Пропагандната упойка за Бургас- Александруполис

Пропагандната упойка за Бургас- Александруполис

В разгара на курортния сезон Бургас е подложен на допълнително облъчване - от манипулативна, но иначе премислена и очевидно добре платена кампания в полза на петролопровода Бургас- Александруполис. През последните дни в града долетяха и двама министри – на вътрешните работи Румен Петков и на регионалното развитие Асен Гагаузов. Всичко това се случва преди местните избори, на които явно се придава огромно значение като ключови за бъдещето на руския енергиен проект.

Правителството реализира класическа пропаганда чрез общинските си съветници точно в този момент, коментира пред Mediapool общинският съветник от СДС и координатор на ГЕРБ в морския град Димитър Николов. Срещата на т.нар. общинска комисия с Гагаузов и Петков ще изпълни около 30-40 процента от предизборната кампания на тези съветници за местните избори, защото прояви на толкова високо ниво с представителите в местния парламент са изключително редки, уточни Николов. В момента тези съветници имат гарантирано място в регионалните медии по всеки въпрос, отнасящ се за бъдещата петролна тръба. Без практически да свършат нищо, защото те само са изслушали какво обещават двамата министри, допълни Николов.

Част от информационните фойерверки покриват “тънкия” аргумент, с който БСП и група съветниците отмениха решението за провеждането на референдум – че Бургас нямал право да се произнася по въпроси от национално значение.

“Не съм против да се чуе мнението на бургазлии, но след като ми е пределно ясно, че такова съоръжение ще има, ако великите сили пожелаят това, е добре да се мисли за интереса на Бургас”, каза пред Mediapool общинският съветник от НДСВ Бранимир Петров.

“Силно ме притесняват правителствените PR акции и се ядосвам на съветниците, които се поддават толкова лесно”, коментира пред Mediapool и общинският съветник от СДС Костадин Марков. Той допълни, че десните сили в града съгласуват обща позиция и ще разясняват на гражданите, че правителството ги лъже.

Пропагандни фойерверки

В публичното пространство се тиражират откровени неистини и пропагандни фойрверки – например, че “строителният министър обеща наши танкери да зареждат тръбата”. Истината е, че времето за налагане на подобни обвръзки беше преди България да отстъпи правото си на една трета собственост в компанията, която ще реализира проекта. Сега контролът е на Русия, която държи 51%, а България и Гърция си разделиха останалите.

Затова думите на Гагаузов са само пожелание, което ще потъне веднъж в изписаното с дребен шрифт “превозвачът ще бъде определян с търг” и още по-дребната подробност, че това ще се определя от руската компания “Транснефт” и собствениците на петрола. Те може да проявят благоразположение, но не и да бъдат заставени да изберат определен превозвач. Като монополист и като превозвач по цялото разстояние от Новоросийск до Александропулис, “Транснефт” обаче е в правото си да реши каквото пожелае.

Единственото реално право е да участвуваме наравно в търговете, което е много далеч от мантрата, че “ще зареждаме”. Целта е елементарна – желаещите български компании да припознаят в министъра своя интерес и подкрепят политически верния кандидат за изборите в Бургас. Това обяснява и получената в последния момент подкрепа от страна на БСП за “неудобния” Йоан Костадинов.

Това, което българските кандидати трябва да знаят, че не могат да имат равен, дори никакъв шанс пред добре групирани в публично-частен съюз руски и гръцки превозвачи. Веднъж руските и гръцки превозвачи са по-силни, а големият български играч БМФ е в приватизация – удобно за изваждането му от състезание. Руската и гръцката държави стоят много по-плътно до интересите на своя бизнес. Българските представители на преговорите по нефтопровода едва сега се сещат, че в политическия меморандум за тръбата, в частта за гаранциите от Русия, е трябвало да се запишат ангажименти към българските превозвачи.

Разчетите на МРРБ за ползите от транзита и огромната възвращаемост на инвестиция в танкер от 100 хиляди тона звучат патетично. Тези разчети отдавна са направени от българските компании – именно затова те искаха от правителството да защити на политическо равнище правото на квота в черноморския транзит. Това обаче не се случи.

Приходи от транзитни такси ще остават в Бургас?

Още по-абсурдни са обещанията на двамата министри, че част от приходите от тразнитните такси ще остават в Бургас. След Бургас са и жителите на редица други градове и региони, от които тръбата ще отнеме стойност, влошавайки качеството на околната среда и намалявайки цената на земята, през която ще премине.

По - интересно обаче е откога постъпленията от транзитни такси, които са републикански бюджетни приходи, се разпределят от министри по време на предизборна обиколка? Досега не се е чуло да има такива решения на правителството или парламента.  

Министрите засега не обясняват и на собственици в Странджа, през чиито земи ще мине тръбата, как това ще се отрази на пазарното търсене на туристическия продукт и на оценката на развойния риск – регионален и локален.

За сметка на това се назовава “крупната” сума от 15 милиона долара годишно преки ползи в общинския бюджет. Туристическият сектор около Бургас, който непосредствено ще бъде засегнат от “входа” на нефтопровода, ще трябва да плати рисковата “премия” на възможен разлив и влошена околна среда, независимо от лозунгите за геополитеческата ценност от жеста към европейската енергийна сигурност.

Обещанието да се закупи специализиран кораб за събиране на евентуални нефтени разливи звучи резонно, докато не се зададе въпросът с чии пари ще стане това и дали не е по-разумно да не допускат предпоставки за разливи, вместо да набавят средствата за борба с него.

Срещу всички евентуални щети и рискове за българската държава стоят хипотетичните 35 млн. долара годишно от транзитни такси, които България ще печели от нефтопровода.

Интересна е и темата с какви сили и средства ще се реализира и издържа охраната на нефтопровода и крайбрежието. Досега такива разчети не са представяни. Съгласно новата доктрина на НАТО защитата на ключови обекти на енергийната инфраструктура представлява пряка отговорност на атлантическата система за колективна сигурност.

Кой ще прави ОВОС

На фона на всички тези реални проблеми не е странно, че правителството ще се опита да избегне независим международен одит за оценката за въздействие върху околната среда. Твърденията, че бургаски експерти ще участват в заседанията на Висшия експертен екологичен съвет, отвеждат към мисълта, че за целта ще бъдат поканени послушни “екологични” и “експертни” общности и набързо създадени нови неправителствени организации.

“Когато се говори само за застрашена екология, на практика това е агитационна кампания”, е контратезата на Бранимир Петков от НДСВ. В Бургас има екоопасност от години, но летвата на обществената поносимост е твърде висока, смята той: “Тук има нефтена рафинерия от десетки години, която не е по-малко опасна, но е отгледала поколения бургазлии.”

При евентуален нефтен разлив, цените на имотите тук ще паднат от 20 до 40 на сто и веднага ще свалят звездите на хотелите заради екологично опасния район, предупреди Димитър Николов.

Според него, ако има обществен комитет за преговори с правителството, в него трябва да влязат представители на браншовете, които движат местната икономика и които евентуално биха претърпели вреди – рибари, хотелиери, строителни предприемачи в морските курорти, еколози и др.

А иначе целта на правителствената агитация е ясна - Международната проектна компания (МПК) за Бургас- Александруполис ще бъде учредена до края на август. Така че местните жители, улисани с курортния сезон, ще са пред свършен факт. България вече ще приела задълженията – одобрила учредителния договор на МПК – където бе последният шанс да се отстоят интереси - без публичен дебат и без екологична оценка.

Още по темата
Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?