Промени в изборните правила няма да прочистят партийната система

Само промяна на изборния закон няма да реши наболелите проблеми в страната, защото дори Изборният кодекс да бъде “ангелоподобен”, той няма как да прочисти партийната система у нас. Такава теза изрази социологът от “Алфа Рисърч” Боряна Димитрова по време на дебат с експерти и неправителствени организации, които отказаха да легитимират с участието си инициативата на БСП за широко обсъждане на нов Изборен кодекс, целяща да удължи живота на настоящата власт.

Гражданската енергия трябва да отиде за изграждане на нови или реформиране на старите политически субекти, защото само промяна на изборните правила няма да реши проблемите, изтъкна Боряна Димитрова.

В дискусията, организирана в понеделник в Центъра за култура и дебат “Червената къща”, участваха представители на Института за развитие на публичната среда, Центъра за либерални стратегии, Асоциацията на европейските журналисти, "Прозрачност без граници".

Разделението, социално и етническо напрежение, бърз вот

По думите на Димитрова управляващите партии подхранват изкуствено разделение в обществото. Тя обобщи, че тогава, когато има нарастваща поляризация, инспирирана от властимащите, най-добрият изход са бързи избори.

Социологът напомни, че електоралната подкрепа на партиите, които са застанали зад правителството е около 1.3 млн. избиратели. “Това са около 36-37% от гласувалите”, обясни тя.

В такава ситуация съставилите правителство имат два варианта – или да търсят широка подкрепа извън Народното събрание или да опитат да поляризират ситуацията. “Когато управляващите не търсят диалог с гражданското общество, не се опитват да говорят с парламентарната опозиция, нямат друг изход освен да противопоставят - протестиращите в центъра на София на протестиращите в края на София, привържениците на правителството на образа на "платения протестиращ”, разясни Боряна Димитрова.

Според нея властта ще продължи да задълбочава разделението, за да може по този начин правителството да укрепи позицията си.

“По начина, по който вървят нещата, до няколко месеца ще има и вълна на социално напрежение”, прогнозира Боряна Димитрова. “Не искам да бъда лош пророк, но не не изключвам и етническо напрежение”, допълни тя.

"Ако днес се сее гняв, след няколко месеца може да имаме бури", припомни тя и затова според нея тази ситуация е по-добре да се реши с избори.

Мажоритарност, Велико Народно събрание и партийните дефицити

Социологът изтъкна, че е важно да се появят нови политически субекти, които обаче не могат бъдат създадени чрез пренаписването на изборните правила. Инициираният от управляващите дебат за нов Изборен кодекс, който стигна до идеи за промяна на избирателната система, цели само и единствено протакане и отлагане на един евентуален предсрочен вот.

По темата за избирателната система – дали да бъде мажоритарна, смесена или пропорционална, Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии коментира, че протестът ясно очертава нуждата от рестарт на политическата система.

Той обясни, че чиста мажоритарна система би довела до двупартийна структура на парламента и би закрепила ГЕРБ и БСП.

Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда подчерта, че трябва да се внимава да не се въвежда избирателна система, която улеснява мафиотизирането на държавата. Както Смилов, така и Цонева онагледиха изказванията си с примери от частичните местни избори за кмет на Варна.

Там участваха девет кандидати, повечето от които се заявиха като независими, но не бяха припознати за такива от гражданите. Може да се стигне до още по-дълбока феодализация и отказ от върховенство на закона, коментира Цонева по повод мажоритарния вот.

Според Ваня Нушева от "Прозрачност без граници" трябва внимателно обсъждане дали мажоритарната система може да доведе до онова разширяване на представителството, което гражданите искат, или ще се постигне тъкмо обратният ефект. Според нея при мажоритарен избор рискът е в парламента да бъдат представени две, максимум три партии. Затова фокусът трябва да бъде върху връщането на демокрацията в партиите.

Подобни идеи бяха застъпени и от Смилов, според когото “диагнозата е ясна - една партия, една групировка, една медия" и партийна система, която започва да зависи от антиевропейска и антисистемна партия. Според него управляващите нямат готовност за решаване и на двата проблема.

Ако това са проблемите на партийната ни система, те не могат да бъдат решени с изборни правила, каза Смилов. Според него най-голямата димка, която се хвърля сега, е за Великото народно събрание, другият проблем е за финансирането на партиите (да се запази ли субсидията за извънпарламентарните партии).

В този дух бе и изказването на адв. Йонко Грозев от "Движение България на гражданите”, която е една от петте партии, които започнаха преговори създаване на нов Реформаторски блок.

Грозев смята, че гражданите, които са политически активни, трябва да насочат вниманието си към факта, че промяната не става само през Изборния кодекс и искания за пряка демокрация, защото те могат да се окажат много разочароващи, а през активно тяхно участие в политическите партии. Въпросът, според него, е как се компенсират големите дефицити вътре в самите партии.

Медиите: партията на интернет срещу тази на телевизорите

Експертите поставиха и редица въпроси, свързани с медийната среда, която според повечето наблюдатели, включително и външни, е част от олигархичния модел на управление в България. Нарасналата роля на онлайн медиите и социалните мрежи донякъде противодейства на това. Както посочи Антоанета Цонева, немалка част от гражданите не се поддават на “облъчването на телевизорите".

Излезлите 10 000 протестиращи на 14 юни, когато Делян Пеевски беше избран за шеф на ДАНС, доказва, че има хора независими от манипулации, такива, които знаят кой е Пеевски, посочи Цонева. Това според нея е опълчването на "партията на интернет", за която медийният механизъм за пропаганда се е провалил, срещу "партията на телевизорите".