Прокуратурата разследва целия кабинет "Станишев" за дупката в бюджета

Прокуратурата е започнала разследване на 150 договора, сключени от 13 министерства по времето на тройната коалиция. Това съобщи пред Mediapool в понеделник градският прокурор на София Николай Кокинов. Разследването се води срещу виновни длъжностни лица за нарушения по Закона за бюджета и на Закона за обществените поръчки.

По-късно пред журналисти прокурор Кокинов уточни, че разследваните договори са 148 и са сключени от министерствата на вътрешните работи, на регионалното развитие, социалната политика, отбраната, правосъдието, образованието и науката, културата, околната среда, здравеопазването, земеделието, транспорта, икономиката, както и от тогавашната Държавна агенция за младежта и спорта.

Двете основни схеми за нарушение на Закона за държавния бюджет са прехвърлянето на средства от едно перо в друго с цел по-бързо разходване и подписване на големи сделки без задължителната санкция на Народното събрание.

Прокурор Кокинов поясни, че по повечето договори не са извършени плащания, но не каза дали са установени нарушения по Закона за обществените поръчки.

Досъдебното производство е започнало преди пет дни. На този етап не могат да се конкретизират лица, но със сигурност сред разследваните има министри, зам.-министри и шефове на държавни агенции. Според Кокинов анализът на Инспектората на Министерския съвет е показал, че става дума за нарушения на "най-високо равнище в министерствата“.

Преди две седмици премиерът Бойко Борисов разпореди да му се предостави пълна справка за сключените от кабинета "Станишев" договори, за които няма осигурено финансиране или са подписани в нарушение на Закона за обществените поръчки.

Сметката възлезе на 2 158 455 515 лева, за които преди дни премиерът Борисов заяви в Брюксел, че се чуди да ги плаща или не. Ако ги признаем за валидни, това ще означава, че като Гърция сме лъгали за скрити дефицити, а отнесем ли ги за тая година, дефицитът скача на 6-7% и въпросът с еврозоната "приключва", както обясни Борисов в петък.

Трите структури с най-голям "принос" към натрупания дълг са Министерството на отбраната, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура" към МРРБ. Те генерират общо 1.3 млрд. лева от държавния дълг към бизнеса.

МО обяви, че трябва да изплати 696.8 млн. лева по сключени договори от предишното правителство, без по тях да е осигурено финансиране. Най-много пари се дължат по контрактите за модернизацията на въоръжените сили, за купуване на жилища и строителство. Непокрити сметки има и за закупуването на препарати за чистене на басейни, яхтени круизи, туристически услуги и други.

Регионалното министерство е възложило обществени поръчки за 302.9 млн. лева, а Агенция "Пътна инфраструктура" е поръчала необезпечени дейности за 421 млн. лева.

Внушителен брой необезпечени договори има и в Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Те са за 271 млн. лева. Най-голямата дупка в бюджета на министерството отваря Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Одитът му сочи, че сключените договори превишават многократно свободните пари в дружеството. От 2005 г. до септември 2009 г. предприятието е увеличило договорените суми 18 пъти.

Договорите с неосигурено финансиране на правосъдното министерство, сключени от предишния кабинет, са за 76.6 млн. лева. Към тях има 3 анекса. Агенцията по вписванията има да дава 1.5 млн. лева, а Главната дирекция на затворите – 4.3 млн. лева на частни фирми.

Още през октомври 2009 г. министърът на правосъдието Маргарита Попова заяви, че неизгодни договори, сключени от предшественичката ѝ Миглена Тачева, са поставили министерството пред фалит. 350 млн. лева са задълженията, които е оставил старият екип в правосъдието. Само договорите за строителство на съдебни палати в столицата и Варна възлизат на над 300 милиона лева. Към тази сума има анекси за още 30 млн. лева. При проверката бяха установени и нередности при доставката на храни за затворите.

В постановлението на прокуратурата се посочва, че в изготвената от дирекция "Главен инспекторат" на Министерския съвет справка се съдържат достатъчно данни, от които може да се направи основателно предположение за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 и чл. 254а, ал. 1 от Наказателния кодекс.

В Министерството на здравеопазването сключените договори с необезпечено финансиране са за 9 млн. лв., съобщи в понеделник здравният министър Божидар Нанев. Според него те са били сключвани на регионално равнище.

Мотивите за образуване на досъдебното производство са, че длъжностните лица са нарушили служебните си задължения или са превишили властта или правата си по Закона за държавния бюджет и по Закона за обществените поръчки "с цел да набавят за себе си или за другиго облага или да причинят другиму вреда, сключвайки договори като възложители, без по тях да е осигурено финансиране, както и че в нарушение на бюджетния закон или подзаконов акт по прилагането му са се разпоредили с бюджетни средства в общ размер над 2.1 млрд. лв.“.