Прокуратурата прати КЕВР да проверява водопроводи

Осем души се заемат с бизнесплановете на 66 ВиК, загуби и дори какви тръби са закопани

Прокуратурата прати КЕВР да проверява водопроводи

Незабавна проверка за състоянието на водопроводната и канализационна мрежа на страната, какви материали са използвани за ремонти, дали тръбите отговарят на изискванията и не създават предпоставки за аварии и течове, нареди Върховната административна прокуратура (ВАП) на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в сряда.

На регулатора е възложено да провери и как се изпълняват заложените ремонти в бизнесплановете на 66-те водни оператори, които са одобрени от КЕВР и разходите за тях влизат в цената на водата. Комисията включително трябва да проследи дали влаганите в ремонтите материали отговарят като качество и предназначение на отчетените от дружествата.

Възложена е и проверка на качеството на предоставяните ВиК услуги, включително и дали са намалили операторите загубите на вода до заложените в одобрението им бизнеспланове нива.

От прокуратурата обясняват предприетите действия с обществената значимост на проблема, засягащ публични интереси.  Тя изисква от КЕВР, ако установи данни за извършено престъпление, да уведоми незабавно органите на МВР, съответната компетентна прокуратура, а обобщен доклад с пълните данни за резултатите от проверката и предприетите мерки да се изпрати на ВАП.

Не се съобщава за срок, в който трябва да де предостави този доклад.

Как осем души ще проверят близо 85 хил. км тръби

В дирекцията за контрол на ВиК операторите в КЕВР в момента работят осем души, от които сега прокуратурата иска да провери цялата водоснабдителна и конолизационна мрежа в страната. Първата има дължина от над 73 хил. км, втората – 11 700 км.

Надали експертите ще тръгнат да разкопават водопроводите, за да проверяват какви тръби да използвани. По-вероятно е проверките да са в голямата си част на хартия, но ако има измами с вложените при ремонти материали от страна на съответното ВиК, те надали ще са видими от документите по обществени поръчки и приемно-предавателните протоколи за свършената от изпълнителите работа.

Всъщност известна част от отговорите на възложените от прокуратурата проверки се съдържат в приетия през декември 2019 г. от енергийно-водния регулатор сравнителен анализ за състоянието на ВиК сектора през 2018 г., където са отчетени и загубите на вода, и изпълнението на ремонтните програми, и събираемостта на сметките и какво са свършили през годината ВиК дружествата.

Най-общо казано докладът съдържа от години повтаряни констатации, че реформите във водния сектор се случват изключително бавно, вложенията за ремонти са крайно недостатъчно, загубите не намаляват, а качеството на услугата се подобрява слабо само в големите ВиК дружества.

Също така става ясно, че голяма част от събираните от КЕВР данни няма как да бъдат независимо потвърдени, което поставя под съмнение част от истинността на досегашните проверки, а и не е сигурно доколко ще има адекватен резултат сега възложената от прокуратурата инспекция.

Доклад за 2018 г. сочат, че във ВиК сектора средно се фактурира около 39.1% от подадената вода във водоснабдителната  система. Тоест загубите на вода в страната общо са почти 61 процента. Все пак има подобрение за една година, тъй като за 2017 г. в сметките за вода са влизали едва 38.8 на сто от подадените по водопровода.

Данните показват, че измерването както на  входа, така и на изхода на водоснабдителната система, е изключително лошо и това има пряко отношение към високите нива на изхабена и неносеща приходи вода. Отчетените от ВиК операторите стойности за зониране на водопроводната мрежа и водомери обаче не могат да бъдат верифицирани от външни източници., отбелязва се в анализа.

Рехабилитирани са само 0.67% от цялата мрежа за година

Същевременно нивото на рехабилитирана водопроводна мрежа общо за сектора за 2018 г. е едва 0.62%, което е твърде далеч от дългосрочното ниво на този показател (1.25%), отбелязват от КЕВР. Според комисията това не може да гарантира устойчива поддръжка и обновяване на старата и твърде амортизирана водопроводна мрежа.

В анализа на КЕВР се посочва, че отчетените от ВиК операторите стойности за обследвана водопроводна мрежа със средства за активен контрол на течовете не могат да бъдат верифицирани от външни източници. Липсва и регистър на лабораторните изследвания за качеството на водата. Информацията се съхранява на хартиени носители и в таблици, което не гарантира надеждност на отчетните данни и не може да се планират адекватни мерки, установява КЕВР.

Част от ВиК операторите с държавно участие са започнали различни по обхват дейности по зониране мрежите на областните градове, за намаляване течовете и бърза реакция при аварии. През за 2018 г. обаче едва 16.7% от всички водомерни зони, които трябва да се реализират, са изградени. "С други думи ВиК секторът е много далеч от постигането на дългосрочното ниво на този показател на качество на услугата", констатира КЕВР.

Неизпълнение на покритите от цените на водата инвестиции

Данните показват, че част от ВиК операторите с държавно участие не са изпълнили вкараните им в цените за 2018 г. инвестиции, но преразглеждането на тарифите може да се извърши след края на тригодишния регулаторен период на бизнесплановете, който изтича в края на 2020 г.

ВиК операторите са отчели общо 107.623 млн. лв. инвестиции през 2018 г., отчита регураторът. Той посочва в анализа си за 2018 г., че водните дружества да осигурили от свои средства 46.8% от общите инвестиции, от националния бюджет и еврофондове са дошли 33.9% от инвестициите, а от държавното Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) са били осигурени със средства от такси водовземане и заустване 17.4% от вложенията във ВиК мрежа, а от оперативната програма "Околна среда 2014-2020" (ОПОС) са предоставени 1.9% от всички инвестиции през 2018 г и то в един проект в област Добрич.

В същото време обаче в доклада се посочва, че "Напоителни системи“ не е инвестирало във ВиК активи през 2018 г. .ПУДООС е отпуснало 15.227 млн. лв. за изграждане и реконструкция на водопроводни мрежи и 24.659 млн. лв. за реконструкция и изграждане на канализационни мрежи и довеждащи колектори, ОПОС е дала 4.3 млн. лв., а регионалното министерство е докладвало за предоставени от ОПОС и национален бюджет 78 млн. лв. От тези данни излиза, че инвестициите във ВиК сектора през 2018 г. са повече от обявените в същия доклад 107 млн. лв.

Много служители, лоша организация

Като друг проблем на сектора КЕВР посочва големият брой служители, както и недобрите организационни структури във ВиК операторите, които допринасят за ниската ефективност на дружествата. Също така приходите от сметките за вода не са достатъчни за покриване на разходите на предприятията, посочва КЕВР, в чиито единствени компетенции е одобряването на цената на водата за населението. Тя се повишава ежегодно, но очевидно ръстът не е достатъчен за решаване на проблемите с качеството на услугата, а в същото време потребителите са особено чувствителни на тема поскъпване.

Така ВиК секторът отчита и недостатъчно ниво на събирамост на вземанията от потребители и доставчици (89% за 2018 г.), като секторът е далеч от постигане  на дългосрочното ниво на  събираемост от  95%.

Според данните на енергийния и воден регулатор 66 процента от оплакванията на клиентите са свързани с фактурирането на услугите по ВиК, а 26 на сто са жалбите от течове и прекъсвания на водата.

Предстои да се види кога ще приключи наредената от прокуратурата проверка на водопроводите, какви ще са констатациите ѝ и какво ще се предприеме след шумно прокламираната активност на държавното обвинение по станалата обществено значима тема с водоснабдяването след поставянето на Перник на воден режим, заради недостатъчни количества в язовир "Студена".

След отпадъците, ред е и на водата

В края на януари екоминистърът Емил Димитров – Ревизоро нареди на екоинспекциите да проверят язовирите дали имат монтирани водомери, отчитащи потреблението на съответните водоснабдителни дружества. Обявената цел е да се проследи отчита ли се реално ползваната от ВиК операторите вода и рационално ли се използва наличният природен ресурс. Тогава Ревизоро каза, че ВиК лъжат колко вземат от водоемите, за да крият загубите си.

Малко преди това кметът на Свищов Генчо Генчев обяви, че водопроводът, доставящ питейната вода за 25 хиляди жители на града и в селата Вардим и Царевец, е изграден от тръби за поливни системи, а не за водоснабдителни нужди. За последните седем години новият водопровод бил аварирал 70 пъти. По думите му има и проблем и с високото съдържание на манган в питейната вода, която не минава през пречиствателна станция.

Така прокуратурата продължава да откликва на общественото внимание, нареждайки всеки ден проверки – на терени за отпадъци, на стари мини, на водоеми, а сега и на водопроводи.

Споделяне

Още от Бизнес