Прокуратурата подхвана процедурите за бежански статут

Прокуратурата е започнала проверка в Държавната агенция за бежанците (ДАБ) и в дирекция "Миграция" на МВР за предоставянето на бежански статут.

"Действията са във връзка с обществената значимост на дейността по предоставяне на статут на бежанец на чужденци и се извършват от отдел "Надзор" на ВАП. Прокурорите проверяват прилагането на Закона за убежището и бежанците, Закона за чужденците в България и подзаконовите нормативни актове", съобщиха в понеделник от държавното обвинение.

Ще се проверява и информация от Административен съд-София-град и от Върховния административен съд за производствата по обжалване решения на ДАБ за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут.

Пред Mediapool говорителят на ВАС Милена Беремска обясни, че няма конкретен повод за проверката, а държавното обвинение се е самосезирало без да вземе повод от множеството публикациите в медиите по темата.

"Тези, които не са получили статут на бежанец, са нелегални емигранти и нашата цел е да разберем как се процедира с тях от момента, в който е постановен отказ", каза Беремска.

България засили процедурите по предоставянето на статут, след като се сблъска с бежанската криза през последните месеци. Това стана част от разработените в последните седмици планове за действие на правителството. Идеята с ускореното предоставяне на статут е бежанците да получават право по-бързо да напускат страната.

Процедурата бе съкратена първоначално от 5 месеца на 21 дни, а съвсем наскоро главният секретар на МВР Светлозар Лазаров съобщи, че тя вече ще изисква само три дни.

Допреди година статути се предоставяха само в отделни случаи. Според официална информация на Mediapool за през 2011 г. България е предоставила бежански статут на 6 души, а на 166 - хуманитарен статут. В периода януари – декември 2011 г. 850 човека от 40 държави са поискали закрила от България. Отказано е на общо 319 човека.

Държавата не може да различи бежанците от нелегалните имигранти

Държавата среща трудности да различи бежанците от нелегалните имигранти, стана ясно от думите на военния министър Ангел Найденов в понеделник. Той заяви на традиционната си пресконференция в Перник, че бежанците са вече над 9000, като около 40 процента от тях са от страни, в които не се водят военни действия.

Голяма част от хората обаче нямат документи и трудно може да се установи произходът им. Затова и от Брюксел настоявали за приоритетно ратифициране на споразумението между Европейския съюз и Турция за реадмисия, което ще позволи да бъдат връщани обратно нелегално влезлите имигранти.

Хаосът, допуснат от властите при управлението на проблема с бежанците, доведе до инциденти, до засилване на ксенсофобските посегателства срещу чужденци и ескалация на общественото напрежение.

Така например след нападението срещу 20-годишната студентка Виктория, станало в началото на месеца и провокирало националистически реакции, се разбра, че алжирецът Салахедин Бин Аладин, ранил момичето с нож, е чакал от декември миналата година решение на Държавната агенция за бежанците по молбата си да получи бежански статут. Както обясни тогава вътрешният министър Цветлин Йовчев, 20-годишният алжирец е пребивавал на т.нар. външен адрес. Това е процедура, при която кандидатите за бежански статут могат да представят пред ДАБ адрес, на който ще живеят, за да напуснат центровете за временно настаняване. В случая със Салахедин Бин Аладин, обаче, въпросният външен адрес не е бил реален, тъй като той не бе открит там от полицията. По този повод МВР започна да проверява колко от тези регистрирани в ДАБ адреси са фиктивни, но засега не са оповесени данни от проверката.

Вицепремиерът Златанова повдигна и въпроса за българското гражданство

На фона на целия хаос вицепремиерът и правосъден министър Зинаида Златанова съобщи в понеделник, че България ще получи 90 милиона евросредства за справяне с бежанците и коментира, че гражданите трябва "да са спокойни, че се прави много сериозна проверка на всички, които идват от чужбина и специално на тези, които искат статут на бежанец".

Досегашните очаквания бяха в краткосрочен период Европейската комисия да окаже помощ на България за бежанците, но в далече по-малки мащаби. Официално София поиска 6 млн. евро.

От думите на Златанова обаче не стана ясно в какви срокове България ще получи многомилионната помощ. Вицепремиерът обаче подчерта, че парите няма да разрешат цялостния проблем. "Той ще се реши от материалната гледна точка, но важно е да се знае и ние това го обясняваме на нашите европейски партньори, че България досега не се е сблъсквала с такъв проблем", каза тя пред ТВ7.

Златанова засегна и въпроса за нарасналия брой на чужденци, получили българско гражданство.

"Утроил се е, от 6 хиляди на 17 хиляди на чужденците с българско гражданство. Това за мен е доста тревожен факт, защото българското гражданство не е за продан, както наскоро написа един сайт в Африка мисля, че беше със седалище, че български паспорт струва ….", заяви Златанова.

Не е ясно защо вицепремиерът обаче вкарва въпроса за предоставянето на българско гражданство в темата с бежанската криза. Традиционно най-много граждани от Македония получават български паспорти. Не е много ясна и статистиката, която предоставя Златанова. През 2012 г. вицепрезидентът Маргарита Попова е подписала през укази за даване на българско гражданството на 18 081 души.

Златанова обяви, че според нея е необходимо да се затегне режимът.

"С повече прозрачност, за да се знае кой става български гражданин, защото в момента тези укази минават някак така между капките. Хубаво е да се знае кои стават български граждани и вие да знаете, и вашите колеги, а не само аз и вицепрезидентът на Републиката. Хубаво е да се знае кой става български гражданин. Да има пълна прозрачност. Тези списъци да се публикуват например на сайта на министерството и да са публични. Държавната агенция за българите в чужбина да преосмисли политиката си за това кой признава за българин, защото имаме институция, която признава хората дали са българи или не", заяви Златанова.

Позицията на Заинаида Златанова влиза в пълно противоречие с действията на управляващите, които наскоро отново въведоха възможността да се дава статут на постоянно пребиващ за чужденец, който депозира поне 1 милион лева в българска банка. Вето върху тази разпоредба наложи президентът Росен Плевнелиев с аргумента, че това застрашава националната сигурност.

Правителството се оказа тотално неподготвено за бежанската вълна, макар че гражданската война в Сирия започна в началото на 2011 г. и след наплива към Турция можеше да се предвиди, че бежанците ще се отправят и към България.

В последните седмици кабинетът излезе с няколко плана за реакция, а вината за сегашната ситуация бе хвърлена на предишното правителство начело с Бойко Борисов.