Путин с рекордна изборна победа

Експерти прогнозират изостряне на напрежението със Запада по време на 4-ия му мандат

Путин с рекордна изборна победа

Владимир Путин е получил вчера най-високия резултат за последните няколко президентски избори в Русия, съобщи заместник-председателят на руската Централна избирателна комисия Николай Булаев, цитиран от ТАСС.

За Путин са гласували над 56 милиона души, или 76,66 процента. "Това е абсолютен рекорд за последните няколко избори за президент на Русия", каза той. Данните са при преброени 99,84 на сто от бюлетините.

С такъв резултат Путин подобрява рекорда си от предишните избори през 2012 г. и се представя по-добре отколкото прогнозираха социологическите анкети от последните седмици, отбелязва Франс прес.

На второ място е кандидатът на комунистите Павел Грудинин с около 11% подкрепа, следван от Владимир Жириновски с 5.8%. Ксения Собчак е четвърта с около 1,6%, пред Григорий Явлински от либералната опозиционна партия "Яблоко" с малко над 1%. Максим Сурайкин от партия "Комунистите на Русия“, Сергей Бабурин от партия "Руски общонароден съюз" и Борис Титов от Партия на растежа са с резултат под един процент.

Избирателната активност е достигнала 67,4 процента, по данни на ЦИК. На предишните избори тя беше 65 процента.

В Москва гласувалите за Путин са се увеличили с 1,2 милион души до 3,2 милиона души, което е с 60 процента повече, отколкото на изборите от 2012 г.. В Крим за Путин са гласували 92,15 процента от избирателите, или 985 117 души. Избирателната активност на полуострова е била 71,47 процента.

Нямаше никакво съмнение, че Владимир Путин ще бъде преизбран за президент, но изборите в Русия откроиха три поуки: че на Кремъл не му е лесно да мобилизира избирателите, че либералната опозиция трудно преодолява разделенията, а комунистите не успяват да се обновят, коментира Франс прес.

Противоречиви оценки за избирателната активност

Агенцията отбелязва избирателната активност като исторически ниска, изхождайки от факта, че Кремъл първоначално се надяваше Путин да вземе поне 70 процента от вота при 70 процента избирателна активност.

Путин: Не желаем надпревара във въоръжаването, ще намалим военните разходи

 Руският президент Владимир Путин заяви в понеделник, че Русия иска да има градивни отношения с другите страни и няма да се въвлече в надпревара във въоръжаването.
 
Пред победените си съперници на вчерашните президентски избори той каза, че ще се съсредоточи върху повишаването на жизненото равнище на сънародниците си, подобряване на здравеопазването и образованието и върху други вътрешнополитически въпроси, посочва Асошиейтед прес. Още

Тъй като нямаше никакво съмнение в резултата и реално нямаше кампания на Путин, Кремъл направи всичко възможно да убеди руснаците да отидат да гласуват, както с всевъзможни стимули, така и с натиск над чиновници, работници и студенти, но също и с измами за пълнене на урните. Въпреки тези усилия резултатът е един от най-слабите в постсъветска Русия, пише Франс прес.

За властта беше важно да не се създаде впечатление, че липсва ентусиазъм сред избирателите да гласуват отново за президент, ценен за твърдостта си на международната сцена, но и след четири години спад в жизнения стандарт. Наблюдатели на вчерашните избори съобщиха за множество случаи на слагане на допълнителни бюлетини в урни и оказване на натиск на избиратели от работодателите им да отидат да гласуват.

АФП цитира политолога Александър Баунов от центъра Карнеги в Москва, че може би ниската активност се дължи не толкова на масирани измами, както на предишните избори: "Изглежда преброяването е честно в най-силно наблюдаваните райони", казва той.

Руските вестници обаче определят активността като висока. Според "Независимая газета" на властите този път се отдаде да превърнат изборите в празник, без да пренебрегнат и организационната страна на процеса. Друг важен фактор според изданието са рязко засилените външни опасности, което традиционно поражда у руснаците желание да се сплотят около властта.

"Ведомости" също смята за главен фактор за високата активност международната обстановка от последните месеци - от ситуацията около Олимпиадата (лишаването на руските състезатели от правото да участват под знамето на своята родина) до скандала с Великобритания. "Безпрецедентният натиск на външния свят над Русия застави руснаците да сплотят редици и да се обединят около властта", казва политологът Андрей Колядин, цитиран от вестника.

В щаба на Путин също обясниха високата активност с външни обстоятелства. Прессекретарят на щаба Андрей Кондрашов, цитиран от вестника, каза, че активността е с 8-10 процента по-висока от очакваната, за което "трябва да кажем благодаря на Великобритания, където за пореден път не отчетоха руския манталитет. За пореден път започнаха да ни оказват натиск точно в момента, когато трябваше да се мобилизираме".

Разединената опозиция

Слабото представяне на вече разделената опозиция предизвика остър публичен спор между двамата най-видни либерални политици, като единият обвини другия, че е марионетка на Кремъл още преди края на изборния ден.

С кандидатурата си Ксения Собчак, бивша телевизионна водеща и през последните години опозиционна журналистка, предизвика изненада в началото на кампанията като алтернатива на главния опозиционер на Кремъл Алексей Навални. Дъщеря на покойния либерален кмет на Санкт Петербург Анатолий Собчак, политически наставник на Путин, тя бе възприета като "проект на Кремъл", замислен да противодейства на призивите на Алексей Навални за бойкот на изборите.

Но тя обяви снощи, че смята да продължи политическата си дейност. Занапред тя ще трябва да се опита да преодолее различията с Навални. Според Баунов "това е историята на две различни опозиции: Навални залага на сваляне на режима, а Собчак - за промяна на режима отвътре".

Междувременно Навални обвини Ксения Собчак, че е дискредитирала опозицията с участието си в изборите. Той обяви, че Собчак е "пародия на либерален кандидат", а участието ѝ е помогнало на Кремъл да представи опозицията в отрицателна светлина.

Собчак отхвърли обвиненията, коментирайки, че използва надпреварата, за да защити либералните идеи, да привлече общественото внимание към някои от най-наболелите въпроси и да насърчи важни регионални проекти.

Комунистите: нови лица, стара политика

Комунистическата партия породи изненада, като издигна за кандидат Павел Грудинин, милионер и сталинист, който извоюва второ място за комунистите, но постигна по-слаб резултат от кандидата им Генадий Зюганов през 2012 г.

Баунов се съмнява в политическото бъдеще на Грудинин, както и в каквото и да било обновление на Комунистическата партия. "Лицата са нови, но политиката им е старата", казва експертът, цитиран от АФП.

Какво предстои?

Путин ще е президент на Русия до 2024 г., когато ще навърши 71 години. Той е президент от 2000 г., като за един мандат бе премиер, за да заобиколи конституционните ограничения.

Попитан на снощната пресконференция дали ще се състезава за още един президентски мандат след 2024 г. той отговори: "Нека пресметнем. Мислите ли, че ще остана на власт, докато стана на 100 години? Не, не!"

В коментар за президентските избори в Русия „Ройтерс“ припомня, че само Йосиф Сталин е управлявал по-дълго от Путин. Четвъртият мандат за руския президент идва на фона на усложнени отношения със Запада, сериозни проблеми за руската икономиката и световна тенденция към повишаване на военните разходи.

Вестник „Ведомости“ цитира изявление на един от съперниците на Путин във вчерашните избори - националистът Владимир Жириновски - лидер на Либералнодемократическата партия. Той смята, че тези президентски избори могат да станат последни за Русия, предричайки че страната ще тръгне по пътя на Китай, където президентът Си Цзинпин получи право да управлява пожизнено.

"Ще има Държавен съвет - колективен орган, в който неговият председател с права на президент ще се избира на заседание на Държавния съвет, сформиран от най-добрите губернатори и, за пред обществото - от по-изявените министри, сенатори и депутати - общо около 30-40 души, които ще заседават в Георгиевската зала на Кремъл", казва Жириновски.

В снощните си изявления Путин, цитиран от "Ведомости", отбеляза, че ще има промени в правителството след встъпването в длъжност на държавния глава в новия му мандат. "Аз мисля за това, конкретно мисля още от днес", добави Путин. На интересен факт по този повод обръща внимание вестник "Московский комсомолец" - Путин се е явил в предизборния щаб снощи сам, а не както след предишните избори, когато е бил съпроводен от премиера Дмитрий Медведев. Президентът фактически не е отговорил на въпроса ще остане ли Медведев на поста си.

Отношенията със Запада

Очаква се Путин да продължи да управлява без особени промени по отношение на опита да възстанови Русия като световна сила, като същевременно ограничава икономическите реформи у дома. Предвид статута му на президент с последен мандат мнозина очакват сега да започне същинската борба сред елита на Кремъл за избиране на приемника му, отбелязва "Ню Йорк таймс".

"С преизбирането на Путин очаквайте изостряне на напрежението със Запада", е заглавието на в. "Вашингтон пост".

Когато руският президент Владимир Путин излезе на сцената на площад до Кремъл, за да обяви победата си на вчерашните избори, той направи това на открит концерт, на който се празнуваше четвъртата годишнина от неговото анексиране на Крим, пише вестникът.

В седмиците преди преизбирането му за още шест години на власт президентът няма почти никакви предизборни прояви и не предложи кой знае какви конкретни планове за големи вътрешнополитически реформи. Той обаче предизвика страхопочитанието на руснаците с представяне на фантастични нови оръжия докато контролираната от държавата телевизия увеличи съобщенията за заплахите, които според нея представляват САЩ и съюзниците им.

Сюжетът е, че Русия е под нападение и се нуждае от силен лидер, за да оцелее, отбелязва вестникът.

Докато Путин съставя новото си правителство, той ще трябва да балансира конкурентните интереси на управляващия елит, който се стреми да печели позиции за пост-Путиновата ера, която ще настъпи един ден. Според мнозина анализатори резултатът ще бъде, че докато по върховете продължават борбите за вътрешнополитическия курс на страната, Путин ще има интерес да изостри конфликта със Запада, посочва "Вашингтон пост".

Според бившия анализатор от Кремъл и настоящ критик на Путин Глеб Павловски британският премиер Тереза Мей е поднесла на Путин "предизборен подарък" когато побърза да обвини Русия за нападението над бившия шпионин Сергей Скрипал и взе сурови мерки срещу нея. Британската реакция ядоса руснаците и мотивира някои гласоподаватели, които иначе можеше да си останат в къщи, каза той.

Малко по-дискретно Русия заплашва с ескалация в Сирия, където бойните ѝ действия в подкрепа на президента Башар Асад увеличават риска от военен сблъсък със САЩ. Миналата седмица началникът на руския Генерален щаб генерал Валерий Герасимов обвини Вашингтон, че планира удари с крилати ракети по Дамаск. Той не даде доказателства, но обеща, че Русия ще реагира срещу "ракетите и пусковите им установки, отбелязва "Вашингтон пост".

Още по темата
Още от Свят