"";Иракската среща"" на НАТО в Прага

Предизвикателството на президента Буш към ООН: Действайте бързо за Ирак, или ще станете излишни!, скоро ще се пренесе и върху друго творение на периода след Втората световна война, търсещо мястото си в света след 11 септември - НАТО.

Първата пълномащабна среща на високо равнище на НАТО от три години насам ще се състои в Прага след девет седмици. Предполагаше се, че ще бъде посветена на разширяването /вероятно ще бъдат поканени цели седем страни от Източна Европа/ и на "трансформацията" на НАТО /макар че никой не беше сигурен какво точно значи това/. Но няма значение: вече е почти сигурно, че Пражката среща ще се превърне в "Иракска среща", което, заедно с предстоящия дебат в Съвета за сигурност на ООН, може да предопредели дали САЩ ще продължат да се чувстват обвързани с познатите многостранни институции от Студената война.

Перспективата е достатъчна, за да всее смут в средите на военните от двете страни на Атланика. Ръководството на Пентагона начело с Доналд Ръмсфелд безмилостно изключи силите на НАТО от войната в Афганистан и дълбоко се съмнява дали алиансът все още има някаква стойност отвъд политическия символизъм и поддържането на мира на Балканите. Мнозина членове на НАТО на свой ред не искат война с Ирак и проявяват дълбока неохота да я подкрепят, дори на думи, а още по-малко на бойното поле.

Въпреки това, официалните лица и от двете страни на океана миналата седмица започнаха да проумяват, че няма начин да бъде заобиколен въпросът. Единственото нещо, по-лошо от дебат за Ирак на среща на НАТО, би било една среща на НАТО, която пропусне да се занимае с подготовката на САЩ за война с жизнено важно значение за спасяването на сигурността на Запада според Вашингтон. Нещо повече, дори победените привърженици на многостранния подход в правителството на Буш започват да виждат сгодния случай: сега, когато президентът е решил да търси съюзници за иракската си мисия, Прага може да даде шанс да се преодолее решително тенденцията към отмиране на НАТО и да се отреди на организацията важно място в конфликта с терористи и рискови режими, който може да продължи десетилетия.

Никой не допуска, че войната срещу Ирак може да стане пълномащабна операция на НАТО като кампанията през 1999 г. в Косово. Но оптимистичният сценарий, поне според Вашингтон, е следният: перспективата за нова американска военна кампания в Близкия изток може да подтикне НАТО да прегърне новата идея на правителството на Буш за създаване на "сили за реагиране", съставени от европейски войници и способни да се присъединят към САЩ в бойни мисии извън границите на Европа. Представители на Вашингтон започнаха да информират правителствата от НАТО за идеята едва от няколко седмици, но се надяват одобряването ѝ да стане централно събитие в Прага.

Това ще бъде голяма крачка към уреждането на най-големия практически проблем на НАТО, а именно - неспособността на много от страните-членки да съберат сили, способни да се бият ефикасно на бойно поле извън Европа или дори да ги транспортират дотам, както и явното нежелание на правителствата им да похарчат пари, за да се сдобият с такива сили.

Новите сили за реагиране на практика ще включат скромните части от съществуващите европейски армии, които са модернизирани, ще ги обединят под ново командване и ще ги подготвят за присъединяване в кратък срок към американските сили в мисии, подобни на афганистанската.

Така ще бъде постигнат магическият трик - да се съживи НАТО като работещ военен съюз, без да има нужда от увеличаване на европейските военни бюджети. Един от авторите на идеята - Ричард Куглър от Института за национални стратегически проучвания в Националния университет на отбраната, е пресметнал, че това ще струва само 2-3 процента от европейските военни бюджети. Нищо чудно, че помощник-министърът на отбраната Джей Ди Крауч получи благоприятна реакция, когато информира Брюксел в началото на месеца.

Вътре в правителството на САЩ междувременно се засилва мнението, че САЩ имат нужда от помощта на НАТО в Ирак и че е било грешка отстраняването на съюзниците в Афганистан.

Не само че за правителството би било полезно политическото прикритие, което би му осигурило участието на съюзниците, но и плановете за следвоенен Ирак предвиждат солидно европейско участие - в мироопазващи сили и в проекти за възстановяване - участие, което би се уредило по-лесно , ако силите на НАТО участват от самото начало.

Посланикът на Държавния департамент за НАТО Никълъс Бърнс формулира поредица варианти в документ, който се разпространява из Вашингтон - от резолюция на Съвета на НАТО в подкрепа на военна операция и предоставяне на въздушни мостове и пристанищни бази за американските сили до участие на части от страни-членки на НАТО в бойни действия или в специализирани дейности. Например няколко европейски армии имат подходящи части за противохимическа защита.

Привличането на НАТО в кампанията срещу Ирак ще бъде не по-малко трудно, отколкото да се спечели подкрепата на Съвета за сигурност. Но при условие, че залогът е бъдещето на организацията, един убедителен личен призив на Буш в Прага може да свърши добра работа. Приемайки го, европейските правителства ще могат да съживят едно партньорство, което представлява най-добрият им шанс да влияят върху хода на една продължителна война, а САЩ ще имат много по-голям шанс да спечелят - и в Ирак, и извън него.

По БТА