Президентът като по-добрия премиер

Има нещо сбъркано в тази държава, но като че ли всички дотолкова сме му свикнали, че вече не ни прави впечатление.

Доскоро имахме премиер, който се държеше като президент, понеже не можеше да е цар (по конституция).

Все още имаме президент, който не просто се държи като премиер, но и се опитва да докаже, че е по-добрият премиер, независимо с кого е сравнението.

За капак, сега вместо премиер, имаме триумвират, а самият премиер се държи като малолетен престолонаследник, който всичко съгласува с “регентите” си.

И, за да бъде картинката още по-объркана, президентът навлезе в предизборна кампания и, понеже е твърде рано, и, понеже все още не знае кои ще са му конкурентите в надпреварата, се състезава... с премиера.

Точно с този премиер, когото той сам направи лидер на БСП и заради чийто мандат миналото лято прекрачи и правомощия, и всичко.

Консултира го, води го за ръка, направи му коалиция, даде му министри, зам.-министри и съветници.

А после така се захвана да се мери с него, че започна ред по ред да изпълнява предизборните му обещания. Нищо, че няма инструменти да го направи.

Като начало, му показа, че може по-успешно от него се справи с учителската стачка и да осигури на протестиращите по-големи заплати, без да има нито бюджет, от който да им ги плати, нито пък собствени министри, които да подготвят нужните реформи.

После събра триумвирата при себе си, за да му сведе решението си за новия главен прокурор. На неутрална територия. Като арбитър. Въпреки че няма други правомощия по отношение на държавния обвинител, освен да подпише указа за назначаването му.

И така освен всичко друго, показа на младия премиер, че щом той не може да балансира между Симеон и Доган, за които е публична тайна, че трудно се понасят, той ще успее.

Висши умения като политически брокер демонстрира и със съдебната власти, с “добрите” и “лошите” части от нея, като за посочения нов главен прокурор се събраха гласовете и на Филчев, и на тия дето са против Филчев.

Зае се с демографския проблем. Обяви го за заплаха за националната сигурност. Предложи решения, законодателни промени, належащи действия. Без да може да осъществи нито едно от тях.

После поръча икономическа стратегия. За развитието на държавата за 20 години напред. Която, естествено, трябва да стане по-добра от подготвяния от правителството Национален план за развитие 2007-2013 г. Но, за разлика от плана, по който ще се изразходват средствата от Европейския съюз, стратегията на президента може да послужи само за доказателство, че и това го може по-добре.

В момента се е заел с промените в конституцията – съветва, наставлява, препоръчва. Като премиер, който няма други правомощия по измененията на основния закон, освен да стиска палци депутатите да бъдат мъдри и далновидни. Дори поиска да е като премиера и да няма имунитет.

Само че... в надпреварата със Станишев, Първанов май съвсем забрави, че точно за промените в конституцията има правото на законодателна инициатива. И, ако наистина стои зад някаква позиция, както твърди публично, може да я внесе в писмен вид в деловодството на Народното събрание. Като проект за изменение на основния закон.

От една страна, Първанов не губи нищо от съревнованието със Станишев и може, чисто популистки, само да спечели. Защото, до времето на изборите, много хора ще започнат да мислят като него – че правителството и премиерът са можели да се справят по-добре с управлението на страната. А той, Първанов, вече го е казал, нали? Така че разочарованието от кабинета може да не го засегне.

Освен това, премиерът не му е реална конкуренция. Все пак, Първанов се състезава за втори мандат като президент, а не като премиер.

От друга страна обаче, залисан в това да докаже, че може да е по-добър премиер, има опасност да остави някой друг да заеме мястото му, доказвайки, че може да е по-добър президент.

Все пак, Симеон го правеше успешно четири години – управляваше, без да прави нищо конкретно и без гафовете на собствената му партия и собствените му министри да го засегнат.

Четири години бившият монарх и бивш премиер беше представителен, мъдър, обичащ и наставляващ народа. Черкуваше се по празници, общуваше с чуждестранни гости и приемаше царствено народната любов. Като истински президент.

Дори сега продължава да управлява, да бъде “коректив на правителството” в триумвирата, където, за пред собствения му електорат и без да се отказва от него (с идеи да се представи за независим), “тушира” опитите и на БСП, и на ДПС “да разклатят постигнатата от неговото управление стабилност.”

Така че, нищо чудно в някакъв момент да се окаже, че Първанов погрешно си е определил конкурентите. И дотолкова да убеди народа, че може да е по-добър премиер, че той да му повярва. И да му даде този шанс като го освободи от президентския пост. В полза на този, който докаже, че може да е по-добър президент.