповед за арест пред районния съд в Уестминстър. Заподозреният поддържа тезата, че българската съдебна система не отговаря на европейското законодателство и се позовава на предходни решения по сходни казуси от Германия и Литва.

Английският съд постановява, че в българското право нито актът на прокурора, с който се разпорежда задържането на издирваното лице, нито европейската заповед за арест, издадена от същия орган, подлежат на съдебен контрол. По това българското право се различава от това в другите държави членки.

Финалното решение на Съда на ЕС е, че в България "не са изпълнени изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, от която трябва да се ползва лице, срещу което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателното преследване".

Тоталната власт

Възможността на българската прокуратура да отказва образуването на дело, което не може да се обжалва по съдебен ред, стои в основата на тоталната власт на главния прокурор в България.

Близо 80% от досъдебните производства и преписките за извършените престъпления в страната никога не достигат до съд. Тяхната съдба е изцяло в ръцете на прокуратурата и няма сила, която може да задължи държавното обвинение да вкара едно дело в съда, ако институцията не желае да стори това.

Прокуратурата, разбира се, може да вкара в съда и тотално сбъркан обвинителен акт, който очаквано да доведе до оправдателна присъда или да вкара в съда дело, което изобщо не е трябвало да съществува. Тези проблеми обаче не се решават с процесуални правила, а с отчетност.

Въвеждането на съдебен контрол върху прокурорските откази да се образува наказателно производство ще разчупи този монопол, но и ще натовари извънредно много съда. Поради тази причина съдийската гилдия предпочита да не лобира за решаването на този проблем.

Съдът на ЕС и НПК

Решението на Съда на ЕС за обжалването на европейската заповед за арест и създаването на специалния независим прокурор (който може да разследва главния прокурор) задължава следващото Народно събрание да реши част от тези проблеми.

През февруари ГЕРБ прокара поправка в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с която бе създадена фигурата на особения прокурор. Заедно с това бе предвидено, че отказът на този магистрат да образува дело срещу главния прокурор ще подлежи на задължителен съдебен контрол. Останалите български граждани обаче нямат подобен достъп до правосъдие по техните дела. Българската коституция постановява, че всички граждани са равни пред закона. Това е един от аргументите, с които президентът Румен Радев атакува промените в НПК пред Конституционния съд.

Бившият прокурор Андрей Янкулов, който сега е анализатор в Антикорупционния фонд, коментира, че след това решение България задължително трябва да осигури възможност за ефективен предварителен съдебен контрол на прокурорския акт за арест.

"За съжаление никога не се случва без външен натиск. Същият мач е игран и през 90-те, но пред Съда в Страсбург", коментира Янкулов.

Споделяне

Още по темата

Още от България