Президентът наложи вето върху финансирането на партиите от бизнеса

Президентът Румен Радев наложи вето върху промените в Закона за държавния бюджет, с които се разрешава бизнесът да финансира политическите партии под формата на дарения, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Според Радев промените, с които парламентът разреши финансирането на партиите от юридически лица и еднолични търговци, "уронват конституционните устои на българската демокрация". 

Липсват механизми за контрол и прозрачност и има реална опасност за сливането на партия и държава.

"Подменя се конституционният модел на политическата система, без да е извършена промяна в Конституцията", заявява държавният глава.

Освен това той посочва, че така партиите стават зависими от бизнеса, който ще финансира тяхното съществуване.

"Вместо да изпълняват конституционната си роля да формират политическата воля на народа, партиите закономерно се обвързват с печалбата на стопански субекти, част от която ще се връща при тях като дарения. Демократичното управление е под въпрос, когато партиите и кандидатите носят отговорност не пред гражданите, а пред своите дарители", заявява Радев.

По думите му финансирането на партиите от юридически лица и еднолични търговци създава "нова обилна хранителна среда за корупция".

"Връщаме се към практики, които под натиска на Европа отпаднаха преди 10 години. Официализирането на зависимостта на политическите партии от корпоративни интереси отдалечава страната ни от демократичните европейски държави", посочва Радев.

Според него се създават предпоставки даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочват към партиите във властта, защото те разпределят публичните средства и определят победителите в обществените поръчки и концесиите.

Останалите, и особено малките партии, ще бъдат изтласкани в периферията на политическия живот.

Според президента "дълг на гражданското общество в една демократична държава е да противодейства на реалната заплаха за сливане между партия и държава, което Конституцията забранява".

В същото време държавният глава приветства гражданската позиция, заявена на национален референдум от над 2.5 млн. български граждани, за ограничаване размера на финансовата субсидия за партиите.

Моделът, който предвижда, субсидията за партиите да стане 1 лев на глас, но да могат безлимитно да се финансират от бизнеса бе приет с гласовете на ГЕРБ, ДПС, "Атака" и "Воля".

Намаляването на субсидията бе инициирано от премиера Бойко Борисов, но ДПС го обвърза с разрешаването на бизнеса да финансира партиите. 

ГЕРБ и ДПС ще прегласуват ветото, БСП готова да стигне до КС

Очаквано от ГЕРБ обявиха, че ще преодолеят ветото. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова каза, че според нея няма причина за отстъпки.

"Аз лично смятам, че по начина, по който сме регламентирали възможността партиите да бъдат финансирани от юридически и физически лица, това би увеличило прозрачността спрямо случващото се в момента", каза Менда Стоянова.

"Обществено известно е, че има финансиране, но то не е официално и е под масата, а когато това финансиране стане официално, ще може всеки един да види този, който финансира определена партия, възползва ли се преди или след това от нейните услуги в различни посоки, т.е. лобизъм", добави тя.

От ДПС също казаха, че няма да се съобразят с ветото.

"ДПС не споделя мотивите, залегнали във ветото, и ще гласува за повторното приемане на измененията", каза зам.-председателят на ПГ на ДПС Хамид Хамид.

"Смятаме за неточни и неверни някои от съображенията, залегнали в мотивите. Този модел на финансиране беше в сила в България до 2005 г. Няма как да приемем, че до тази година правителствата, изборите, финансирането, партиите са били извън Конституцията на България", коментира той.

От БСП потвърдиха, че ще подкрепят ветото на президента. Лидерът на левицата Корнелия Нинова каза, че напълно споделя мотивите му.

Тя коментира, че от ГЕРБ и ДПС заедно са отворили възможността партиите да се финансират от олигарси, от юридически и физически лица без ограничения дали са от България или извън нея. По думите ѝ това прави партиите и политиката, зависими от частни интереси.

Корнелия Нинова не изключи възможността да бъде сезиран и Конституционният съд заради промените.

"Ще обмислим всички възможности, защото наистина това широко отваряне на врати - е вредно за партиите, парламентаризма и изобщо за демокрацията в България", добави тя.

Коалиционните партньори в "Обединени патриоти“ се оказаха разделени. От ВМРО подкрепиха мотивите на Радев, а от НФСБ – не. Вероятно и "Атака“ ще е против ветото, защото партията на Волен Сидеров подкрепи първоначалния проект.

Подменя се политическата система на България

В мотивите си да върне поправките държавният глава посочва, още, че те подменят политическата система на България като демократична парламентарна република.

"Конституционните основи съдържат гаранции за свободно и безпрепятствено изразяване на политическата воля на гражданите. Те изискват прозрачно и отговорно финансиране, което да подпомага целостта на политическия процес и да осигурява равни условия за политическите партии и кандидати. Промените нарушават тази конституционна концепция и са посегателство срещу демократичните устои на българската държава", посочва Радев.

Според него "волята, която формират търговските дружества и едноличните търговци, е насочена към тяхната дейност с цел печалба. Затова и тяхната воля да даряват партиите не може да се основава на убеждения, а ще е детерминирана от икономическите им интереси".

Той отбелязва, че сега не се предвиждат о аксимални размери за даренията независимо дали са направени от физически или юридически лица.

"Даренията от търговски дружества и еднолични търговци несъмнено са акумулирани от стопанска дейност, което легализира финансирането на партиите със средства от такава дейност. Така политическите партии, вместо да изпълняват конституционно отредената им роля да работят за управление на държавата според волята на народа, закономерно се обвързват с печалбата на определени търговци, част от която ще се връща обратно под формата на дарения. По този начин се подменя интересът, в името на който политическите партии осъществяват дейността си. Накърнени са конституционните основи на българската политическа система", посочва президентът.

Липсват механизми за контрол и прозрачност

Освен това държавният глава предупреждава, че концепцията на "широко отворени врати“ за дарения не е съчетана с достатъчно механизми за прозрачност и контрол, които да пресекат зависимостите между политическите партии и техните дарители.

"Това несъмнено създава нова обилна хранителна среда за корупция. Неясно е как с приетия закон българският парламент отговаря на европейските изисквания на Препоръка Rec (2003)4 на Комитета на министрите (Съвет на Европа) относно общите правила срещу корупцията при финансирането на политическите партии и предизборните кампании", пише в мотивите на Радев.

В тази препоръка се посочва, че държавата трябва да осигури подкрепа за политическите партии на базата на обективни, справедливи и разумни критерии. По отношение на даренията трябва да съществуват мерки, насочени към ограничаване или забрана на даренията от юридически лица, които предоставят стоки или услуги за която и да е публична администрация. Препоръчва се и забрана за юридически лица, контролирани от държавата, или за други обществени органи, да извършват дарения за политически партии.

Сходни са и ограниченията по отношение на европейските политически партии, предвидени с Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации.

"В тази връзка искам да подчертая, че принадлежността към европейското семейство на демократични държави се доказва не с декларации, а с реални действия и правила, каквито няма в приетия закон", заявява Радев.

Липсват и гаранции за публичност на направените от юридически лица дарения за предизборните кампании, тъй като на вписване в единния публичен регистър подлежат само имената на дарителите.

Има опасност да се създаде "партия- държава"

Според Радев друг проблем е, че тези дарения няма да бъдат насочени пропорционално към всички партии, а само към тези, за които дарителите са преценили.

"Очаквано е даренията от юридически лица и еднолични търговци да се насочат към политическите партии във властта, тъй като те участват във формирането и провеждането на държавната политика, както и в разпределението на публичните ресурси. Създава се опасност на практика да бъде преодоляна конституционната забрана на чл. 11, ал. 2 нито една политическа партия да не се утвърждава като държавна. Сливането на партия и държава ще доведе до подмяна на конституционния модел на държавното устройство и управление, без да е извършена промяна в Конституцията", заявява той.