Президентът и неговите наставници

На 30 април 2002 година президентът Първанов подписа Указ за обнародване в Държавен вестник на приетия от Народното събрание Закон за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). За целта същия ден е издаден извънреден брой на Държавен вестник. Денят е последния работен ден преди дългата Великденска ваканция. Последва кратка декларация на опозиционния СДС с известните аргументи, загубила се в предпразничната суматоха. На 1 май, на празненствата по случай годишнината от Априлското въстание, Първанов между другото обяснява, че макар и с някои недостатъци, законът е трябвало да влезе в действие. Обяснението - много е важен за интеграцията на страната в НАТО. И това се загубва в суматохата около автопроизшествието, причинено от президентския кортеж. След шестте почивни дни за парламентаристите следва и още ваканция. Темата изчезва от общественото пространство. Забравени са посещението на Надежда Михайлова при президента с искане да наложи вето върху приетия закон и проведения от СДС митинг срещу скриването на досиетата.

Случайно ли е всичко това?

Някои от възможните отговори може да даде произтичащото от закона за работилите като служители на Държавна сигурност. На пръв поглед такива последици няма. Сякаш скандалът се очерта около отмяната на т.нар. Закон за досиетата или по-точно около съпътстващото го закриване на комисията "Андреев".

Като приложение към Закона за защита на класифицираната информация е приет "Въпросник за нуждите на проучването на лицата за достъп до информация, класифицирана като държавна тайна". Формулярът трябва да се попълни от всяко лице, което ще бъде проучвано за получаване на достъп до класифицирана информация, включително и служителите на службите за сигурност и службите за обществен ред.

За настоящия анализ имат съществено значение две обстоятелства, които проучваното лице следва коректно да отрази:

• Пълното наименование на местоработата (службата) през последните десет години.
• Периодът и местоживеенето в България или чужбина, но също през последните десет години.

Така формулирани, изискванията сочат, че за надеждността на проучваното лице нямат значение обстоятелства като принадлежност към което и да е поделение на службите за сигурност на комунистическия режим или къде е живяло това лице за периода на обучение в курсове за преподготовка в съветските специални служби. Тоест, фиксираният срок за проучване обхваща само периода след премахването на тоталитарния режим. Например, един служител на сегашната Дирекция "Защита на средствата за връзка" в МВР няма задължението да посочи при проучването, че е служил в ДС и къде е живял по време на курса за преподготовка в специалната школа на много тайната служба на СССР - ФАПСИ. Такъв пример може да се даде за не една служба в МВР и за всичките ни други специални служби. Разбира се, че хората служили в тези служби преди 1990 -та, не може да се поставят в еднакво положение, но пълното игнориране на посочените обстоятелства засяга пряко националната ни сигурност в контекста на декларираните външнополитически приоритети на страната ни.

В закона се въвежда понятието "организационна единица". Това са всички органи на централната и местна власт и техните администрации, а също и физическите и юридически лица, от които се създава, обработва, съхранява или предоставя класифицирана информация. Дейността по опазването на тази информация, а също и проучването на лицата, получаващи достъп до нея, ще се извършва от назначен от ръководителя на организационната единица "служител по сигурността на информацията".

Става въпрос за един доста голям брой служители основно в държавната администрация. Логично следва въпросът каква квалификация трябва да имат тези служители. Логично се натрапва и отговорът - да имат понятие от дейността на службите за сигурност. На практика се дава възможност за назначаване на тези длъжности на всички освободени по различни причини бивши служители на службите за сигурност, основно от поделенията на ДС. А и както се разбира от приетия към закона "въпросник", никой не би следвало да се интересува къде са работили или живели те преди повече от десет години, т.е. преди 1992 година.

При разглеждане на положението на служителите от бившата ДС по ЗЗКИ е важно да се посочи защитата, която им се осигурява със "Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна" - част ІІ .

На първо място в т.4 от списъка се урежда, че държавна тайна е "подробната организационна и щатна структура на службите за сигурност и службите за обществен ред, както и данни за личния състав". Подобен текст има може би навсякъде в цивилизования свят. Макар че не е ясно как данните за личния състав на полицейските служби ще останат държавна тайна? Но по-важното е, че всякакви данни за личния състав на службите за сигурност и обществен ред стават държавна тайна, включително и тези данни, че някои от служителите са били служители на ДС.

Защо при наличието на този текст в т. 26 на същия раздел се регламентира, че държавна тайна са "данни относно кадрови въпроси на службите за сигурност и службите за обществен ред, с изключение на данните, съдържащи се в закона за бюджета? Защото в т.4 се защитават сега действащите служители, а "данни относно кадрови въпроси на службите..." са и тези кой някога е служил в посочените структури?

В т.5 пък се казва, че държавна тайна са "установъчни данни или данни, можещи да спомогнат за установяване на лица, които не са служители, но сътрудничат или са сътрудничили на службите за сигурност и на службите за обществен ред".

Този преглед показва, че оповестяването на данни за служители на специалните органи на комунистическия режим, както и данни за тяхната агентура, са държавна тайна и това деяние ще се наказва с лишаване от свобода.

Досега действаше Решение на 36-то Народно събрание, според което информацията за ДС не беше държавна тайна. Приетият ЗЗКИ изрично отмени т.нар. Закон за досиетата и мълчаливо отмени посоченото решение.

Всичко това, както и премахването на проверката на лицата, кандидатстващи за публични длъжности, за съпричастност към службите на комунистическия режим обосновава извода за тяхната пълна, макар и тиха реабилитация и

откритите възможности за реставрация.

Текстовете на закона, формулирани по този начин, биха били съвсем точни и правилни, ако се бе приело предложението, че обхватът на закона се разпростира върху информация, създадена след 25 февруари 1991, т.е. след формалното трансформиране на комунистическите служби за сигурност. В действителност законът не само поставя под еднакъв режим на защита информацията, независимо от момента на нейното създаване, но и с еднаква сила защитава служителите на комунистическите служби за сигурност и на съвременните служби.

На 19 април тази година премиерът Сакскобургготски заяви пред парламента, че "всичко това, което се отнася до служители на тайните служби, ще се придържаме към определени категории и изисквания на НАТО". Не е ясно какво е неговото разбиране за изискванията на НАТО и за "едно отговорно правителство" при известните вече скандални назначения на възлови места в държавната администрация на лица, служили преди 1991 год. на Държавна сигурност.

Ако поведението на Симеон Сакскобургготски се обяснява с желанието му да гради образ на обединител,

какво трябваше да очакваме от Георги Първанов?

Учудващо би било, ако президентът бе наложил вето върху закона, защото това би било ход срещу средата, чийто продукт е той.

Георги Първанов започна политическата си кариера след 10 ноември 1989 год. като съмишленик на Общонародния комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ). Организация, създадена от служители на Държавна сигурност и тяхната агентура, с основната идея да се противопостави на решението на БКП за възстановяване на правата на българските турци, потъпкани по време на т.н. "възродителен процес". Освен организираните митинги с крайни националистически лозунги, организацията се прочу и с обявяването на "Разградската българска република". По-късно някои от лидерите на ОКЗНИ станаха депутати от парламентарната група на БСП.

Първанов не криеше своята съпричастност и към станалото известно с наименованието "генералско" движение в БСП, основано и ръководено от генерали на бившите комунистически служби. Според откровенията на един от тях (макар и не генерал), това формирование имало сериозна роля в укрепването на сегашния президент на председателския пост в БСП. Това напълно логично обяснява присъствието на офицери и агенти на ПГУ на ДС във формираната от Първанов сегашна парламентарна група на Коалиция за България, имащи съществен принос при внасянето на "предложенията за защита на ДС" между първо и второ четене на Законопроекта за защита на класифицираната информация. Не на последно място, инкорпорирането на тези предложения в приетия закон спаси и назначените в администрацията на президента лица от проверка за принадлежност към специалните служби на комунистическия режим.

На фона на всичко това доста наивно изглеждаха очакванията на Съюза на демократичните сили за едно отговорно и напълно независимо поведение на сегашния български президент. Нищо, освен демагогия, не беше демонстрираната от Първанов загриженост за "някои недостатъци" на приетия Закон за защита на класифицираната информация. Президентът и неговите наставници временно спечелиха битката за скриване на тайните на миналото си. Предстои решаване на изхода на войната за бъдещето ни.

*Атанас Атанасов е бивш директор на Национална служба "Сигурност"