Докато глобалната политика подхвърля Украйна като чип в казино, се случва нещо парадоксално. Международната общност, водена от хуманитарни съображения и отговорност, отделя огромни ресурси за възстановяването на страната. 

Редовните прекъсвания на доставките на газ, спирането на тока и проблемите с водоснабдяването, са само някои от най-големите проблеми, които трябва да бъдат адресирани. Това е необходимият минимум, за да запази Украйна някаква годна за живеене среда за нейното население преди да бъде постигнат мир.

Халина Фитисова от Буча, селото, което е претърпяло най-кървавото клане в началото на войната, казва, че функциониращото водоснабдяване, звучи като нещо тривиално за европейците. Но не е така за украинците: "Ние помним и най-малкото добро, направено за домовете ни. Ние сме безкрайно благодарни за това, защото можем да пием чиста вода", казва Халина.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е финансирала реконструкцията на училища, болници, социални и общински сгради, включително системи за отопление, вода и канализация, в 120 украински общности в размер на 640 милиона евро от 2007 г. насам.

И преди избухването на войната международната общност помагаше на Украйна в много области, но атаките на руската армия създадоха нова ситуация.

По линия на финансите, пряката последица от избухването на войната е сривът в данъчните, експортните и други източници на приходи за правителството в Киев. Тези проблеми бяха изострени от широкомащабната кражба на производствените активи и експорта на стоки. 

Русия блокира износа на селскостопанския сектор, а основните разходи скочиха до небето. Международният валутен фонд оцени дефицита на платежния баланс на Украйна на приблизително 14,3 милиарда евро само до юни 2022 г.

Половин трилион долара

Според доклада за бърза оценка на щетите и нуждите на Украйна, страната се е нуждаела от 15 милиарда долара за спешно възстановяване само през 2024 г. Средствата ще бъдат изразходвани основно за жилища, основна инфраструктура и услуги, възстановяване на енергийния и транспортния сектор и подкрепа на частния сектор. 

Без тези пари животът в Украйна щеше да спре и милиони украинци щяха да бъдат принудени да напуснат домовете си в посока ЕС. Пример за такава жизненоважна форма на помощ е подкрепата за програма за разминиране. Тя има много голямо въздействие върху украинското общество. ЕС финансира тази програма чрез обучението на екипи само от жени, помага с обучени кучета и съвременни технологии.

Четвъртата актуализация на оценката на щетите в Украйна – съвместно усилие между ООН, украинското правителство, Световната банка и Европейската комисия – трябва да бъде публикувана до края на февруари. Предварителните оценки са, че Украйна ще има нужда от 452,8 милиарда евро за възстановяване през следващото десетилетие. За една година война сумата е нараснала със 70 милиарда евро.

Според последните данни на Европейската инвестиционна банка 2,2 милиарда евро са дадени на Украйна от началото на войната за инвестиции за осигуряване на енергийни доставки, възстановяване на критична инфраструктура и предоставяне на основни услуги.

Европейският фонд за Украйна

ЕС е събрал Механизъм за подпомагане на Украйна на стойност 50 милиарда евро, който ще бъде изплатен от април 2024 г. до края на 2027 г. Досега ЕК е прехвърлила 4,2 милиарда евро на правителството в Киев през август миналата година и 4,1 милиарда евро през декември въз основа на изпълнението на договорените макроикономически условия.

И докато по-голямата част от пакета от 50 милиарда евро е финансова помощ за избягване на фалита на украинската държава и икономика, значителни ресурси са предназначени за помощ за развитие и възстановяване. 

През 2025 г. ЕС ще отдели 140 милиона евро, главно за подпомагане на основни сектори в районите на фронта на войната, с особен акцент върху зимната помощ.
Президентът на ЕИБ наскоро беше в Киев, където Инвестиционната банка обяви подробности за по-голям общ пакет от заеми на ЕИБ от 2 милиарда евро заедно с президента Володомир Зеленски.

Говорейки пред унгарското издание EURologus, президентът на ЕИБ Надя Калвиньо каза следното: "ЕС и неговите 27 държави-членки са твърдо зад Украйна от първия ден. И ЕИБ превръща този ангажимент в реални инвестиции на място за възстановяване на основната инфраструктура и услуги, които поддържат функционирането на страната".

"Нашият фокус сега е върху възстановяването на това, което е разрушено и гарантиране, че болниците, училищата, водата, отоплението и транспортът продължават да работят за милиони украинци. Надявам се, че скоро войната ще свърши и ще можем да се съсредоточим върху по-положителен дневен ред, както за страната, така и за държавите-членки на ЕС. Всички имаме общ интерес от мирна и просперираща Украйна, която може да има положително въздействие върху икономиките на съседни страни като Унгария", каза Калвиньо.

В отговор на въпрос дали е забелязала спад в желанието на донорите да предоставят финансиране и помощ три години след избухването на войната, Калвиньо отговори: "Като президент на ЕИБ отидох в Киев на първото си официално посещение извън ЕС именно за да подчертая важността на Украйна. Срещнах се с президента Зеленски и министър-председателя Денис Шмигал и подписахме операции за мобилизиране на 1 милиард евро нови инвестиции в публичния и частния сектор. Сега сме Основният инвестиционен партньор на Украйна, докато Украйна се бори за своето бъдеще, ЕС трябва да стои твърдо зад нея, защото силна Украйна означава по-силна Европа в един по-стабилен, проспериращ и мирен свят." 

ЕС отдавна обеща и най-накрая започна през януари тази година да използва лихвата върху руските валутни резерви, блокирани при избухването на войната, за възстановяване на Украйна и осигуряване на макроикономическа стабилност. 

Европейската комисия обяви в средата на януари, че е отпуснала 3 милиарда евро субсидии на украинското правителство, за да помогне за поддържането на бюджета. Тази сума е част от механизма за подкрепа на Украйна от 50 милиарда евро, но се изплаща от приходите от руски държавни активи, замразени от ЕС. 

Директна помощ

В допълнение към фондовете на ЕС е важно да се спомене помощта, предоставена двустранно от държавите-членки директно на Украйна. Германия е била най-щедрата досега с 15 милиарда евро, но скандинавските страни също са предоставили значителна икономическа и военна помощ.

Балтийските държави, загрижени за потенциална руска агресия, също станаха важен участник във военните усилия: Естония, Литва и Латвия са сред четирите страни, които са предоставили най-голям дял помощ на Украина спрямо техния БВП, след този на Дания.