Прокуратурата праща молба в Либия да ни върне медиците

Прокуратурата праща молба в Либия да ни върне медиците

В сряда, часове след като Висшият съдебен съвет (ВСС) на Либия замени смъртните присъди на петте български медицински сестри и палестинския лекар с доживотен затвор, от София за Триполи заминават молбите за прехвърлянето им в България. Засега никой не се наема да каже в какви срокове може да стане връщането на медиците, тъй като либийското ръководство пак заговори за “гаранции” от страна на ЕС и България, макар че непосредствено преди отмяната на присъдите семействата на 438 заразени със СПИН либийски деца получиха компенсации от по 1 млн. долара.

Като позитивен знак за наближаващия край на кризата се тълкува и решението на Районния съд в Триполи, който в сряда отхвърли гражданския иск на либийския офицер Селим Джума срещу шестимата медици за клевета и постанови, че те са невинни.

Либийският защитник на българките Осван Бизанти допусна, че Джума ще обжалва решението на съда, както направиха останалите шестима либийски офицери, чийто искове бяха отхвърлени на 27 май. Бизанти очаква положителен изход от делата на апелативната инстанция през септември. Той освен това смята, че би следвало да бъде прекратено гражданско дело, заведено от семейство на заразени деца срещу медиците, след като ищците вече са получили парично обезщетение.

Бизанти заяви пред телевизия Ал Джазира, че прехвърлянето на медиците ще зависи от това дали има възможност за изтърпят наказанието в родината си.

Запитан дали е възможно медиците да бъдат помилвани след завръщането си у дома, външният министър Ивайло Калфин каза: “Всички юридически опции са реални”, предаде ББС.

Либийският външен министър Абдел Рахман Шалкам заяви пред АП, че Триполи има желание да разгледа въпроса с трансфера на медиците. Той обаче отново направи уговорки, като каза пред АП, че сега всичко зависи от България и ЕС, които трябва да направят следващата стъпка по въпроса за възможното екстрадиране на медиците, осъдени на доживотен затвор за заразяването на либийски деца с вируса на СПИН. Шалкам заяви, че случаят все още не е приключил и че Либия все още очаква гаранции за лечението на заразените деца, предаде Франс прес.
“Топката сега е полето на България и на ЕС”, добави министърът.

ЕС вече се ангажира с лечението на заразените деца и строителство на клиника в Бенгази. Най-вероятно либийският министър има предвид превеждането на пари в Международния фонд за Бенгази, смятат наблюдатели.

Велчев: Всичко е въпрос на добрата воля на Либия

Възможно е Либия да ни откаже трансфер, но по силата на правната спогодба ние бихме могли да поискаме втори трансфер, каза главният прокурор Борис Велчев. Той уточни, че когато е бил подписван договорът с Либия през 1984 г., в България не е имало присъда доживотен затвор. Договорът освен това не предвижда и никакви срокове.

“Доживотният затвор, според нас, е вид безсрочно лишаване от свобода и духът на договора предполага да се прилага и по отношение на това наказание”, обясни Велчев.

До момента правната спогодба между двете страни не е правен трансфер на граждани и няма формирана практика за това.

Либия решава дали гражданските производства срещу медиците в Либия ще попречат на по-бързото им прибиране в България. Ако има пречки, мнението на Велчев е, че те ще бъдат технически и няма да са непреодолими. Всичко обаче било въпрос на добрата воля на Либия. ”Всичко случващо се в Либия в последните години показва, че не трябва да очакваме магически и светкавични решения”, каза Велчев.  

Не е изключено, ако Либия пусне медиците да се приберат преди приключването на гражданските производства по делата за клевета, заведени от мъчителите им, да поиска от България финансово обезпечаване на исковете.

Най-късно до края на деня документите от българската прокуратура ще пристигнат в Либия, след което, според договора, либийската страна трябва веднага да даде отговор.

“Ако отговорът се забави, ще напомним многократно за необходимостта от него” заключи Велчев.

Според прокурор Камен Михов решаваща дума по прехвърлянето на шестимата медици ще има прокурорът, който отговаря за провинцията, където се намира затворът "Джудейда". В неговите правомощия е да реши дали да допусне трансфера, или да откаже.

Според договора за правна помощ либийската страна не може да поиска медиците да не бъдат помилвани в България, зави проф. Антон Гергинов от ВКП, който движи въпроса по трансфера. Не се изключва обаче Джамахирията да поиска преразглеждане на част от договора.

Ако бъдат върнати у дома, по думите на Гергинов е напълно реалистично медиците да престоят в затвора, макар и за малко. Несериозно е и не може те  да бъдат помилвани още докато са в самолета, смята прокурорът. Той обясни, че заради висящите дела в Либия би могло да се приложи правилото, което важи при екстрадацията на осъдени лица - “отложено съгласие”. Това означава, че трансферът би могъл да се извърши след като приключат съдебните процедури по висящите дела.

България не може да преразгледа присъдата, издадена от либийски съдебни органи.

Първанов: Да не тичаме пред вятъра

Адвокат Хари Хараламбиев определи решението на ВСС в Либия като неудачно и несправедливо. Според него още от самото начало е станало ясно, че юридическите доводи нямат сила в процеса, защото действат по-могъщи от тях сили. На базата на договора за правна помощ медиците могат да бъдат върнати у нас, а след това президентът Първанов може да издаде указ за помилването им, като той ще важи и за Ашраф, добави снощи Харалампиев.

В отговор на въпрос за евентуално задействане на процедура по помилване на медиците след завръщането им в страната президентът каза, че разговори по тази тема не са полезни в случая. Нека да не тичаме пред вятъра, заяви той пред репортери в сряда.

Първанов заяви, че решението на ВСС в Либия събужда противоречиви чувства и коментари. Без съмнение положителната новина е, че отпадат смъртните присъди, и решението създава предпоставки за бързо изпълнение на договора за правно сътрудничество между България и Либия, допълни той.

Това решение отменя най-страшното, нашите сънародници вече не са заплашени от смъртна присъда, коментира премиерът Сергей Станишев, макар никой да не е очаквал сериозно Кадафи да изпълни смъртните наказания, тъй като използва шестимата като инструмент за изнудване и рекет на Запада. Станишев каза още, че решението на либийския ВСС е важна стъпка към приключване на продължилата 8 години драма и че много по-трудно би се стигнало до този резултат, ако България не беше член на ЕС.

Станишев увери, че е създадена необходимата организация да се задейства процедурата по договора за правна помощ и че целият случай ще бъде приключен окончателно едва когато медиците ни се върнат на родна земя.

Той призова към спокойствие и още малко търпение. В отговор на въпрос Станишев посочи, че България е в основата на всички хуманитарни инициативи в подкрепа на децата, заразени със СПИН и на техните семейства, "защото ние имаме нашата драма - на българските медици, а Либия има драмата на заразените деца и затова е съвсем естествено България да участва активно в работата и в събирането на средства в този фонд", каза премиерът.

Външният министър Ивайло Калфин каза, че има редица неизяснени въпроси и че не е видяно и решението на ВСС, което трябва да се анализира от правна гледна точка. По думите му обаче то е голяма крачка в положителна посока.

Според Камен Михов от Върховната касационна прокуратура няма причина да се прекратява започналото у нас разследване срещу мъчителите на медиците, дори и ако сестрите, д-р Георгиев и Ашраф се подпишат, че няма да търсят правата си.

Точно преди седмица Върховният съд на Либия потвърди смъртните присъди на медиците, с което отвори пътя за политическо решение на кризата. Осъдените подадоха молби за прошка и помилване до ВСС на Либия, който можеше да ги помилва, да замени присъдата с доживотен затвор или да потвърди смъртните наказания.

Роднините на заразените деца подписаха споразумение за компенсации от по 1 млн. долара и се отказаха от искането за изпълнение на смъртните присъди. Осъдените от своя страна подписаха документ, с които се отказват от всякакви съдебни претенции към либийската държава за осемте години, изкарани в затвора.

Парите за компенсациите се твърди, че идват от Международния фонд Бенгази, създаден между София и Триполи под егидата на ЕС и финансиран от либийското правителство, ЕС и други организации, отбелязва ББС.

Още по темата
Още от България