От десетилетия беларуската опозиция е преследвана и подлагана на изтезания, а немалко политически затворници приемат сътрудничество с КГБ с надеждата за освобождаване. Днес вербуването все по-често се случва на "бизнес принцип": президентът Александър Лукашенко залага и на личния си чар, рекламирайки Беларус като страна на реда, слънцето и красивите жени.

Не само дроновете, които редовно навлизат във въздушното пространство, представляват заплаха за Полша. Опасност създават и обучените, финансирани или манипулирани от Беларус шпиони, които могат да присъстват и в редица други държави членки на ЕС. Полският всекидневник Gazeta Wyborcza публикува подробно разследване за това как агенти, идващи от Беларус или подкрепяни оттам, се внедряват на територията на Европейския съюз и кои полски граждани – често без да осъзнават – снабдяват руските и беларуските служби с информация.

Авторите на разследването, Марга Панас-Говорска и Анджей Говорски, припомнят, че през септември тази година полските служби арестуваха 33-годишния таксиметров шофьор Уладзислау Надзейка. Той едновременно е бил член на опозиционна организация, определяна от Минск като екстремистка, и е предоставял данни за полски и беларуски активисти на беларуската КГБ. Според Gazeta Wyborcza подобни "двойни агенти" може да действат из цяла Европа.

81-годишният опозиционен политик Зянон Пазняк, живеещ в емиграция от 1996 г., публикува през април текст, който предизвика широк отзвук и остри дебати. В него той описва къде и какви беларуски шпиони, агенти или посредници действат на полската и европейската сцена, чрез които режимът упражнява влияние върху опозицията и диаспората. Сред първите споменати са Анатолий Лебедко, Алес Михалевич и Миколай Демиденко.

Най-изненадващото име е това на Лебедко. Политикът, който все още живее в Беларус, стана известен през 90-те години като радикален противник на Лукашенко. Срещу него бяха образувани дела за "сътрудничество с чуждестранни организации", през 2004 г. организира опозиционни протести, а през октомври същата година беше арестуван и жестоко пребит заедно с други активисти и фотограф на Associated Press. Случаят му привлече международно внимание, а BBC съобщи, че репресиите са засегнали и неговото семейство. Днес Лебедко е съветник на лидера на беларуската опозиция в изгнание Светлана Тихановска. Пазняк не представя преки доказателства за сътрудничество с режима, но отбелязва, че властите често използват "доверени" опозиционни фигури за събиране на информация.

Другият споменат опозиционер е Алес Михалевич – съперник на Лукашенко на президентските избори през 2010 г. След кампанията той е арестуван от КГБ, а през януари 2011 г. се обажда на съпругата си от ареста с молба тя да не изнася речи за ситуацията в Беларус в Европейския парламент и полския сейм. По-късно Михалевич успява да избяга в Чехия, където получава убежище. Според Пазняк цената на освобождаването му е била сътрудничество с КГБ.

Миколай Демиденко се появява като активист в протестите срещу режима в началото на 2010-те години. Срещу него са водени няколко дела, лежал е в затвора за кратко, а жилището му е било претърсвано от агенти на КГБ.

Пазняк предупреждава, че и тримата са имали директен контакт с КГБ и има ясни индикации, че са приели колаборация в замяна на свободата си. Той споменава и журналистката Наталия Радина, ръководител на инициативата и портала "Харта 97". При обиск в редакцията през декември 2010 г. тя публикува кратко съобщение: "Всички сме в КГБ". Днес Радина живее като политически бежанец в Полша и изгражда мрежа за беларуска солидарност. Пазняк я предупреждава да не събира и съхранява данни за диаспората, тъй като това излага хората на риск от беларуските и руските служби.

Полското издание нарича най-ефективните агенти "хибридни". Това са хора, прекарали дълги години в беларуски затвори, подложени на изтезания и освободени едва след това. Сред тях Gazeta Wyborcza посочва историка и университетски преподавател Яухений Дудкин, емигрирал в Полша през 2018 г. Според вестника "Наша Нива" той е действал като агент на КГБ под псевдонима "Радзивил". Дудкин първоначално признава това във Facebook, после изтрива публикациите си и отрича обвиненията.

През последните години бяха разкрити и внедрени тайни агенти, сред които фотографът Иван Мишук във Варшава, известен като хроникьор на беларуската опозиция. Освен снимки той е предавал и информация, използвайки оперативен паспорт под името Иван Машин.

Най-ефективният модел се оказва "шпионажът под прикритието на бизнес". Беларуски и руски служби създават стартъпи, малки фирми и уж граждански инициативи, които привличат опозиционери с аполитични услуги, а междувременно събират данни за тях. Чрез активното си онлайн присъствие тези структури целенасочено променят образа на Беларус: страна на реда, чистите улици, традициите, немодифицираната храна и красивите жени. Полша, в контраст, е представяна като хаотична, обедняваща и милитаризирана държава.

Между Минск и Варшава тече ожесточена пропагандна война, сходна с тази, която води и унгарското правителство. Докато в Полша се говори за "зони без ред", беларуската пропаганда предлага образа на мирна, сигурна и привлекателна държава.

В тази имиджова кампания активно участва и самият Лукашенко, представян като "президентът на красивите жени", силен, но и грижовен лидер. Той присъства на фестивали, танцува на балове и позира във фотосесии с работливи беларуски жени.

Все повече сайтове – едновременно бизнес и пропагандни канали – рекламират туристически пътувания до Беларус. Според Gazeta Wyborcza интересът засега остава ограничен, което може би е за добро: туристите лесно могат да попаднат в капан и неволно да се превърнат в източник на информация за беларуските тайни служби.