Въпреки напредъка на съвременната медицина в тестването, превенцията и лечението на ХИВ, Европа сериозно изостава от целите си до 2030 г. да елиминира СПИН като заплаха за общественото здраве. Все още близо 50% новите случаи в Европа и 54% от новите случаи в Европейския регион на Световната здравна организация (СЗО), който включва и Централна Азия, се откриват твърде късно за оптимално лечение. Това означава, че много хора не получават животоспасяващо антиретровирусно лечение и здравни грижи достатъчно рано, което увеличава риска от развитие на СПИН, риска от смърт и по-нататъшно предаване на ХИВ, което СЗО определя като "скрита криза". Същевременно глобалните съкращения във финансирането на борбата с ХИВ заплашват да компрометират десетилетия напредък в борбата с инфекцията.

По данни на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC) новите случаи на ХИВ в Европейския регион на СЗО като цяло са се увеличили от 149 000 през 2010 г. до 156 000 през 2025 г., което е увеличение с 5% вместо целевото намаление от 75%. А в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство макар инфекциите да са намалели с 20% от 24 000 на 19 000, това е далеч под целта за 75% спад до 2025 г. Донякъде случващото се дължи на войната в Украйна, тъй като и преди нея Русия и Украйна бяха двете държави с най-виско разпростренение на ХИВ, а военните действия влошават ситуацията. Но дори държавите в ЕС изостават от поставените си цели.

Ако всички хора с ХИВ в Европа получаваха ефективно лечение с антиретровирусна терапия, това би спряло по-нататъшен ръст на епидемията. Целта на антиретровирусното лечение е да се постигне "неоткриваем" вирусен товар при пациента с ХИВ – което означава, че той се чувства добре, има по-малък риск от усложнения и се предотвратява предаването на ХИВ по сексуален път и от майка на дете. Но ECDC изчислява, че около 30% от всички хора с ХИВ в Европа или 620 000 души живеят с преносими нива на вируса, което е двойно повече от целта за 2030 г. от 14%. Има значително подобрение от 2017 г., когато 57% от всички хора с ХИВ са имали непотиснат вирусен товар, но прогресът е спрял около пандемията от Covid и подобрението оттогава насам е с много по-бавни темпове.

Лечението в България е осигурено, но пътят до него е труден

През последните 10 години в България всяка година се регистрират между 200 и 300 нови случая на ХИВ, като страната ни е сред държавите с ниски нива на разпространение на вируса. Държавата покрива лечението на пациентите с ХИВ с антиретровирусна терапия, благодарение на което свързаната със СПИН смъртност у нас е намаляла двойно в последните 15 години: към 2010 г. средно 78 души със СПИН са умирали годишно, докато към 2024 г. тази бройка е средно 40 случая. Въпреки това, определен брой смъртни случаи продължава да се регистрира всяка година, главно поради късно откриване на инфекцията и съпътстващи заболявания. В края на януари 2026 г. правителството в оставка прие Национална програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции 2026-2030 г.

"България отбелязва напредък, но все още не достига международните цели за контрол на епидемията. По последни оценки около 88% от хората, живеещи с ХИВ у нас, знаят своя статус. Това означава, че сме сравнително близо до първата цел на ООН – към 2020 г. тя е 90-90-90 – 90% от всички хора, живеещи с ХИВ, да знаят своя статус, 90% от диагностицираните да получават антиретровирусна терапия, 90% от хората на лечение да имат потиснат вирусен товар. В същото време едва около 71% от диагностицираните получават антиретровирусна терапия, което показва сериозно изоставане във включването и задържането в лечение. Добрата новина е, че 95% от хората, които са на терапия, постигат потиснат вирусен товар.
Това означава, че лечението в България е ефективно и качествено. 

Така проблемът не е в медицината, а в пътя до лечение. Хората се диагностицират, но част от тях не успяват да стигнат до лечение или отпадат от системата", казва пред Mediapool Александър Миланов, клиничен социален работник в центъра за сексуално здраве CheckPoint-София . Той посочва, че причините за това са комплексни, сред които стигма, страх от разкриване на статуса, социална уязвимост, бедност, липса на подкрепа, понякога дори липса на транспорт до най-близкия център за лечение на ХИВ. 

В практиката си като клиничен социален работник той наблюдава, че моментът между диагнозата и започването на терапия е най-критичният: "Това е период на шок, тревожност и несигурност. Ако човек не получи навременна психологическа и емоционална подкрепа, има реален риск да изчезне за системата. В България пациентът често е оставен сам да извърви пътя до лечението. Между положителния тест, потвърждението и старта на терапия има няколко стъпки, на всяка от които човек може да се откаже. Затова ключовият въпрос вече не е само колко хора тестваме, а какво се случва с тях след положителния резултат. Ако искаме да постигнем контрол върху епидемията, трябва да инвестираме в ранна диагностика, пациентска навигация в ХИВ, социална подкрепа и лесен достъп до терапия още в първите дни след диагнозата. С други думи лечението в България работи отлично. Предизвикателството е хората да стигнат до него навреме и да останат в него", казва Миланов.

По думите му проблем със скритата заболеваемост у нас има и той не трябва да се подценява. По експертни оценки около 10–12% от хората с ХИВ у нас не знаят своя статус. Това означава, че не се лекуват и могат без да знаят да предават инфекцията. "Водещата причина не е в липсата на тестове или лекарства, а късната диагностика, свързана със стигма и страх. Много хора избягват да се изследват, защото се страхуват от дискриминация или разкриване на интимни детайли от личния им живот. В резултат част от хората научават за инфекцията си едва когато заболяването се е разгърнало и пораженията са доста сериозни. Това е най-сигурният признак за скрита заболеваемост. Докато стигмата е по-силна от превенцията, винаги ще има хора извън статистиката", посочва Миланов.

Той дава пример, че понякога човек положителен резултат и изпада в шок, вследствие на който не предприема нищо. "Имали сме пациенти, които се връщат след месеци или година, вече с тежки опортюнистични инфекции не защото няма лечение, а защото са се страхували. Социалната уязвимост също не е за подценяване. Част от хората живеят в бедност, имат зависимости или психични проблеми. За тях терапията не винаги е приоритет, когато се борят за ежедневното си оцеляване. И не на последно място – стигмата. Все още има хора, които се страхуват да споделят статуса си дори пред медицински специалисти, още повече че мнението на лекарите за ХИВ не се е променило много. Затова големият проблем не е в лекарствата, а в пътя до тях", казва Миланов.

Достъпът до PrEP остава силно ограничен

Съвременната медицина вече предлага и достъп до предекспозиционна профилактика (PrEP) – лекарство, чийто прием предотвратява инфектирането с ХИВ. Този тип профилактика се препоръчва за хора, които са здрави, но имат рискови сексуални контакти или са партньори на човек с ХИВ с непотиснат вирусен товар. В България обаче достъпът до PrEP е силно ограничен и не е част от публичната здравна система.

"Лекарството се заплаща от пациента, което означава, че достъпът зависи от доходите, а не от риска. В много европейски държави PrEP е безплатен или субсидиран и това води до реален спад на новите инфекции. Там той е стандартен инструмент за превенция. В България осигуряването на PrEP на практика зависи от добрата воля на фармацевтичната индустрия, отделни лекари и CheckPoint София, което не е устойчива политика за обществено здраве", коментира Миланов.

Националната програма за превенция на ХИВ и сексуално предавани инфекции 2026-2030 г. предвижда само пилотни дейности за PrEP, но не и по-широкото му приложение. "Това е стъпка напред, но твърде предпазлива, докато Европа вече го прилага масово, България тепърва ще го тества. Епидемията обаче не чака пилотни проекти, ако искаме реално намаляване на новите инфекции, PrEP трябва да стане част от публичната система. Сигурен съм, че и на това ще му дойде времето", коментира Миланов.

Той допълва, че България има система за превенция, но тя работи неравномерно. Държавата осигурява безплатно лечение и поддържа мрежа от кабинети за тестване. Това е важна основа, но реалната работа с уязвимите групи се извършва основно от неправителствени организации и то спорадично – когато има пари и организациите могат да изпълнят изискванията на обществените поръчки на Министерството на здравеопазването. Така държавата разчита на неправителствените организации за най-трудната част от превенцията, но финансирането е нестабилно и това ще остане така поне до 2030 г.

В България четири пъти годишно се провеждат кампании за превенция и повишаване на осведомеността за ХИВ/СПИН – около 1 декември – Световния ден за борба със СПИН, около 14 февруари – Свети Валентин, третата неделя на май, когато отбелязваме Деня на съпричастността към засегнатите от ХИВ/СПИН и последният етап е традиционната лятна АнтиСПИН кампания. Инициативите по време на кампаниите включват безплатни тестове, информационни събития, разпространение на образователни материали и консултации, като основната цел остава ранното откриване на инфекцията и осигуряването на адекватна подкрепа и лечение за всички засегнати.

Стигма: Под 30% от българите са готови да работят и поддържат приятелство с ХИВ-позитивен

Въпреки сериозния напредък в медицината, преобладаващата част от българите не са склонни да имат приятели с ХИВ, да сключат брак с човек с вируса и не одобряват носители на ХИВ да са учители и лекари. Едва една четвърт от българите (25%) са готови да поддържат приятелство с ХИВ-позитивен, 3% биха сключили брак с човек с диагнозата и само 29% биха работили с ХИВ позитивен колега. Това показва проучване от 2024 г. на агенция "Тренд" по поръчка на сдружение "Здраве без граници", което управлява единствения недържавно финансиран център за сексуално здраве CheckPoint-София.

"Ако под 30% от българите са готови да работят или да поддържат приятелство с човек с ХИВ, това показва много високи нива на стигма. Това означава, че ХИВ все още се възприема не като медицинско състояние, а като етикет. Основната причина е липсата на системно здравно и сексуално образование и дългогодишното спорадично говорене по темата. Много хора вярват, че могат да се заразят при ежедневен контакт. В същото време хората, живеещи с ХИВ, рядко говорят открито за статуса си заради страх от дискриминация. Така се затваря порочен кръг. Стигмата не е само социален проблем, тя е директна причина за късна диагностика и нови инфекции", казва Миланов.

По думите му ако искаме промяна, тя трябва да започне от образованието, постоянните кампании и ясното послание, че човек на лечение с неоткриваем вирус не предава ХИВ, включително на партньорите, децата си, лекарите и стоматолозите и др. "Докато обществото се страхува повече от хората с ХИВ, отколкото от самия вирус, превенцията няма как да е ефективна", коментира той.

Гърция : стигма, мигранти, съкращения във финансирането

В Гърция над 53% от новите случаи са късно диагностицирани, а над 38% от новооткритите 650 нови случая през 2024 г. са сред хора с негръцки произход – предимно хора от Субсахарска Африка и граждани на Централна и Източна Европа. Пероралната PrEP е достъпна с рецепта от 19 май 2025 г., но се отпуска изключително чрез 24 аптеки в държавни болници – 17 от които са в Атина, което създава сериозни бариери за хората, живеещи в селските райони и на островите.

Графика: Случаи на ХИВ на 100 000 души население, 2024 г.

Източник: Европейския център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC)

Стигмата в здравните заведения остава основна бариера в цяла Европа и Гърция не е изключение. Значителна част от здравните специалисти съобщават за ограничени познания за ключови понятия като "неоткриваем = непредаваем ХИВ", PrEP и PEP (Профилактиката след рискова експозиция), което компрометира както качеството на грижите, така и доверието на пациентите. Тази ограничена осведоменост допринася за стигматизиращи нагласи в здравните заведения, подкопавайки доверието на пациентите и обезкуражавайки хората в риск да търсят своевременно тестване или превенция.

"Борбата със стигмата в Гърция изисква устойчиви инвестиции в обучението на здравни специалисти, национални кампании за повишаване на осведомеността за ХИВ, основани на доказателства. Без такива усилия ползите от напредъка в медицината по отношение на превенцията и лечението на ХИВ ще останат недооценени", казва д-р Константинос Протопапас, специалист по ХИВ в университетската болница "Атикон" в Атина.

Гърция не е подмината и от глобалните съкращения на финансирането за борба с ХИВ. Д-р Джота Лурида, старши консултант по вътрешни и инфекциозни болести в болница "Евагелисмос" казва, че има проблем с недиагностицираните и нелекувани мигранти, които се опитват да достигнат Европа, поради "перфектната буря от намалени бюджети за диагностика и лечение в страната им на произход, съчетани със съкращения във финансирането на гръцките неправителствени организации, работещи с мигранти".

Испания: PrEP напуска болниците и отива в близката аптека

В Испания понастоящем не се правят съкращения в политиките, свързани с ХИВ, а напротив: предприемат се мерки като разпространението на PrEP в аптеките, безплатното разпространение на презервативи и неотдавнашното финансиране на иновативно превантивно лечение за ХИВ, състоящо се от две инжекции годишно. В края на 2024 г. Министерството на здравеопазването и Националният епидемиологичен център към здравния институт "Карлос III" публикуваха доклад, разкриващ тенденция за намаляване на новите случаи на ХИВ в Испания между 2013 и 2023 г. Той обаче подчертава и продължаващото късно диагностициране, особено при жените и възрастните хора.

Маркос приема предекспозиционна профилактика (PrEP) от три години – лекарство, което го предпазва от ХИВ и е въведено в здравната система няколко месеца преди избухването на пандемията. "Взимам по едно хапче на ден и това е", казва той. В Испания лекарството се разпространява в болничните аптеки, но през септември 2025 г. Министерството на здравеопазването поиска разрешение от Испанската агенция за лекарствата и здравните продукти лечението да започне да се отпуска в обикновените аптеки. Въпреки че системата за получаване на лекарството в болничните аптеки, поне в Мадрид, вече е много добре смазана, Маркос признава, че би било много по-лесно да отиде в доверената си аптека.

Според испанския министър на здравеопазването Моника Гарсия "няма смисъл младите здрави хора да ходят в болница, за да получат лекарството". Според последния доклад на информационната система на испанската програма за предекспозиционна профилактика на ХИВ над 70% от потребителите на PrEP са на възраст между 25 и 44 години.

Лукас, който е почти на 40 г. и също живее в Мадрид, е потребител на PrEP. Като медицинска сестра той приветства инициативата на министерството и посочва важен момент: здравните специалисти се нуждаят от обучение: "Все още съм изненадан от броя на колегите, които не знаят какво е PrEP." Лукас разказва как е трябвало да обясни на лекаря си, че приема лекарството и какво включва то. "Няма смисъл да мога да получавам хапчетата от аптеката си, ако трябва да го обяснявам, с цялата стигма, която това носи", казва Лукас.

Джулия дел Амо, директор на отдела за ХИВ и полово предавани инфекции в Министерството на здравеопазването признава, че все още е необходимо да се обучават специалисти относно PrEP, но също така казва, че вече проведените курсове имат огромен успех.

В момента 34 183 души в Испания използват PrEP. По-голямата част от потребителите са в Каталуния (10 653), Мадрид (9 828) и Андалусия (4 700), следвани от Валенсиянската общност и Страната на баските. Останалите региони имат по-малко от 1000 пациенти, според последните данни на Министерството на здравеопазването, предоставени на El Confidencial.

Д-р Мария Веласко, говорител на Испанското дружество по инфекциозни болести
посочва, че в Испания не е имало съкращения във финансирането за ХИВ и достъпът до антиретровирусно лечение е всеобхватен.

Недостатъчна диагностика в Румъния

В Румъния 16 000 пациенти са диагностицирани с ХИВ/СПИН и в момента се лекуват, но според оценки на лекари реалният брой на пациентите вероятно е по-висок.

"Пациентите, които са диагностицирани навреме и получават лечение, могат да водят нормален живот, а продължителността на живота им с лечение е подобна на тази на човек, който няма заболяването", казва Адриан Маринеску, лекар по инфекциозни болести и директор на водещата болница по инфекциозни болести в Румъния – института "Матей Балш" в Букурещ.

Румънските пациенти, диагностицирани с ХИВ/СПИН, имат достъп до съвременни лечения, предоставяни безплатно от румънската държава. Месечната цена на лечението за един пациент е приблизително 700 евро и тези разходи се покриват от държавата.

Хърватия е със слабо разпространение, но късна диагностика

Според данни на Хърватския институт за обществено здраве от първите регистрирани случаи на ХИВ през 1985 г. до ноември 2024 г., в Хърватия са диагностицирани 2174 души с ХИВ, от които 642 са развили СПИН, а 272 души са починали от болестта.

Хърватия има нисък процент на ХИВ инфекция през последните години, но предизвикателство остава късното откриване на инфекцията – цели 60% от новите случаи са открити късен етап, когато вече са се развили усложнения.

Въпреки подобренията в качеството на живот за хората с ХИВ, все още има относително високи нива на стигма в Хърватия, сочи онлайн проучване сред 121 души, живеещи с ХИВ инфекция, които са под грижите на Болницата по инфекциозни болести "Д-р Фран Михалевич" в Загреб.