При свръхскъпа поддръжка заводът за боклука на София се разпада

От 2015 г. отпадъците на София трябва да се сортират и обработват в построения за близо 350 млн. лева завод за боклук край село Яна. Одит, възложен от новия кмет Васил Терзиев, показа, че 2/3 от машините там не работят както трябва и са за основен ремонт, въпреки че за три години са подписани договори за поддържка за над 200 млн. лева.

Цените по някои от тях са в пъти над пазарните. Това каза в интервю за Mediapool Николай Савов, директор на Столичното предприятие за третиране на отпадъци, към което е заводът. Заради неработещите съоръжения боклукът на практика не се обработва, а се депонира в почти запълненото депо към завода, което иначе трябваше да работи до 2045 г.

В първите седмици от мандата си Васил Терзиев предупреди, че около съоръжението има доста проблеми. Смяната на директора на Столичното предприятие за третиране на отпадъците беше от първите му решения. Временно за шеф на предприятието беше назначен бившият му директор Николай Савов. В началото на годината от общината и от предприятието за отпадъци обявиха, че има риск от нова криза с боклука след 3 години. А след приключването на одита на предприятието Васил Терзиев обяви, че данните в него "крещят безстопанственост" и затова документът е изпратен за проверка на прокуратурата. "Ръководството на дружеството носи отговорност за завода", коментира Васил Терзиев във вторник.

Проверките показали и че за юли миналата година, когято заводът на практика не работел, средната заплата на служителите била 940 лева, а зам.-директор взел 12 000 лева възнаграждение.

Общинските съветници от ГЕРБ отрекоха обвиненията в безстопанственост и заявиха, че предупрежденията за криза с боклука са спекулации. Според тях депото към завода  нямало да се запълни преди 2031 г. и ако това се случело по-рано, щяло да е заради управлението на Васил Терзиев. 

Г-н Савов, кои са най-сериозните проблеми, които одитът на завода за боклука откри

Най-основният проблем е, че над 2/3 от машините са за основен ремонт. В сградата за механично сепариране от 47 машини 39 се нуждаят от спешен ремонт. В сградата за RDF гориво от 136 съоръжения 86 се нуждаят от основен ремонт. Те работят, но не както трябва и не се знае кога ще спрат. Като при един автомобил, който пуши сериозно, но все още се движи - не знаеш кога ще те предаде.

За последните три години има сключени 470 договора за общо 206 млн. лева за поддръжка на тези машини. Разплатени са близо 114 млн. лева по тях. Следва въпросът за какво са похарчени тези пари. Освен това поетите ангажименти по тези договори са 5-6 пъти по-големи от годишния бюджет на предприятието от около 40 млн. лева.

Можете ли да прекратите тези договори и да обявите нови поръчки, след като одитът показва, че са изхарчени стотина милиона, а всичко се разпада?

Не можем. Трябва да работим по тези договори и с тези изпълнители. За да ги прекратим, трябва да е по взаимно съгласие. Не виждам коя фирма ще се откаже от един такъв изгоден договор. По почти всички договори прогнозните стойности са страшно завишени. По много от тях има завишени в пъти единични цени. Това е направено умишлено и е едно от нещата, които ни притесняват.

Дайте пример за такова завишение на цените.

Цената на един лагер по договор е 1636 лева, а в същото време в търговската мрежа същият лагер се намира за 40 лева. Това е консуматив, сменя се често. Едно механично уплътнение по договор е 2981 лева, а в търговската мрежа струва 120 лева. Фирмата, която ги доставя, ги купува от същата тази търговска мрежа. Тя е прекупвач. Друг пример. Дейност лепене на ленти, която струва пряко сили 300 лева, по договорите на предприятието е на цена поне 1500 лева.

Как са избирани фирмите доставчици. Виждате ли ограничаващи условия при обществените поръчки?

Избирани са по много странен начин. Някои от тях са представители на фирмата-вносител на оборудването на завода. Как са се сдобили с такъв сертификат, не знам. Изискванията са за оригинални резервни части, но в тези примери, които ви дадох, въобще не говорим за такива части. Прогнозната стойност на поръчките е много висока. По повечето от тях има само един кандидат, който дава цена много близка до прогнозната. Другите фирми явно са отказани.

При проверките установихме, че по една от поръчките се иска доставка на датчик, какъвто в завода въобще няма. Заложена е много висока пределна цена за този датчик - 12 000 лева. Фирмата, която печели поръчката, дава цена за този уред от 1200 лева. Реално обаче той никога няма да бъде доставен, тъй като просто в завода няма такова нещо. За сметка на това за консумативите, които се поръчват често, се дава висока цена. Намаляването на цената на скъпата част обаче дава по-добра оценка на ценовото предложение и увеличава шансовете да се спечели поръчката.

Как ще промените нещата при положение, че ще трябва да работите със същите тези доставчици, по същите тези договори и на тези завишени, както казвате, цени?

Ще ги извикаме на разговори за подобряване на условията. Ако не се съгласят, ще търсим решение за прекратяване на договорите. Това за нас не е допустимо. Предприятието трябва да работи, но ние трябва да го управляваме като добри стопани. В същото време, не можем да си позволим да прекратяваме договорите в нарушение на закона или на цената на неустойки. При неизплатени почти още 100 млн. лева по тези контракти обезщетенията няма да са никак малки.

Какви други проблеми откри одитът?

Липсата на отчетност и контрол на длъжностните лица, които отговарят за имуществото на предприятието. Има поръчана и доставена складова система, която никога не е въведена. Първоначалната система за следене на наличностите в склада, за изписване на части и консумативи не е поддържана. И това, за да няма контрол.

Казвате, че в момента не се знае какво има в складовете, какво е имало там и това, което е изписано като части и консумативи, дали наистина е използвано за машините в завода?

Точно така. Включително и на хартия няма наличности. Всеки си е подписвал документите, както намери за добре. Едно и също лице е отговорник по договора и се контролира как го изпълнява.

Стигаме до странни ситуации. Например поръчан е лентов транспортьор за 88 000 лева. На 1 юни 2021 г. е предаден на предприятието, за да го изгради и използва. До 7 ноември 2022 г. нищо не е извършено по него. Изведнъж на 26 май 2023 г. се подписва протокол, че той вече е готов. Ден по-рано е издадена и фактурата за окончателно плащане на доставчика. На 31 май 2023 г. е въведен в експлоатация. На 17 юли се издава заповед за извеждането му от експлоатация и нарязването му за скрап.

Амортизирал се е за месец и половина и са го бракували?

Бракували са го. Не е ясно дали и един ден е работил. Още го търсим. Показаха ни парчета скрап, за които се твърди, че са части от него, но това въобще не е сигурно. Не успях да открия дали предприятието е купило кабели, за да го включи в мрежата и да работи.

Частичната информация, която излизаше до момента, е, че заводът не прави това, за което е построен. Рециклируемите отпадъци не се отделят, а произведеният RDF е малко и с лошо качество…

По-голямата част от машините не работят, както трябва. Това води до некачествена продукция, която циментовите заводи, които оползотворяват RDF горивото, не искат да вземат. Бившият кмет г-жа Фандъкова е била уведомена няколко пъти за пробрема и е издала заповеди да се предприемат необходимите действия. Не е направено нищо обаче.

Проблемът с некачествения RDF не е от вчера. От думите ви излиза, че машините явно не работят от години.

Да. Проблемите са се трупали с годините и никой не е направил нищо, за да ги отстрани. Ръководството на завода всеки месец е пускало отчет до Столична община, в който пише, че съоръженията не работят. И никаква реакция от общината. От време на време са се издавали заповеди за предприемане на мерки и никой нищо не прави.

RDF горивото е некачествено по няколко параметъра. Влагата в него е прекалено висока, но по-големият проблем са металите и инертните материали - камъни, в него. Това е проблем за циментовите заводи, тъй като се отразява негативно на производството. Поради тази причина отказват да го горят. А за да ги има тези примеси, това означава, че сепараторите, на които трябва да се отделят, не функционират.

Как си обяснявате липсата на мерки при положение, че въпросът с боклука в София е чувствителна тема? Спомняме си балирането, разнасянето на отпадъци из страната.

Не мога да си го обясня. Има много въпроси без отговор. Не мога да си помисля, че е безхаберие, че някой го е правил нарочно. Ние също търсим отговори. Хората тук твърдят, че предишният директор не е влизал в завода.

Липсвали са елементарни неща, нужни на служителите, за да работят. Когато дойдох, ме помолиха да купим силен фенер за работещите в пречиствателната станция. Оказа се, че фирмата, която трябва да го достави, иска 350 лева за него. Същият фенер в магазините струва 48 лева. Но аз не мога да го купя от магазина, защото ще наруша закона, тъй като има договор за петорно по-висока цена. Представете си каква система е била изработена. И това е само част от нещата.

Оказа се, че една от везните, която отчита какво отива към депото за отпадъци към завода, не работи от 18 май 2023 г. Някой умишлено не е искал тя да работи. Пуснахме я почти веднага.

Предупредихте, че се запълва последната клетка на депото към завода и след 3 години може да има нова криза с боклука. Може ли да се предотврати тя?

Когато заводът беше пуснат през 2015 г., планът беше депото да може да функционира 30 години - до 2045 година. Реално на него трябваше да отива само това, което не може да се отдели и рециклира, и което не може да гори. По проект там трябваше да се депонират максимум 100 тона на ден. Заради некачествения RDF обаче количествата към депо се увеличават. През лятото там са изхвърляни 800 - 900 тона на ден. При положение, че средно генерираните отпадъци в София са 1100 тона на ден. Почти цялото количество е заминавало директно на депото. Камионите за боклук са разтоварвани директно там.

В момента проверявам и дали цялото количество отпадъци, което е влизало на депото, е отчетено. Има разлика от 8 000 - 15 000 тона от постъпилото в завода. Ако е вярно, че този отпадък е отишъл директно на депо, то там количествата са много по-различни от официалните данни.

Имаше хора, които ни упрекнаха, че предупреждаваме за криза след 3 години. Имало време. Но ако сега не се вземат мерки, после ще е късно. Да чакаме да се разпадне заводът, да стане беля и после да се чудим какво да правим. Трябва да се предприемат мерки в цялост - за предотвратяване на изхвърлянето на строителни материали в кофите за битов отпадък, за отделянето на рециклируемите материали, на текстила. Най-добре би било след три години някой да ме упрекне, че съм предупредил за криза, която не се е случила.