Президентът Радев като хибридна заплаха

Румен Радев, сн. БГНЕС, архив

Отъждествяването на българските национални интереси с тези на Русия е добре познат прийом на различни български политици, опитващи се да прокарват руски интереси у нас. Емблематичен в това отношение беше бившият президент Георги Първанов, инициатор на злополучно провалилия се "Голям шлем" от мащабни руски енергийни проекти, част от които обаче отново са на дневен ред – възобновяването на проекта фантом АЕЦ "Белене" и изграждането на "Южен поток" под формата на "Турски поток".

Без да разполага с влиятелния политически инструментариум на Първанов, настоящият президент Румен Радев видимо проявява амбиции да се изявява в такава роля.

Последният пример е опитът му да саботира срещата на президентите на страните от източния фланг на НАТО в Кошице.

"Тук съм, за да не допусна друг да решава бъдещето на българските енергийни проекти. При подготовката на срещата установих, че определени текстове на предварително изготвената декларация застрашават реализацията на важни инфраструктурни проекти от наш национален интерес и направих необходимото проблемните текстове да бъдат извадени от декларацията", каза Радев пред български журналисти в четвъртък.

Самата среща на инициативата Б9, в която участват България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша, е посветена на това как НАТО да се противопоставя на дезинформацията, пропагандата и хибридните заплахи, произтичащи от Русия.

Румен Радев предварително не взе отношение към хибридните заплахи, а нагледно демонстрира как работят те. Например чрез внушението, че партньорите в НАТО по някакъв начин работят срещу българските интереси.

Президентът не уточни от какви конкретни текстове е "спасил" българската държава, но използва момента да предупреди българското правителство "да материализира визитата на руския Дмитрий Медведев в България, а не да ставаме заложник на чужди интереси".

Очевидно под "чужди" на България интереси той разбира такива, които са чужди и на Русия.

В същото време държавният глава се опита да маскира проруските си послания, представяйки се едва ли не като защитник на каузата на НАТО. Той обясни, че с действията си дори предпазва страните от деветте страни от групата Б9, тъй като тя се е "отдалечила от замисъла си и дори създава рискове за интересите на деветте държави членки, отивайки отвъд приети от всички 29 съюзници подходи".

Подобни формати, всъщност, имат за основна цел да стиковат и общи позиции между страните от различните региони на Алианса, които по-късно да се опитат да наложат пред останалите съюзници.

Отделен въпрос е, че коментари като този на Румен Радев прекрачват добрия дипломатически тон, оспорвайки способността на отделните страни да идентифицират и защитават собствените си интереси.

Съвсем друг въпрос е, че интересите на страните от източния фронт на НАТО не съвпадат с тези на Радев. Повечето от тези държави настояват за възпирането на Москва и прекратяването на хибридните атаки срещу тях, докато българският президент не разпознава подобни опасности.

Това не е първият път, в който Радев заема откровени проруски позиции. Още в предизборната си кампания той акцентира на позицията си за снемането на европейските санкции срещу Русия, които бяха наложени заради незаконната анексия на Крим. Радев призна, че анексирането е незаконно, но обясни, че "де юре Крим е украински, а де факто руски".

След встъпването си в длъжност Радев спря да глашатайства за снемане на санкциите, поне по време на срещите си с представители на ЕС и НАТО.

След като България остана една от малкото страни в ЕС, които не експулсираха руски дипломати заради покушението срещу бившия руски агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия във Великобритания, той приветства позицията на правителството и обясни, че "солидарността не трябва да е сляпа".

Такава "солидарност" обявиха и от НАТО, но тя съвсем не е сляпа, а се базира на конкретни данни, които Лондон представи на съюзниците си. Друг въпрос е дали те имат доверие и сигурност да споделят подобна информация с Радев.

Миналата година Радев обвини Украйна за кризата в Керченския пролив. Според него напрежението там се дължи на "украинската вътрешна политика и амбиции", позиция, която бе формулирана и от руският му колега.

Владимир Путин обвини за сблъсъка украинския си колега Петро Порошенко, който имал за цел да бъде преизбран и затова предприел провокацията към руснаците.

В последните дни, когато британският разследващ сайт Bellingcat и руският му партньорски сайт The Insider съобщиха за възможна връзка между опита да бъде отровен българския бизнесмен Емилиян Гебрев и руското военно разузнаване, Румен Радев заяви, че само преди няколко дни е разбрал за случая, който от 2015 година. При положение, че по закон достъпът на държавния глава до информация от спецслужбите е същия като този на правителството, стои въпросът изискал ли е той такава информация и какво е установил?

От критичния взор на президента редовно убягват всякакви теми, свързани с киберсигурността, независимо че на местните избори през 2015 г. бе извършена синхронизирана атака срещу сайтовете на много български институции.

Според тогавашния президент Росен Плевнелиев с голяма степен на вероятност стои групата Sofacy - Fancy Bears, която се свързва с руското военно разузнаване ГРУ.

Радев обаче внимателно избягва подобни теми.

Това са само част от позициите на Радев, които компрометират страната ни пред партньорите ни и ерозират доверието към нея в НАТО и ЕС. Към тях може да се добавят и публичните коментари за ролята на руския генерал от запаса Леонид Решетников около кандидатурата му за президент, както и позицията на държавния глава в защита на диктатора Николас Мадуро, който доведе Венецуела до нищета и хаос.

Като достойнство на позицията на българския президент може да се посочи обаче нейната последователност и недвусмисленост. За съжаление с подобни "достойнства" не може да се определи поведението на българското правителство, олицетворявано от премиера Бойко Борисов, който във Вашингтон и Брюксел има една позиция, в София – друга, а трета в Москва. В крайна сметка обаче правителствата му рядко си позволява да дразни Кремъл, а в тандем с усилията на президента Радев, България по-скоро утвърждава имиджа си на "троянски кон" на Москва в ЕС и НАТО. 

Още по темата
Още от Анализи и Коментари