Програмата за западналите региони – големи очаквания без финансова подплата

Над половината територия от страната се обезлюдява, икономически стимули ще връщат младите

Програмата за западналите региони – големи очаквания без финансова подплата

Големи очаквания без финансова подплата – такава оценка дават кметове, чели новата правителствена програма за западналите региони, които заемат над половината от територията на страната (53.7%) и в тях живее под една трета от българите (29.2%).

Важното е, че първата стъпка е направена, сега остава програмата да заработи, коментираха кметове, с които Mediapool успя да разговаря.

"По-добре, че започнахме да правим нещо, отколкото да стоим и да чакаме и нищо да не се случва. Документът е отворен и тепърва ще търпи развитие", коментира зам.-министърът на регионалното развитие Иван Аспарухов пред Mediapool.

За слабо развити региони са определени Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните, планинските и полупланинските. Характерното за тях е застаряващо население, бягство на младите, липса на добри пътища, на социални и здравни услуги.

За съживяването им ще са необходими над 6 млрд. лв. за инфраструктура и икономически стимули за връщане на младите и развитие на частен бизнес до 2020 г. Обещават се безплатни жилища, облекчени данъчни ставки, предоставяне на терени за започване на бизнес, субсидия от 50% върху лихвите по инвестиционни кредити.

Пълното наименование на документа е Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа – Сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити региони. Публикувана е само първата част за Северозападна България, Родопите и Странджа – Сакар от 270 страници. Втората – за планинските и полупланинските все още не е готова.

Най-общо в документа са описани характеристиките на всеки регион, които подробно присъстват и в Националната концепция за пространствено развитие. Посочени са приоритетните проекти, които са до болка известни – магистрала "Хемус", скоростния път и жп линията Видин – София, тунел под Петрохан и Беклемето – Троян/ Христо Данево.

Прави се опит и за съживяване на позабравени проекти като южната тангента - Петрич - Гоце Делчев - Смолян - Кърджали - Хасково - Харманли - Тополовград - Елхово - Болярово – Царево – Бургас с дължина от 596 км. На практика това се явява дублиращо трасе на магистрала "Тракия".

Залага се и на изграждането на нови гранични пунктове като Кърджали – Комотини, край Доспат, Аврен – Миртиски – при Крумовград и дори "туристическо" ГКПП Кожари – Еталия, Гърция.

Документът е поръчан от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и е изготвен от държавното дружество "Национален център за териториално развитие", подчинен на ведомството на министър Лиляна Павлова. По думите на Аспарухов не струва много – около 20 хил. лева.

В момента тече обсъждането му по региони, във вторник се проведе в най-бедния в целия Европейски съюз – Северозападен регион във Враца.

Основният проблем - финансирането

Основният проблем за реализацията на амбициозната поредна правителствена програма за съживяване на западналите региони е финансирането. Заложено е то да става със средства от държавния бюджет и от европейските програми. Посочени са и необходимите пари по години за реализацията на проектите.

За 2016 г. например се искат 30 млн. лв. от държавния бюджет. Проблемът е, че тези пари не са заложени в проекта на Закон за държавния бюджет за 2016 г., чието обсъждане тече в момента по комисии в Народното събрание на второ четене. Това на практика означава, че програмата няма да може да започне да се изпълнява от 2016 г., както е разписано.

Зам.-министър Аспарухов обясни, че списъкът с готови проекти за 30 млн. лв. е подаден в Министерството на финансите. Парите не могат да бъдат заложени в бюджета, защото програмата все още не е одобрена от правителството. Ако това се случи през следващата година, то с правителствено постановление проектите най-вероятно ще бъдат финансирани, коментира Иван Аспарухов.

Финансиране чрез постановления, а не с ясни правила и механизъм дава възможност за случайност и субективизъм при този подход, коментира Донка Михайлова, кмет на Троян пред Mediapool.

Другият източник за финансиране на проектите са европейските програми. С изключение на Програмата за развитие на селските райони, където са предвидени бонус точки при подаването на общински проекти от западналите региони, по оперативните програми няма посочен ясен механизъм, коментираха кметове.

Съветът ми към кметовете е да седнат да си прегледат плановете за развитие и готовността с проекти, защото няма достатъчно добре подготвени, отговори им зам.-министър Иван Аспарухов, който дълги години беше кмет на Мездра – град в Северозападна България.

Една част от проектите са включени в т.нар. "банка идеи". Там са всички с "недостатъчно изяснена същност, цел и възможности за финансиране", но се подкрепят от местните общности, е посочено в документа. Плановете са те да се реализират след 2020 г.

Целенасочената инвестиционна програма за слабо развитите региони може да бъде приложена успешно единствено във взаимодействие с проектите, финансирани по оперативните програми, чрез финансови инструменти, публично-частно партньорство и частни инициативи, подкрепени от обществото, каза зам.-министърът на регионалното развитие Иван Аспарухов. По думите му ще се търси взаимодействие и с бизнеса.

Основната цел на програмата е да се спре обезлюдяването, да се намалят различията между регионите чрез ускорен икономически растеж и заетост, както и чрез развитие на териториалното сътрудничество. За да има ефект мерките трябва да се прилагат поне десет години, е посочено в документа.

Досегашният опит без видими резултати

Това е трети опит за съживяване на изостаналите региони у нас, които прогресивно се увеличават.

Първият е от времето на социализма през далечната 1982 г., когато Политбюро на ЦК на БКП приема програма "Република на младостта" за ускорено развитие на граничните райони и Странджанско-Сакарския край. Нейната цел също беше да се спре обезлюдяването на тези краища. На новодошлите се даваха безплатни къщи, а децата ходеха безплатно на ясли и градина. Закуската и обяда също бяха без пари в училище. За определен период от време хората бяха освободени от плащане на данъци, акцизи и такси. От дистанцията на времето може да се каже, че програмата е неуспешна, защото днес Странджа – Сакар е най-рядко населения район у нас.

Вторият опит за целенасочена подкрепа е от времето на правителството на Симеон Сакскобргготски. През 2003 г. бе написана програмата за алтернативно земеделие в Родопите, в която са включени 41 общини. Целта беше заради спиране на субсидиите за тютюнопроизводството, съгласно европейските изисквания, да се обучат хората да отглеждат други култури. Заложено беше разкриването на 6000 нови работни места, като за целта е бяха необходими 10 млн. лв. Програмата се провали поради липса на финансиране.

По времето на тройната коалиция през 2005 г. се прави трети неуспешен опит с Програмата за развитие на земеделието и селските райони в Странджа – Сакар, която на практика обаче не проработва.

На книга е лесно, на практика е трудно

Безспорно има необходимост от целенасочена програма за слабо развитите региони, въпросът сега е тя да заработи, коментира Николай Мелемов, кмет на Смолян, пред Mediapool. По думите му "едно е на книга, а друго е на практика".

Според кметове общините не могат сами да решат проблемите с обезлюдяването, необходима е държавна политика и подкрепа.

Търсим инвеститори, привличаме ги с терени без пари, но липсват млади хора, които да работят и така попадаме в един омагьосан кръг, коментира Мелемов. По думите му за Смолян процесът става особено тревожен.

Годишно около 2 на сто от населението в Смолянска област мигрира към големите градове у нас или в чужбина. Ако сега не се вземат мерки и не се задържат младите, след две години този миграционен процес ще е двойно по-голям, коментира Мелемов.

Дали четвъртият държавен опит за спиране на обезлюдяването, което обхваща вече над половината от територията на България, ще бъде успешен предстои да видим.

_______________

Този документ е  създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Споделяне
Реформирай това!

Проектът "Реформирай това!“ ще следи провеждането на управленски реформаторски мерки. Имаме амбицията да "реформираме“ и медийния подход към случващото се като сбор от отделни събития, за сметка на самите процеси.

Ако имате позиция, мнение или въпроси, с които да допринесете към темата, може да се свържете с нас тук.

Проектът се финансира в рамките на програмата за подкрепа на НПО в България по финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 г.

Всички писмени материали в рубриката ‟Реформирай това!“ са създадени с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България (www.ngogrants.bg).

Още от Реформирай това!