НС си даде поне 3 месеца живот - до приемане на нов Изборен кодекс

В условията на политическа криза, задълбочаваща се от нестихващите многохилядни протести с искане за оставка на правителството, управляващите си дадоха тримесечен срок за изработване на изцяло нов Изборен кодекс. В отсъствието на ГЕРБ, депутатите от БСП, ДПС и "Атака" приеха с 87 гласа "за" създаването на временна комисия, която да изработи закона за 3 месеца. Отхвърлено бе предложението на ГЕРБ да се направят промени в сегашния кодекс.

Въвеждането на нови правила, които да гарантират честни избори, е и искане на протестиращите.

Изработването на Изборен кодекс до края на септември е една от мерките, заложени в плана "Орешарски", одобрен в сряда.

Временната комисия за изборния закон ще бъде ръководена от Мая Манолова. Другите членове са Мариана Тотева и Филип Попов от БСП, Христо Бисеров, Четин Казак и Мустафа Карадайъ от ДПС, Петър Петров, Явор Нотев и Павел Шопов от "Атака".

Депутатите от мнозинството посветиха почти целия си работен ден в четвъртък на съставянето на временната комисия – дейност, която по принцип отнема четвърт час, особено когато няма разнобой на мнения и няма какво да се дискутира, какъвто бе сегашният случай. Другата точка от дневния ред беше второто четене на проекта за увеличение на майчинските.

Това е работа за половин час, но трябваше да я разтеглим за четири часа, за да уплътним парламентарния ден, защото днешното заседание можеше да свърши в 10.30 ч., коментира народен представител пред Mediapool.

Проблемът на управляващите е, че нямат готови законопроекти, по които да работят, а и нямат опозиция, с която да дебатират.

Тъй като обвиняват ГЕРБ, че с бойкота си на заседанията лентяйстват и не за това са изпратени от избирателите в парламента, управляващите се чувстват длъжни да симулират активност.

Затова четири часа в четвъртък си повтаряха от трибуната познати вече тези.

Така например Мая Манолова отново обясни как действащият Изборен кодекс обслужвал единствено ГЕРБ и бил написан с цел да осигури служебна победа на тази партия. Голяма част от хората не се чувстват представени в парламента. "Стои въпросът дали всички, които сега са на улицата, упражниха правото си на глас, но това е последващ въпрос, защото основната отговорност дали хората ще бъдат мотивирани да гласуват и да участват в политическия процес, е на Народното събрание", отбеляза тя.

Колегата ѝ Георги Анастасов постави въпроса за "мъртвите души" в списъците, като посочи, че според някои твърдения те са 700 000, а според други - дори 1 700 000.

Рамадан Аталай от ДПС каза, че първото нещо, което изискват хората, са демократични правила, така че всички да имат равни възможности за достъп до урните.

"След всички избори установяваме грешките, които са записани като правила, и никога не намираме време да седнем и да обсъдим причината, поради която са установени такива правила", каза той и допълни, че "когато един закон се подготвя с цел да спечелиш избори, винаги бумерангът се връща към теб".

Според Павел Шопов от "Атака" дебатът за промяна на изборните правила е твърде закъснял, като се има предвид, че се прави на 24-та година от установяването на демокрацията. Той посочи, че трябва да се обърне особено внимание на борбата с фалшификациите на изборите, защото вместо да намаляват, те са "избухнали" с пълна сила при управлението на ГЕРБ.

Депутати и от трите партии се съгласиха, че е добре да се въведе машинно гласуване, както и да се вземат реални мерки за реални мерки за изчистване на избирателните списъци.

Мая Манолова, която председателства и комисията за гражданското общество в парламента, през тази седмица бе домакин на първата среща с неправителствени организации за Изборния кодекс. Тя обеща процедурата по изработването му да е прозрачна и гражданските организации за не бъдат само фон.