Произходът на частните колекции и доказването му разбуни духовете

Група от 13 неправителствени организации, които се представиха като национално и международно представени в областта на защитата и развитието на културно-историческото наследство, настоя парламентът да спре разглеждането на проектозакона за културно-историческото наследство. На пресконференция в сряда те заявиха, че внесеният от председателя на Комисията по култура в НС Нина Чилова (НДСВ) проект, приет на първо четене преди лятната ваканция, е противоконституционен.

Организациите, които в по-голямата си част се оказаха видни леви интелектуалци, излязоха с 36 конкретни критики и предложения за промени по проекта. Основното им възражение е срещу опита за законово регламентиране на частното колекционерство, като обвиненията са, че се отива до крайността то да се закрива.  

В момента в страната има ред частни колекции на известни бизнесмени, които са били събрани в последните две десетилетия по неизвестни начини. Техните собственици искат статутът на колекциите да бъде регламентиран, като лобито им в парламента и сред културните "фактори" е много силно.

Противоконституционни текстове

Велин Аргатски от асоциация "Археа" обясни, че противоконституционно археологическите обекти - движими и недвижими, са обявени в проекта за публична държавна собственост. "От сферата на културното наследство конституцията постановява единствено археологическите резервати, определени със закон, да бъдат изключителна държавна собственост. Останалите археологически обекти (движими и недвижими), които са извън територията на археологическите резервати, не са изключителна държавна собственост", обясни Аргатски.

"Освен това член 18, ал.4 от конституцията постановява, че държавен монопол може да се установи само със закон в изрично изброените области - железопътен транспорт, национални пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества. Без никакво съмнение, археологическите обекти остават извън приложното поле", коментира още той.

Аргатски допълни, че държавата фактически се намесва в неприкосновеността на частната собственост, включително и в правото на даден гражданин свободно да придобива и се разпорежда с недвижим имот, на чиято територия има археологически обект.

"Правна фикция, хаос, тоталитаризъм"

"Правна фикция", "хаос", "тоталитарен култовски прочит на възрожденските традиции в опазване на културното наследство" бяха само част от квалификациите за спорните текстове от закона.

Притеснителна тема е и тази за фигурата на "държателя", която се въвежда с проекта "Чилова". Според текстовете колекционер, който не може да докаже произхода на ценностите си, се превръща в техен държател, което му дава правото да ги стопанисва и излага на показ, но не и да ги продава. До 3 месеца след влизането на закона в сила собствениците на археологически находки и други ценности трябва да поискат тяхната идентификация и регистрация, като посочат откъде и как са ги придобили. Това в голяма част от случаите е невъзможно, особено когато става въпрос за наследствени колекции, смятат експертите от представилите се организации.

Именно тук, според тях, е заложен "капан", който ще доведе до укриването и изнасянето на ценности. Много  хора изобщо няма да обявят колекциите си, а продажбата на експонати от тях ще става "на черно".

Според Пламен Крайски от "Кръг Будител" законопроектът "отваря бариерите" за изнасянето на културни ценности преди приемането му. По думите му това вече се случва с пълна сила. Той подчерта, че проектозаконът няма да спре иманярите, тъй като поръчителите им ще предпочетат да плащат "смехотворните" глоби от по 3 000 лева.

Кирил Христосков от фондация "Тракия", който е бивш шеф на направление "Културно-историческо наследство" в ГДБОП, нарече фигурата на "държателя" "правна фикция" и посочи, че много по-адекватно би били колекционерът да остава собственик, но без право да продава на чужденци или да изнася културната ценност.

Организациите се обединиха около становището, че законопроектът връща държавата в тоталитарните времена, а колекционерът Димитър Иванов, издател на в. "Земя" и бивш началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС заяви, че дори тогава опазването на културното наследство е било на по-голяма висота и в края на 80-те проблемът с иманярството е бил решен.

"Големите световни музеи са създадени на основата на частните колекции, а сега малцинство от учени и музейни работници предлагат нещо, с което по-голямата част не са съгласни", коментира Иванов. Той посочи, че сега законът се харесва на Чилова, министър Данаилов и иманяря Митко Станков-Бузата, чието име нашумя през пролетта, след като стана ясно, че е нает за консултант към културната комисия в парламента. Станков е задържан многократно за износ на антики и съден за блудство, като в момента живее във Виена. Тогава обаче Чилова отрече иманярят да е консултирал проекта.

Експертите смятат, че проектозаконът може да вкара в конфликт държавата и Българската православна църква, която също притежава в момента културно-исторически ценности. 

Тръгва национална подписка против законопроекта

Евгени Сачев, преподавател в катедра "Културно-историческо наследство" във Висшето училище по библиотекознание и информационни технологии (бившия библиотекарски институт) съобщи, че тръгва национална подписка - призив за недопускане на законопроекта до разглеждане на второ четене. Зад организациите застанаха и представители на лявата мисъл и култура като акад. Светлин Русев, проф. Иван Маразов, бивш културен министър, проф. Валерия Фол, проф. Андрей Пантев и др.

От "Кръг Будител", една от организациите, обявила се против законопроекта, обявиха, че започват обществено обсъждане по темата на символичната дата 9 септември, на което са поканени и представители на Министерството на културата, Комисията по култура в парламента и други заинтересовани страни.