Президентът на Туркменистан забрани звукозаписната музика

Президентът на Туркменистан Сапармурат Ниязов забрани пускането на записана музика на всякакви публични събития, по телевизията и на сватби.

В издадения от Ниязов указ се казва, че това е нужно за защита на туркменистанската култура от “негативни влияния”.

Това е последното решение на авторитарния водач за намаляване на чуждото влияние в изолираната бивша Съветска република, отбелязва ББС.

Ниязов вече забрани операта и балета, обявявайки ги за “ненужни” и  “несъответстващи на националния манталитет”.

Указът на Ниязов за записаната музика беше отпечатан в официоза Нейтрални Туркменистан.

С него звукозаписите се забраняват “на музикални прояви по време на държавни празници, в предаванията на туркменистанските телевизионни канали, на всички културни събития, организирани от държавата..., на всякакви масови събирания, на сватби и на обществени празници”.

Забраната цели да “защити истинската култура, включително музикалните и певческите традиции на туркменистанския народ”.

В коментар, излъчен по държавната телевизия, Ниязов казва на своя кабинет:

“За съжаление, човек може да види по телевизията стари певци, останали без глас, които с помощта на звукозапис изпълняват свои стари песни”.

“Не убивайте талантите чрез използване на записи..., създавайте нашата нова култура”, призовава още президентът.

Ниязов - известен още като Туркменбаши, или бащата на Туркмен – управлява страната още от съветски времена.

Той създаде мощен култ към личността си, издавайки декрети за регулиране на поведението във всички сфери на живота.

През 2001 г. той се прокламира за доживотен президент. Призова младите да не си слагат златни коронки на зъбите и да бъдат преследвани младежи, които носят бради и дълги коси.

Негови портрети “красят” обществените сгради, а неговата книга – сочена за морален и духовен пътеводител – е задължително четиво в Туркменистан.

Според мнозина управлението на Ниязов е драстично в своя авторитаризъм.

Той вярва, че е изпратен от Господ да води своята страна към “златен век”. 

С изключение на столицата, Туркменистан живее в голяма мизерия, но за сметка на това хората са следени от политическа полиция, а опозицията почти липсва.