Проектът АМБО вече има първите си инвеститори

Господин Фергюсън, има ли практически напредък по проекта за петролопровод Бургас – Вльора?

За нас беше голямо събитие подписването на споразумението в края на януари (б.а. – конвенцията), защото ни даде възможност да получим първите инвестиции за АМБО. С тях ще финансираме работата по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) и по-детайлното проучване на трасето.

За нефтени компании ли говорите?

Не, говоря за инвеститори, които ни дават пари, за да започнем предварителните инженерингови проучвания.

Ще кажете ли кои са тези инвеститори?

На този етап не мога да ви кажа имената им. Но мога да ви кажа, че това са частни компании, не банки, които инвестират в развитието на инфраструктурни проекти. Ако нефтени компании от ранга на “Шеврон” или “Тюменска нефтена компания-Бритиш петролиум” (ТНК-БП) проучват възможностите за участие в такъв проект, то вие ще чуете за тях едва след като той стане реален. Много малко хора разбират наистина колко много пари се харчат, за да се достигне до етапа, на който ние се намираме и въпреки че и ние сме ги похарчили, ни трябват още, за да продължим нататък и да получим по-ясна представа за проекта.

Доколко е важно за такъв проект да се чуват имената на големи петролни компании като потенциални инвеститори, защото държавници лансират за алтернативната тръба до Александруполис участието на “Шеврон” и едва ли не Бургас-Вльора може да почака, защото няма петрол?

От “Шеврон” нищо не са подписвали. Те проявиха интерес и към нас, но не обещават нищо. Русия стои зад проекта Бургас – Александруполис и те би трябвало да имат нефт. Името на “Шеврон” в този проект означава само едно - руснаците нямат петрола, който “Шеврон” има и не могат да получат кредит за проекта, освен ако някоя голяма западна фирма не застане зад него.

Последния път, когато бях тук, всеки ми твърдеше, че “ТНК-БП” стоят зад проекта Бургас-Александруполис. И аз казвах на всички, че те може би имат интерес, но нямат нефт. И сега питам къде са “ТНК-БП”? Защо изчезнаха? Сега вече компанията е “Шеврон”, а не “ТНК-БП”. Аз лично ще повярвам в техния интерес, когато “Шеврон” се подпишат под договора. А по отношение на интереса им съм сигурен, защото компанията се интересува от всичките варианти за байпас на Босфора.

Как американската “Ексимбанк” се е ангажирала с подкрепата на вашия проект?

“Ексимбанк” ще подкрепи нашия проект, защото американски и западноевропейски фирми са включени в него и те са наясно с интереса на собствениците на нефта. Те отдавна ни подкрепят - започнаха с финансовите съвети и анализи. Това, което “Ексимбанк” ще направи, е да ни помогне да обединим парите, които трябва да вземем като кредити от банките. В момента говорим за около 900 млн. долара. Начинът на работа на “Ексимбанк” е да гарантира за нас пред търговските банки, които реално оперират със средствата. А ние поемаме пред тях ангажимент, че ще купим американско производство оборудване – тръби и всички необходими части за строителството на съоръжението. Така че ние изобщо не се притесняваме за парите по кредитните линии.

Смятате ли, че е редно когато проучваме инвеститорския интерес в едната или другата страна, да го търсим винаги сред компаниите, които добиват суров петрол в Каспийския регион?

Ние не държим нефтените фирми да инвестират в нашия петролопровод. Не искаме парите им, а да поемат задължението част от суровината им да минава през нашата тръба. Ние имаме частни инвеститори, които ще финансират строежа на тръбата. Ако имаме договори с нефтените фирми да транспортираме техния петрол през тръбата, спокойно ще наберем средства за строителството на петролопровода.

Доколко са верни твърденията, че е почти невъзможно да се прокара нефтена тръба през планините на Албания и че този район е политически неустойчив?

Надморската височина, през която трябва да мине тръбата, е някъде към 1000 метра и по отношение на инженеринга на тръбопроводите не представлява никакъв проблем. Този планински терен е сравнително кратък и просто прокарването на тази отсечка ще струва повече пари. Колкото до политиката - Европа и САЩ помогнаха и продължават да помагат за стабилизирането на района. Македония и Албания са кандидати за НАТО и на по-късен етап ще бъдат евентуални кандидати за ЕС. Албания не може да стои извън Европейския съюз – тя се намира на входа на Европа.

Първоначалната ви идея беше входът на тръбата да е край Поморие. След като българското правителство наскоро отмени решението тръбите до Вльора и Александруполис да имат обща входна инфраструктура в Бургас, ще се върнете ли към началната си идея за Поморие?

Няма да се връщам – аз просто от там не съм мърдал

Инвеститорите в туризма по Южното Черноморие се притесняват за бизнеса си, как виждате съвместяването на нефтения терминал и танкерите с туризма?

Разбирам тяхната загриженост, но те просто трябва да почакат да си развием идеята и ще им покажем за какво става въпрос. Терминалът няма да се намира на брега и танкерите ще спират и ще разтоварват навътре в морето. Инвеститорите в туризма не бива да се притесняват за бизнеса си. Ние ще подложим на обществено обсъждане – не само на правителството, а и на всички, които живеят в района на Бургас, проекта, който сме разработили.

Те по-скоро се притесняват от евентуално изтичане на петрол във водата, а не толкова, че ще се виждат танкери и платформи?

Нормално е да се притесняват, но аз мога да ви обещая, че ние ще използваме най-добрата техническа спецификация за съоръжението. Такива инсталации има в Адриатическо море, съвсем близо до големи туристически комплекси, в Средиземно море до бреговете на Испания също. Технологията, която ние ще внедрим, се използва в Южна Франция, до Лазурния бряг  и досега няма никакви инциденти.

Терминалът в Албания остава ли във Вльора?

Планираме го за Вльора, но трябва да приключим с ОВОС-а и изработването на техническото трасе, за да кажем окончателно. Ако проучванията покажат, че технически е невъзможно терминалът да е във Вльора, ще трябва да го преместим.

Какви са другите алтернативи, след като по думите ви Вльора е прекрасно естествено пристанище за големи танкери и е най-евтиното?

Все още нямам представа, но това ще се реши от фирмите, които ще работят по проекта.

Колко остава до “рязането на лентата” на Бургас–Вльора?

Моментът, в който реално започваме, е щом започнем доклада по ОВОС и регистрираме офиси в трите държави. Някъде през април–май ще дойдат и инженерите и ще започнат да работят тук на място. Бройте 4 години от април – в края на 2010 година или началото на 2011 година ще имаме петролопровод.

Можем да направим и това, което турското правителство ще направи в края на месеца по Самсун–Джейхан - една дупка с кирката. Това, естествено, е в рамките на шегата. Но те нямат изследвания за въздействието върху околната среда, технико-икономически проучвания, нямат ангажименти за доставка на нефт. Аз не разбирам защо изобщо е тази първа копка? Вероятно ще посадят нещо там?

Как се развива комуникацията ви с българското правителство?

Както винаги – нормално. При всяко положение е по-добре, отколкото по времето на министър Валентин Церовски (б.а. министърът на регионалното развитие в правителството на НДСВ). Имам разговори с министър Асен Гагаузов.

За какво ще си говорите с него?

Ще го информирам за готовността ни да започнем работа и ще му кажа за важността на ратификацията на споразумението, което подписахме в края на януари. То трябва да се одобри от парламента. Има и една процедура, която трябва да се свърши с Македония – подписването на протокола за пресечните точки, но това не е проблем. Албания и Македония вече го подписаха.

Притеснявате ли се за ратификацията в парламента и имате ли информация дали този документ е одобрен в Албания и Македония?

Няма защо да се притеснявам. Парламентът на Македония го одобри, а в Албания е в процес на ратификация. Там имаха местни избори скоро и политиците бяха заети.