Провал на руската мисия. "Луна-25" се е разбила. На ход е Индия

Първата лунна мисия на Русия от 47 години насам претърпя провал, след като автоматичната станция "Луна-25" излезе от контрол и се разби в естествения спътник на Земята, предадоха осведомителните агенции, позовавайки се на "Роскосмос".

Космическият кораб бе изстрелян от космодрума "Байконур" на 11 август. На 12 и 14 август апаратът извърши две корекции на траектории. В сряда, на 16 август, автоматичната станция влезе на окололунна орбита. На 19 август обаче бе изгубена директната връзка с "Луна-25".

Сондата трябваше по план да кацне на Южния полюс на Луната на 21 август.

От "Роскосмос" в неделя съобщиха, че опитите им за установяване на връзка с апарата на 19 и 20 август не са дали резултат .

"В резултат на предварителния анализ, във връзка с отклонението на фактическите параметри на импулсите от космическия апарат, той е преминал в неразчетена орбита и е прекратил съществуването си в резултата на сблъсък с повърхността на Луната", заявяват от държавната корпорация в свое съобщение.

Сформирана е специална междуведомствена комисия, която ще разследва причините за загубата на "Луна-25".

"Системата за контрол на полети беше уязвима област, която трябваше да премине през много поправки", каза Анатолий Зак, създател и издател на сайта www.RussianSpaceWeb.com, който следи руските космическите програми.

Според него Русия е избрала много по-амбициозен план за кацане на Луната, преди да предприеме по-лесна орбитална мисия - обичайната практика за СССР, САЩ, Китай и Индия.

Мисията пораждаше надежди в Москва, че страната се завръща в лунната надпревара.

Провалът ѝ обаче подчертава упадъка на космическата мощ на Русия след успехите, постигнати в космическата надпревара по време на Студената война, коментира Ройтерс. Москва първа изстреля спътник в околоземна орбита - "Спутник-1", през 1957 г., а космонавтът Юрий Гагарин беше първият човек, полетял в космоса през 1961 г.

Досега Русия не беше правила опити за полет до Луната след 1976 г., когато беше изстрелян апаратът "Луна-24". По това време начело на СССР беше Леонид Брежнев, припомня агенцията.

Преди повече от десетилетие неуспехът на проекта "Фобос - грунт" от 2011 г. към един от спътниците на Марс подчерта предизвикателствата пред космическата програма на Русия: апаратът не успя дори да излезе в околоземна орбита и се разби, падайки в Тихия океан през 2012 г.

В крайна сметка в първото десетилетие на ХХІ век Русия се спря на идеята на мисията "Луна-25" до Южния полюс на естествения спътник на Земята.

Неуспехът ѝ означава, че Русия може и да не е първата, която ще вземе проби от замръзналата вода, която според учените се намира на Южния полюс на Луната.

Не е ясно засега какво ще е дългосрочното въздействие на провалената мисия върху лунната програма на страната, която предвижда още няколко подобни изстрелвания в следващите години, отбелязва Ройтерс.

Русия се надпреварваше с Индия за този район на Луната, където в неделя стана ясно, че индийският космически апарат "Чандраян-3" е извършил последната маневра, подготвяйки се за кацане на Луната.

Специалистите започват да проверяват системите, се казва в публикация на Индийската организация за космически изследвания (ISRO), в профила на агенцията в социалната мрежа Екс, доскоро известна като Туитър, цитирана от осведомителните агенции.

Контролираното кацане на Южния полюс на Луната е планирано да започне на 23 август.

Лунната мисия "Чандраян-3" беше изстреляна на 14 юли. Ако бъде успешна, Индия ще стане четвъртата страна след СССР, САЩ и Китай, осъществила кацане на сонда на естествения спътник на Земята.

"Чандраян-3" е третият индийски апарат за изследване на Луната. Първият завърши обиколката си около Луната през 2009 г. Лунната мисия "Чандраян-2" стартира през 2019 г. Освен извеждането на апарат в орбита, тя включваше и спускане на модула "Викрам".