Всяка сутрин и вечер по трима учители от ахелойското основно училище "Христо Ботев" сядат зад волана на училищните автобуси. Те карат деца от и до близките Несебър, Свети Влас и Равда, тъй като в училищата там няма достатъчно места за всички. Голяма част от тях са бежанци от Украйна. Тази година в ОУ "Христо Ботев" са записани 104 деца бежанци.

В началото училището не разполага с училищни автобуси и ангажира частна фирма. По-късно от Министерството на образованието и науката (МОН) дават на ОУ "Христо Ботев" един 35-местен училищен автобус, а след месец и втори.

"Сега имаме два училищни автобуса по 35 места, но тази година имаше толкова желаещи за нашето училище, че просто не можахме да ги обхванем. Наложи се да ползваме и допълнителен микробус с 20 места", казва директорът на училището Юлияна Атанасова пред Mediapool.

Училищен автобус, Сн. БГНЕС

В района има много деца бежанци. Толкова много са, че в "Христо Ботев" в Ахелой не успяват да приемат всички желаещи. Училището има по две паралелки от всеки клас, които са пълни, а няма и свободни стаи за допълнителни класове.

"Повечето живеят в Слънчев бряг по хотели. Някои семейства, които имат възможност, са си купили и собствени жилища. Във Влас също има страшно много бежанци", обяснява Юлияна Атанасова.

Въпреки предизвикателствата като езиковата бариера, от училището смятат, че интеграцията на децата бежанци е по-скоро успешна.

Децата, войните и образованието

Глобализацията и ключовите събития в международен план през последното десетилетие оказаха силно влияние върху миграцията в рамките на Европа и Европейския съюз.

Образователната система има много важна роля, за да спомогне за по-бързата и успешна интеграция на бежанците. Въпреки предизвикателствата, българската образователна система се справя сравнително успешно с тази задача.

Точна статистика колко деца от Украйна живеят в България няма. Държавната агенция за бежанците води статистика за настанените в центровете, които управлява. Според тези данни към края на октомври 2024 в териториалните поделения на агенцията има 32 деца на възраст 0-4 г. и 455 на възраст 5-17 г.

Последните известни данни за украинците в България (от 2023 г.) са, че те са около 70 000 и 40% от тях са деца.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2023 г. броят на имигрантите в България е 39 790, като 32 198 от тях са граждани на държави извън ЕС. От тях 6 824 са деца и тийнейджъри до 19-годишна възраст.

По-голямата част от бежанците и лицата, търсещи закрила в България са от Украйна, Сирия, Афганистан и Мароко. Същите са най-представените етнически групи и сред децата бежанци, коментира пред Mediapool представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн.

Предизвикателствата

Срещата на децата бежанци и българската образователна система е трудна най-вече заради езиковата бариера. Украинските деца по-лесно и бързо свикват с езика, поради сходствата на майчиния им език с българския, но за тези от други държави това се оказва едно от най-големите предизвикателства.

Според училищния психолог Дора Стойнева обаче и децата бежанци от Украйна срещат трудности с адаптацията си. В практиката си тя е работила предимно с тийнейджъри, а основният им проблем е именно езикът.

"Това е една кризисна и преходна възраст и допълнителните трудности от езиковата бариера са значителна пречка за интеграцията им", казва тя.

По думите на Кристина де Бройн невладеенето и слабото разбиране на български език и липсата на подготвителен курс по български, с "акцент на ориентиране в образователната ни система и изучаване на специфична терминология по предмети води до това децата, които са записани на училище, да са демотивирани и да спрат да посещават учебните занятия".

Оказва се, че през последните години, особено децата от Близкия Изток, в по-голямата си част никога не са посещавали училище в родните си страни и съответно нямат учебни навици. Това прави интегрирането им в българската образователна система още по-трудно, отбелязват от УНИЦЕФ.

Що се отнася до децата бежанци от Украйна, ситуацията е различна. От една страна, голяма част от тях и техните семейства живеят в курортни градове в България, където невинаги има възможност да бъдат записани в местното училище. От друга, не малко родители предпочитат децата им да продължат да учат в украински училища макар и дистанционно, сочи информацията на УНИЦЕФ.

Добрите практики

Образователната система на България не за първи път приема деца бежанци и е развила някои добри практики. През годините, както и към момента, УНИЦЕФ и други организации подкрепят и организират различни форуми с цел повишаване на капацитета на учителите за работа с деца бежанци.

"Като цяло достъпът на деца бежанци до образователна система е един от успешните примери на страната при интеграцията на бежанци. Има създадена система и условия за записване и насочване на децата. Има възможности за подкрепа и децата добре се адаптират", твърди де Бройн.

Министерството на образованието и науката е разработило методика за преподаване на български език като втори език. Съставени са и ръководства за обучението в начален и прогимназиален етап.

"Трудно им е по български език. Ние им предлагаме допълнително обучение. Тази учебна година имаме две групи, миналата имахме три", обясни директорката на училището в Ахелой Юлияна Атанасова. Тя допълва, че децата от началния етап учат езика много бързо, тъй като са по цял ден в училище. А това, че българският е някакво предизвикателство говори и наблюдението ѝ, че голяма част от учениците от Украйна се справят много добре с други предмети като математика.

Министерството на образованието е изготвило и учебни програми и учебници, които да бъдат в помощ на учителите да научат децата бежанци на български език. Препоръчва се и наемане на образователни медиатори – хора от бежанската общност, които да помагат на учителите, родителите, а и на децата.

"Много е важно, както децата, така и родителите им да бъдат подготвени и информирани преди процеса по записване. Тук, ролята на социални работници и медиатори, които владеят езика на бежанците, е ключова. Тяхната роля е също толкова важна и в първоначалния етап, когато децата тръгнат на училище, защото могат да подпомагат комуникацията между образователната институция, децата и родителите", обяснява представителката на УНИЦЕФ в България.

Според нея, има място и за подобрения, които биха улеснили интеграцията – подготвителна програма за интензивно изучаване на български език, както и въведение в предметите и терминологията.

По думите на училищния психолог Дора Стойнова учителите подхождат с търпение.

"Това е и сред основните качества на всеки учител – той трябва да подхожда към индивидуалността на всяко дете. Била тя и по-изявена, защото идва от друга страна и култура. Всяко дете е индивидуално и учителите са научени да подхождат така. В по-голяма част от случаите учителите проявяват професионализъм и търпение, но не винаги това води до желаните резултати", казва тя.

Страховете и травмите

Неправителственият сектор и държавата обучават учителите как да разпознават и подкрепят децата, които изпитват стрес и имат травми и страхове.

Според Стойнова често децата бежанци се държат неподходящо, но това се дължи на подсъзнателни механизми заради множеството трудности, които преживяват,.
"Голямо предизвикателство пред децата е и случващото се в родната им страна и напрежението, на което са подложени", пояснява тя.

Някои от децата в училището в Ахелой също преживяват стрес и работят с училищния психолог.

Добро отношение и бързо приемане

Според наблюдения на Стойнева българските ученици са широкоскроени и дискриминация към съучениците им от други държави не се забелязва.

В Ахелой българчетата и украинчетата се разбират добре, вече има изградени приятелства, ходят си на гости.

Тази година учителите от училището организират събития за културен обмен "Българска вечер", "Украинска вечер" и "Руска вечер".

"Особено в единия клас, където имаме българцета, украинчета и 4-5 русначета. Всички споделиха културите си. Беше много интересно. Правиха трапези с типичните ястия, майки разказваха как празнуват празниците при тях. Между децата от Украйна и Русия няма никакво напрежение, даже дружат, езикът ги сближава", разказва Атанасова.

Всеки пети ученик в Австрия не говори немски

Предизвикателствата, пред които се изправя българската образователна система при интеграцията на децата бежанци, са глобални и в по-големи мащаби в страните от Западна Европа.

Например в Австрия, където притокът на имигранти е много по-голям, проблемът е още по-дълбок. Много от децата не владеят добре немски език, произхождат от семейства в неравностойно положение, а понякога имат зад гърба си травматични преживявания от бягство и война.

Училищата далеч не са подготвени за това предизвикателство. По думите на местен учител "вече не могат да се справят".

Във Виена делът на населението с "мигрантски произход" е най-високият за страната – около 50 %. Всеки пети ученик в началното училище не владее немски език на достатъчно ниво, че да се справя с уроците. Ако се вземат предвид само първокласниците, делът е още по-висок – 44.6%. В някои квартали на Виена той е дори над 60 на сто.

Голям процент от първокласниците, които не говорят немски, са родени в Германия – 60.9 на сто. А дори и задължителната предучилищна не решава проблема. Очевидно те растат в сравнително изолирани общности, както посочва учителят Илкай Идискът, известен от филма "Фаворит".

Съществуват и дефицити в умения, които нямат нищо общо с владеенето на езика. Според националния доклад за образованието на Австрия за 2021 г. 10.7 % от децата, които започват училище в страната, се връщат в предучилищна група заради липса на ключови умения. Липсват им внимание, концентрация, умения за работа в екип, а някои дори не знаят как да държат молив.