"";Никога не съм вярвал в "българска следа""

Президентът Георги Първанов посрещна днес сутринта Папа Йоан Павел Втори на Дондуков 2, което е първия случай в цялата българска история, наш държавен глава да домакинства на римския първосвещеник.

На срещата на четири очи с президента Георги Първанов главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел Втори заяви, че никога не е вярвал в т.нар. "българска следа" в опита за покушение срещу него през 1981 г. Това съобщи след срещата директорът на служба "Печат" към Светия престол Хоакин Наваро Валс.

Той уточни, че тези думи на папата могат да се приемат като част от съвместното изявление на прессекретариата на българския държавен глава и на директора на служба печат към Светия престол, което Хоакин Наваро Валс прочете.

След срещата президентът Първанов заяви пред журналисти, че е благодарил на Негово светейшество Папа Йоан Павел Втори за мъдрото и сдържано поведение, което той самият и Светия престол са демонстрирали през всичките тези години. Посочих, че за нас това струваше твърде много като народ, особено в международен план, каза Първанов. По думите на държавния глава, Йоан Павел Втори е изразил оценката, че става дума за една инсинуация и че това е една голяма несправедливост към българския народ.

Президентът Георги Първанов е приветствал Негово Светейшество и е изразил своята дълбока почит и признание за приноса и активната роля на Светия отец за укрепването на мира в света, за изграждането на по-справедливо общество, за активизирането на диалога и разбирателството между религии и народи.

Президентът Първанов е подчертал уважението на българския народ към Светия отец, което прави невъзможно участието на България в атентата срещу него, се казва в съвместното изявление.

Двете страни са подчертали непреходното значение на духовното наследство на светите братя Кирил и Методий, небесни съпокровители на Европа. Папата е потвърдил, че винаги е обичал българския народ, че високо цени неговата културна и духовна традиция и е изразил подкрепа на етно-религиозния модел в страната, на усилията на България за изграждане на истинско демократично общество, което зачита основните човешки права.

Двете страни са потвърдили важността на спазването на принципите на религиозната свобода и на свободата на съвестта като основополагащи принципи на демокрацията. Изразено е съвместно желание за по-нататъшно развитие на двустранните отношения в социалната, благотворителната, научната и културната сфера. Подчертана е готовността на двете страни за започване на подготовката на споразумение между България и Светия престол в тази връзка.

Двете страни са осъдили расизма и ксенофобията, етническата нетолерантност и са призовали за действени мерки срещу тероризма, организираната престъпност, незаконния наркотрафик и трафика на хора, детската порнография и експлоатацията на детския труд.

Глобализацията трябва да бъде съпътствана от солидарност, за да не се разшири пропастта между бедните и богатите държави, се казва в съвместното изявление. Човечеството трябва да намери решения на негативните последици от глобализацията като растящата бедност и съпътстващите я безработица и неграмотност.

Двете страни са разменили мнения по въпросите на европейския мир, сигурност и сътрудничество. Изразено е становището, че всяка европейска страна трябва да работи за изграждане на общия европейски дом, в който всеки народ да влезе и сподели с партньорите своето културно, духовно и религиозно богатство. В тази връзка е подчертана историческата роля и значението на християнските църкви в изграждането на нова Европа.

Светият отец е изразил подкрепа на усилията на България да стане пълноправен член на Европейския съюз, да даде своя принос с историята и културата си, които до голяма степен са изковани от християнството. Папа Йоан Павел Втори е подчертал европейското измерение на българската култура, на българското историческо и духовно наследство, както и значението на България като мост между Изтока и Запада.

Двете страни са изразили удовлетворение от омиротворяването и стабилизирането на Югоизточна Европа и особено на Западните Балкани. Създават се условия за превръщането на този регион в място на мир, свобода и съгласие между всички негови обитатели, пише в изявлението. В него се посочва, че Балканите са неразделна част от Европа. Двете страни са били единодушни, че е необходимо да се направи всичко възможно за по-бързото интегриране на района в ЕС, за неговия икономически и социален подем.

Двете страни са изразили дълбокото си безпокойство от продължаващото насилие в района на Близкия Изток. Подчертано е, че на насилието трябва незабавно да бъде сложен край, израелско-палестинските преговори в най-скоро време да бъдат възобновени и с общите усилия на двете страни, подкрепяни от международната общност да бъде постигнато всеобхватно справедливо и трайно уреждане на конфликта.
Изразена е обща увереност, че мирните преговори са единственият шанс за решаването на арабско-израелския конфликт на основата на принципа "земя срещу мир" и на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН, като се гарантира правото на всички държави в района да живеят в мир и сигурност в рамките на международно признати граници.

След срещата на четири очи президентът Първанов представи на Папата семейството си. Георги Първанов подари на Светия отец скулптура на Свети Седмочисленици. Композицията представлява Светите Седмочисленици - братята Кирил и Методий и учениците им Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд.

От своя страна Папа Йоан Павел Втори подари на президента Георги Първанов мозайка на Мадоната с Младенеца с надпис "Спасение на римляните", подготвена специално за българския държавен глава.

Папа Йоан Павел премина разстоянието от Апостолическата Нунциатура до президентството с папамобила и кортеж от мотоциклети.

Папамобилът очакваше Светия отец на входа на президентството откъм сградата на Министерския съвет и след това го откара до храм-паметника "Св.Александър Невски".