Германските депутати в Европейския парламент от Християндемократическия и Християнсоциалния съюз обявиха за погрешен сигнал възможното приемане на представители от България и Румъния като наблюдатели, докато не бъде потвърдена датата за членството на двете страни, предаде кореспондент на ББС от Берлин.
Аргументът на двамата председатели на групата на християндемократи и християнсоциали в Европейския парламент Хартмут Насауер и Маркус Фербер е, че няма смисъл наблюдателите от двете страни да бъдат приемани на 26 септември, след като Еврокомисията ще се произнесе чак през октомври дали напредъкът на двете страни е достатъчен, за да бъдат приети в ЕС през 2007-ма. В случай, че бъдат отложени за 2008-ма, ще е безпрецедентно две години да имат статут на наблюдатели в Европейския парламент (ЕП).
Освен това Насауер и Фербер посочват за пример, че при приемането на високоразвитите Австрия, Швеция и Финландия през 1995 г. те изобщо не са имали наблюдатели в парламента предварително, а последните новоприети десет миналата година са изпратили наблюдателите си едва след като е била окончателно фиксирана датата им за членство малко по-малко от година преди това.
Едно неоснователно избързване в случая с България и Румъния, смятат двамата германски евродепутати, би било погрешен сигнал, защото и ратификационният процес още не е приключил. При това германският Бундестаг има препоръки да не ратифицира договорите с България и Румъния преди доклада на Европейската комисия.
Очаква се след предсрочните избори в Германия управлението да бъде поето от сегашния десен опозиционен съюз ХДС/ХСС, чиято група в ЕП
предлага наблюдателите от България и Румъния да бъдат приети точно една година преди определената дата за членство. Според тях европейските граждани няма да приемат никакво друго решение на фона на настроенията в сегашната европейска криза.
Дебатът по темата за българските и румънските евронаблюдатели е в сряда, а гласуването се очаква да стане в четвъртък по обед.
Въпросът беше разискван и през април т.г., когато двете най-големи групи в Европарламента – на консерваторите от Европейската народна партия (ЕНП) и на Партията на европейските социалисти (ПЕС), се опитаха да отложат приемането на наблюдатели от България и Румъния.
Сега обаче само ЕНП подкрепя предложението, докато либералите, социалистите и зелените са против.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Ех, Кунева, Кунева, а мы то думали ...
Pravi sa horata. Kakvo tochno shte praviat tezi nablyudateli osven da lapat parichki zaludo. Te i zatova sa se vturnali da "nablyudavat", za nishto drugo.
Седи си и пази тишина, да не би някой да я забележи. Ами то само мнението на Първанков и Серго Станишев имат значение за нейното благосъстояние. Защо да се тревожи жената?
"- Какво има, що изгуби? - попитаха няколко от набедените.- Открадна ми се пръстенът - отговори пострадалото лице, - пръстен, който беше чисто сребро.- Работата ще да падне на клетва - отговори един стар циганин, върху косматите гърди на когото висяха няколко муски. - Който не целуне зелената паница, в него ще да излезе пръстенът.Мнението на циганина се прие без противоречие. На часа донесоха една зелена паница и едно пешкирче, с което наред всекиму затваряха очите, а паничката искаха да цалува, …
като го караха в същото време да каже: „Валлаха, билляха, не съм го вземал.“ Това беше един вид клетва; никой се не отказваше от нея, всички се оставиха да ги пребулват с пешкирчето и да целуват паничката, което те извършваха с известно благоговение. Никой се не смееше. Най-после дойде, ред и до мене, и аз трябваше да дам клетва. Помакът, който разнасяше паничката, каза ми, че понеже и аз съм се намерил там, т. е. присътвувал съм, когато станала кражбата на пръстена, то, според обичая, да съм се закълнял, няма нищо, да не съм се сърдел, щом ми е чисто сърцето, макар и да съм мусафирин. Аз от учтивост и от гордост даже, че имам еднакви права с тях, не го оставих да свърши, с наклонение главата си към пешкмрчето изявих желание, че искам да се кълня. Но работата била съвсем друга, имало съзаклятие. Никакъв пръстен нямало изгубен, това било само предлог. Когато ми прикриха очите с пешкирчето, наместо паничката да ми поднесат за целуване, както на другите, старият циганин си смъква гащите и аз целунах неговия гювеч... "Зах Стоянов, Записки ...